4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1213
София, 26.11.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4627/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на К. Д. Н. и М. Д. Н. чрез адв. Г.Ц. срещу решение №359 от 28.02.2014г. по гр.дело № 2582/2013г. на Софийски апелативен съд , с което след отмяна на решение от 14.05.2013г на Пернишки окръжен съд в една част , е прогласена нищожност на договор за покупко- продажба на недвижим имот , поради противоречие със закона ,тъй като чрез прехвърляне на собствеността се е гарантирало връщането на заем при съществуваща уговорка след неговото изплащане собствеността да бъде върната на ищцата и нейната майка , чл. 26 ал.2, предл. последно ,във вр чл.152 ЗЗД
В приложеното към жалбата изложение се изтъква на първо място недопустимост на постановеното решение, тъй като същият иск е бил предявен като насрещен по друго дело . Съществувало е висящо производство и на основание чл. 126 ал.1 ГПК съдът е следвало да прекрати настоящето , каквото възражение е направено пред първа инстанция .Поставя се и въпрос дали решаващият съд е длъжен да прекрати производството в тази хипотеза , следи ли въззивната инстанция за допустимостта на решението Поставя се и въпрос допустимо ли е съдът да мотивира постановеното решение с несъществуваща правна норма (чл. 163 ал.1 т.3 ГПК) довело до допускане на процесуално недопустими доказателствени средства ,въз основа на което е дадена друга правна квалификация на спора , чл. 26 ал.1 ЗЗД и е формирано убеждение за основателност на иска .Въпросът е поставен в връзка с оценката на свидетелски показания ,оплакването е за преодоляни ограниченията по чл. 164 , чл. 165 ГПК .Не се конкретизира кои точно .Сочи се чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по всички въпроси , включително по въпрос допустимо ли е въззивният съд да приеме за установено наличието на заемно правоотношение без да е налице никакво доказателство за реално предаване на сума пари в заем , с оглед реалния характер на договора. Съображения по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК не са изложени извън оплакванията за неправилни процесуални действия , довели до недопустимост и относно изводите за доказан договор за заем , за чието обезпечаване е бил сключен оспорвания като нищожен договор за покупко – продажба на имот .
В писмен отговор доводите за допускане до касационно обжалване се оспорват по съображения , изложени от пълномощника адв. Д. М. .
По основаниеята за допускане на касационно обжалване ВКС ІІІ г.о намира следното „
Не съществува основание за допускане до касационно обжалване по служебен критерии , за да се провери допустимостта на обжалваното решение. Доводите за това ,че към момента на предявяване на разгледания иск е имало друго, заведено от първия ответник дело по установителен иск , във връзка с издадена заповед за изпълнение , по което дело от настоящата ищца е бил предявен насрещен иск със същото основание и петитум , не са били подкрепени с никакви доказателства в хода на делото .При това необходимо е другарството на двамата ответници по настоящия иск ,за да бъде той допустимо разглеждан. Не може да се направи също така извод производство по насрещен иск със същия предмет да е висящо по гр. 799/2012г на ПОС. Предметът и висящността на образуваните дела се удостоверява от съда с официален документ . По начало не могат да се прилагат доказателства при обжалване пред настоящата инстанция , при това различни от официално- удостоверителните(преписи от искови молби , определения на съда и пр.)
Поставените въпроси изразяват оплаквания за процесуални нарушения на първоинстанционния съд и нямат съдържанието на правен въпрос , произнесен от въззивния съд в решаваща за изхода на делото насока . Това ,че един текст от закона е цитиран неточно в мотивите , не е решаващ мотив на съда при положение ,че е изтъкнато и съобразено съдържанието на конкретно приложимата норма , то не е и основание за формулиране на правен въпрос, разрешен от въззивния съд . В аргументиране на основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК защитата не формулира и не поставя и материално правен въпрос извън тезата ,че е следвало да се отдаде решаващо значение на нейните доводи за недоказаност. Пита се допустимо ли е въззивният съд да приеме за установено наличието на заемно правоотношение без да е налице никакво доказателство за реално предаване на сума пари в заем , с оглед реалния характер на договора. Съдът обаче не е приемал за установени възникнали договорно-заемни отношения ,при които парична сума не е била предадена , а въз основа на събраните доказателства – всички , които законът в случая допуска и страните са ангажирали , е приел за доказано обстоятелство по чл. 152 ЗЗД , а именно че сделката е обезпечавала кредитора по един паричен заем. Решаващо е преценени и свидетелски показания , тъй като стойността му не е по- голяма от 5000 лева (чл.164 ал.1 т.3 ГПК). Освен че въпросите на защитата са без значение за изхода на делото и нямат съдържанието на правни , съображения за наличие на предвиденото в чл. 280 ал.1 т.3 ГПК основание за допускане до обжалване също не са изложени . Липсва обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК ,която при съдържанието на поставите въпроси не е и възможна .
Следва да се присъдят исканите от ответницата по жалбата разноски за настоящата инстанция в размер на 500 лева .
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №359 от 28.02.2014г. по гр.дело № 2582/2013г. на Софийски апелативен съд
Осъжда К. Д. Н. и М. Д. Н. , двамата от [населено място] , общ. П. да заплатят на Л. М. М. от [населено място] сумата 500 лева разноски .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2 .