О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1215
С. 14.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 783 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от [фирма] [населено място],представлявано от управителя Б., чрез процесуалния представител адвокат Я. против въззивно решение № 54 от 10.01.2011г. по в.гр.д.№ 1439 по описа за 2008г. на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 116 от 14.12.2005г. по гр.д. № 1147/2004г.на Окръжен съд Благоевград,като е осъден [фирма] да заплати на Д. М. Д. сумата от 24000лв., ведно със законната лихва,считано от 27.02.2004г. и е отхвърлен иска за разликата до 24 800лв.като неоснователен.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по поставен въпрос във връзка с направено възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД – дали недобросъвестността на увреденото лице в отношенията му с деликвента влияе на обема на отговорността на дружеството.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорват допустимостта на касационното производство и основателността й.Претендира направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови решението си въззивният състав е приел,че са налице предпоставките по чл.49 от ЗЗД-виновно противоправно поведение на лица,на които ищецът е възложил работа,при и по повод извършването й,настъпването на вреди за ищеца и наличието на причинна връзка между това противоправно поведение и настъпилите вреди.Ищецът е предал за пазене на ответника своя метална конструкция,с която докато се е намирала в имот на дружеството-ответник, последният се е разпоредил.С това на ищеца са му причинени вреди в размер на стойността на конструкцията към датата на настъпване на вредата.Независимо,че е установено,че в продължителен период от време/от 1992 до 1998г./ ищецът не е прибрал конструкцията си,съдът е счел за неоснователно възражението за съпричиняване.Приел,че освен,че е спорно,дали ищецът е бил канен да премести конструкцията,още е и иревантно,защото поканата не дава основание на ищеца да се разпорежда с чуждата вещ/както той е постъпил/,а само да претендира обезщетение за неоснователно обогатяване или за претърпени вреди.Счел е,че съпричиняване може да се обсъжда само при претенция свързана с обезценяване на вещта поради неправилно съхранение,каквато в случая не е предявена.
С оглед изложените мотиви на въззивния съд – поставеният от касатора въпрос във връзка с направеното възражение по чл.51 ал.2 от ЗЗД не отговаря на поставените в чл.280 ал.1 от ГПК изисквания за общо основание за допустимост,съобразно дадените разяснени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така,защото за да бъде годно общо основание за допустимост поставеният въпрос – трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както беше посочено по-горе съдът е приел за ирелевантен за решаването на спора отговора на въпроса/от който касаторът извежда извода си за недобросъвестността на ищеца/ – дали ищецът е бил канен да премести конструкцията си. Следователно-поставеният въпрос не е от значение за изхода по делото и не е формирал волята на съда.Той е поставен от касатора именно защото последният не е съгласен с изложените правни изводи във въззивния акт и по този начин оспорва тяхната правилност,което в настоящото производство не е допустимо.
Освен,че не е от значение за изхода по конкретното делото, поставеният въпрос не е от значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в касационната жалба.На него е даден отговор в т.7 на Постановление № 17 от 18.11.1963г.на Пленума на ВС за обобщаване на някой въпроси на непозволеното увреждане,където е прието,че обезщетението за вреди съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В този случай определящо е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не вината. В този смисъл- не недобросъвестността следва да се установява,а причинната връзка между поведението на ищеца и настъпилия за него вредоносен резултат.Освен това – по делото недобросъвестно поведение от страна на ищеца не е било установявано. Не е налице посоченото основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивния акт.
С оглед изхода на настоящето производство,направеното от ответната страна искане и на основание чл.78 ал.3 от ГПК – следва да й бъдат присъдени направените разноски.Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 009786 от 26.05.11г.- направените разноски са за адвокатско възнаграждение и възлизат на 500лв./ с оглед наличното отбелязване,че са били платени в брой/.
Мотивиран от гореизложеното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №54 от 10.01.2011г.по в.гр.д.№ 1439по описа за 2008г.на Софийски апелативен съд
ОСЪЖДА [фирма] [населено място],представлявано от упра-вителя Б. със седалище и адрес на управление:гр.С. [улица] да заплати на Д. М. Д. сумата от 500 лв./петстотин лева/,представляваща направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.