О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
София, 31.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 4424/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от адв.Ю.М.- пълномощник на М. Ф. А.,срещу решение № 80/14.04.2014 год. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по гр.д.№ 58/2014 год.,потвърждаващо решение № 118/11.12.2013 год. по гр.д. № 1512/13 год. на Кърджалийски районен съд,с което е отхвърлена молбата на М. Ф. А. за промяна на фамилното му име от „А.”на „Р. – А.”,на основание чл.19,ал.1 от Закона за гражданската регистрация.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение – основания за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, се сочи чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК по материално правните въпроси досежно приложението на чл. 19,ал.1 ЗГР относно съдържанието на „важни обстоятелства”,налагащи промяна на фамилното име и по конкретно – 1.обстоятелството двамата съпрузи да носят различни фамилни имена,след сключване на брака си и неудобствата,които търпят поради различие в ежедневието им,а също и които биха възникнали за децата им,представлява ли важно обстоятелство,което да мотивира крайния извод на съда да допусне промяна на фамилното име,чрез добавка на фамилното име на другия съпруг;2.с факта на приемане на фамилното име на единия съпруг,променя ли се,също така преклудира ли се възможността на другия съпруг,също да приеме фамилното име на своя брачен партньор при условията на чл.19,предл.последно от ЗГР.Позовава се на две решения – на СРС и на РС- Ихтиман.
Заинтересованите страни [община] и Окръжна прокуратура К. не представят писмен отговор по смисъла на чл.287 ГПК и не взимат становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради липсата на сочените предпоставки по чл.280 ал.1 ГПК.
Въззивният съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото и с оглед твърденията на молителя,че „важни обстоятелства”в производството са необходимостта да бъдат уеднаквени фамилните имена на съпрузите – неговото и това на съпругата му,полска гражданка,тъй като са се лишили от правната възможност да направят това с факта на сключване на гражданския си брак, а това различие във фамилните им имена води до постоянни неудобства в ежедневието и пред обществото в усилието им да доказват брачната си връзка е приел,че с неупражняването му, правото на молителя на избор на фамилното име след сключване на граждански брак, уредена в чл.12 от Семейния кодекс, не се преклудира,а се трансформира в право да се иска промяна на фамилно име на основание чл.19 от ЗГР.Приел е,че с факта на приемане чрез надлежните органи в Р. П. на ново фамилно име от съпругата му – с прибавяне към нейното име на фамилното име на молителя, целта – съпрузите да имат еднакво фамилно име е постигната,което от своя страна води до извода за отсъствие на твърдяните неудобства в ежедневието и обществото от доказване на брачната връзка на съпрузите; твърденията на молителя, че вече в К. Н. са му издадени документи – талон и застраховки на личен автомобил, с името „Р.-А.” не са подкрепени от надлежни писмени доказателства;предприетата от молителя промяна в наименованието на адресата в кореспонденцията му с местния отдел „Граждански въпроси” е въпрос на личен избор, който обаче не обосновава в това производство наличие на важни обстоятелства.Възприел е и изводите на първоинстанционния съд,че промяната на фамилното име на молителя,чрез добавяне фамилното име на съпругата му не е съобразено с правилата на чл.12 СК.
Релевираните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК не са налице.Първият от поставените материалноправни въпроси е релевантен ,но макар и обуславящ решаващите изводи на съда,касаторът не е доказал специфичната предпоставка.В случая, не може да се обоснове извод за наличие на противоречие между въззивното решение и приложените към изложението решения , тъй като не се касае за противоречиво решаван въпрос от съдилищата, а за различни обстоятелства, установени по отделните дела, обуславящи различни крайни изводи.Както в представените решения,така и във въззивното решение е прието,че промяната на името е потестативно право, което възниква при точно определени от закона основания,а преценката за важни обстоятелства по смисъла на чл.19,ал.1 ЗГР е основана на конкретни фактически обстоятелства от обективен характер, предвид особеностите на всеки отделен случай.В конкретния случай съдът е приел,че е налице единна фамилия между молителя и неговата съпруга,с прибавянето към нейното име на фамилното име на молителя „А.”. Изхождайки от това разбиране съдът е направил извод, че в случая не са установени важни обстоятелства.Вторият от поставените материалноправни въпроси макар обуславящ съдържанието на съдебното решение не е разрешен в противоречие с константната практиката на ВКС,според която правото на промяна на фамилното име по чл.19,ал.1 ЗГР не се преклудира с акта на сключване на гражданския брак. От понятието „важни обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи определено фамилно име,но исканата промяна следва да се извърши при спазване на стриктни правила, а именно в поредността предписана от чл.12 СК – фамилното име на другия съпруг се добавя към собственото фамилно име,какъвто не е настоящия случай и в този смисъл не носи характеристиките на „важно обстоятелство“, като основание по чл.19,ал.1 ЗГР. Това опровергава твърденията в изложението за липса на логични и последователни мотиви на съда, които имат отношение към правилността на решението и са касационно основание по чл.281,т.3 ГПК, но не са основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.Освен това не може да се приеме, че е налице и основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, след като не се касае до липса на съдебна практика по посочения материално-правен въпрос, нов закон или необходимост от преуреждане на установена практика по приложението на конкретна правна норма, а именно на чл.19 ЗГР.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 80/14.04.2014 год. на Окръжен съд – Кърджали, постановено по гр.д.№ 58/2014 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: