О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1212
С. 04.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори декември през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5832 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби от Г. Й. М. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат С. и от Столична Община, представлявана от кмета, чрез процесуалния представител юрисконсулт Г. против въззивно решение № 7828 от 26.11.12г. по в.гр.д. № 10586 по описа за 2010г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение от 9.07.07г. по гр.д.№ 22936/06г. на Софийски районен съд в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.128 т.2 от КТ под 436.37лв., както и в частта за определените разноски и такси и вместо това е постановено друго, с което е осъдена Столична община да заплати на Г. Й. М. сумата от 436.37лв., дължимо брутно трудово възнаграждение за периода м.10.2003г. до 16.01.2004г., ведно със законната лихва, считано от 31.10.06г., като са присъдени следващите се разноски.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба от Г. Й. М. е чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по въпроса – следва ли да се доказва полагане на труд за всеки период, за който се претендира неизплатено трудово възнаграждение, вместо да се приеме, че който е работил през различни периоди, е работил и през другото време, като се има пред вид, че и понастоящем договорът на касатора не е прекратен? Позовава се на постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 395 от 18.05.10г.по гр.д.№ 1085/09г. на ІV г.о. на ВКС, което обаче е ирелевантно, защото е по друг правен въпрос, касаещ точното тълкуване на понятието „трансферен договор” и връзката му с възникването на трудово правоотношение. Позовава се и на решение от 27.09.12г.по гр.д.№ 6054/12г. на СГС, което поради липса на отбелязване да е влязло в сила не може да бъде съобразено.
Основанието за допустимост, което се сочи в подадената касационна жалба от Столична Община е чл.280 ал.1 т.3 от ГПК при формулирани два въпроса: 1.Налице ли е правоприемство между нея и икономическо образувание, което не е бюджетно учреждение, финансирано от общинския бюджет, не е търговско дружество и не е общинско предприятие и 2.При провеждане на процедура по ликвидация с назначени ликвидатори, управителят изпълнява ли трудови функции? Позовава се на незадължителна практика на ВКС и решение на САС, което поради липса на отбелязване да е влязло в сила не може да бъде съобразено.
Срещу подадените касационни жалби са постъпили отговори, с които се оспорват допустимостта и основателността им.
К. жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта им, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
Не се спори,че ищецът е полагал труд по трудово правоотношение на длъжността „управител” в общинско предприятие С. „Изгрев” с принципал Столична община. С решение на Столичния общински съвет №18 по протокол № 45 от 28.11.2002г. е открито производство по ликвидация на това предприятие. На 16.01.2003г.са назначени ликвидатори, които са осъществявали дейност за срок от една година и с взето решение № 667, на 13.10.2005г. са освободени от отговорност, приет е крайния ликвидационен баланс и ликвидацията е приключила.
И. е предявил иск за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 1.07.2002г.до 31.10.2006г.
Делото е за втори път пред касационната инстанция. След първия път е върнато на въззивния съд със задължителни указания за изясняване на структурата, организационната форма и дейност на предприятието- работодател, кога по какъв ред, с какъв акт е прекратено и дали дейността му не е преминала към друго съществуващо или нововъзникнало общинско предприятие. В изпълнение на дадените указания, въззивният съд е приел, че тъй като С. „Изгрев” е общинско предприятие, то притежава специална работодателска правосубектност. При прекратяване на дейността му чрез ликвидация, без в акта да е посочен правоприемник, общината е тази, която встъпва в правата и задълженията на създадената и закрита от нея структура, поради което и тя следва да отговаря по предявения иск. По съществото на спора, въззизвният съд е приел, че тъй като по време на ликвидацията управителят е продължил да престира трудовата си сила, на него му се дължи възнаграждение за срока от 16.01.2003г.до 16.01.2004г., през който ликвидаторите са осъществявали дейността си. Съдът е присъдил такова само за периода от м.10.2003г. до 16.01.2004г., като е съобразил направеното от ответната страна възражение за давност.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд, по поставените от касаторите въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване.
По жалбата на Г. Й. М.:
Както беше посочено по-горе, касаторът не установи с представеното решение № 395 от 18.05.10г.по гр.д.№ 1085/09г. на ІV г.о на ВКС наличие на посоченото от него специално основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК /защото същото е постановено по различен от сега поставения материално правен въпрос/. Освен това постановеният въззивен акт е в съответствие /а не в противоречие/ с нормата на чл.128 ал.1 от КТ и установената във връзка с нея практика,съгласно която работодателят дължи на служителя възнаграждение само за извършената от него работа. При положение, че дейността на общинското предприятие е прекратена с ликвидация, след датата 16.01.2004г. реално не е съществувала възможност ищеца да полага труд,поради което и не му се дължи възнаграждение. В тази хипотеза е ирелевантно твърдяното от него обстоятелство, че не му е връчен изричен акт за прекратяване на трудовото му правоотношение.
По жалбата на Столична Община :
Посочените в жалбата й два въпроса не отговарят на изискванията, изяснени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС за общо основание за допустимост. Това е така, защото наличието на правоприемство между общината и общинското предприятие С. „Изгрев”, както и дали по време на ликвидацията, управителят е изпълнявал трудовите си функции – са фактически /а не правни/ въпроси, касаещи съществото на спора, чийто отговор изисква преценка дали правните изводи на въззивния съд за правилни и дали съответстват на ангажираните по делото доказателства, каквато преценка в настоящето производство касационната инстанция не може да извършва. Следва да се има пред вид и обстоятелството, че тези правни изводи са направени от въззивния съд в изпълнение на дадени от касационната инстанция задължителни указания по прилагането на закона, като – с оглед установената практика, се приема,че е преклудирана възможността за тяхната повторна преценка.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 7828 от 26.11.12г. по в.гр.д. № 10586 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.