О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
С. 04.12.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на трети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 5523 по описа за 2013г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителите К. и К., чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 911 от 22.05.13г. по в.гр.д.№ 968 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3852 от 12.10.12г. по гр.д.№ 23369/11г.на Пловдивски районен съд, като е обявена на основание чл.135 от ЗЗД за относително недействителна по иска на И. А. Х. против Т. И. К., В. Д. К. и АТ Г.” О. сделката по договора за покупко-продажба на двуетажна сграда, реализирана в степен на завършеност „груб строеж”, но въведена в експлоатация, с предназначение „Заведение за обществено хранене, със самостоятелни стаи за настаняване”, със застроена площ от 200 кв.м., находяща се в УПИ І-138, кв.28,с площ на имота 420 кв.м.по ПУП на [населено място], с адрес: ул.”6-та” № 2, обективирана в н.а.№ 165 т.ІV рег. № 3921 н.д.№ 761/08г.,с който Т. И. К. и В. Д. К. са продали на АТ Г.” О. описания имот.
Като се позовава на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по въпроса – допустимо ли е разширително тълкуване на презумцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД и приложима ли е тя по отношение на приобритател по сделка, които изрично не посочен в цитираната разпоредба. Позовава се на постановени по реда на ГПК/отм./ решения с № 940 от 8.01.10г. по гр.д.№ 1618/08г.на ІІІг.о.и № 811 от 3.07.07г. по гр.д.№ 899/06г.на ІV г.о. на ВКС /без задължителен характер/.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противните страни.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. При преценката за допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното:
За да постанови акта си и да счете, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД, въззивният съд се е позовал на следните установени по делото обстоятелства : 1.Разпоредителната сделка между ответниците е извършена на 22.10.2008г., след като на 22.01.08г. ищецът е предоставил на първия ответник заем в размер на 25 000лв./т.е. той има качеството на кредитор към момента на увреждането/, 2. Като се е разпоредил с имота си, ответникът е затруднил изпълнението на вземането и е увредил интересите на кредитора, 3. П. по сделката АТ Г.” О. е знаел за увреждането, защото негов управител и представител е длъжника Т. И. К. заедно и поотделно с трето лице К.. Независимо, че е счел, че в случая е достатъчно знанието на единия управител /К./, съдът като се е позовал на показанията на свидетеля А. К. /братовчед на управителя К./ и на разпоредбата на §1 от ДР на ТЗ за свързаните лица, е счел, че въз основа на тях може да се направи обосновано предположение,че и другия управител на дружеството е знаел за увреждащата сделка.
При тези мотиви на съда, следва извод, че поставеният от касатора въпрос не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост /доколкото не е свързан с решаващите изводи на съда/. По него не следва да се допуска касационно обжалване още и защото не е налице и посоченото от касатора специално основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Съображенията :
Съгласно цитираните от касатора решения – при възмездност на увреждащото действие /каквато е процесната сделка/, знанието за увреждане следва да е установено „с конкретност и сигурност”, като доказателствената тежест за това е на ищеца. Приетото в тези решения не противоречи на приетото от въззивния съд и не обоснова противоречиво решаване на поставения въпрос. Това е така, защото е безспорно в практиката, че установената в чл.135 ал.2 от ЗЗД оборима презумция се отнася до изчерпателно посочените в разпоредбата лица. В случая въззивният съд не е тълкувал разширително установената в чл.135 ал.2 от ЗЗД презумция, а въз основа на ангажираните по делото доказателства е достигнал до извода, че юридическото лице, с което длъжника е договарял и което съгласно чл.141 от ТЗ се представлява от управителя /като при няколко управители всеки един от тях действа самостоятелно/, е знаело за увреждането. Или поставеният въпрос, касае извършената от съда преценка на доказателствата по делото, правилността на която настоящият състав в тази фаза не може да се контролира. Но и без анализ на доказателствата, по човешка логика и въз основа на принципа на предвидимите очаквания следва извод за знание за увреждане, когато длъжника участва в увреждащата кредитора прехвърлителна сделка в две качества – като физическо лице/прехвърлител/ и като представителен орган /управител/ на юридическото лице – приобритател.
Мотивиран от гореизложеното, като счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 911 от 22.05.13г. по в.гр.д.№ 968 по описа за 2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.