О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
София, 31.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание тридесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №4172/2013 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№24801/04.3.2013 г., подадена от ищеца Й. Х. Б. от [населено място], против въззивно решение №226/11.01.2013 г. по гр.д.№5426/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав.
С обжалваното решение е потвърдено решение №Р-ІІ-64-20/14.02.2012 г. по гр.д.№38361/2011 г. по описа на Софийския районен съд, ІІ ГО, 64 състав, с което е отхвърлени предявените от Й. Х. Б. от [населено място] против С. а. – С., обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ.
Въззивната инстанция е приела, че заповедта за прекратяване на процесното трудово правоотношение е подписана от лице работодателска власт и представителни функции, поради което законосъобразно това правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10а КТ.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правен въпрос, присъединявайки се към мотивите на първоинстанционния съдебен акт, като е обусловил изводите си по предмета на спора, че законността на уволнението е доказана. Сочи, че СГС не е осъществил в рамките на своя контрол преценката за адекватността на вътрешното убеждение на първата инстанция в неговата цялост и не е взел под внимание недопускането на посочените от ищеца допустими и относими към спора съществени доказателствени средства, от чието съществено значение би се постановило друго обосновано решение, както и че не са обсъдени всестранно и в тяхната съвкупност всички събрани по спора доказателства и доводи. Посоченото е във връзка с приложението на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10а КТ. По нататък в изложението касационният жалбоподател сочи на незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Моли се за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касация – С. а. – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК намира следното:
Не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Изложението не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Съдържанието на изложението дори не представлява дори опит за формулиране на въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите по смисъла на визираната правна норма следва да бъдат формулирани ясно, точно и категорично и в съответствие с изложеното в обжалваното решение. Не са посочени и основанията, визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, въпреки, че липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на въпрос(материалноправен и/или процесуалноправен) не налага обсъждане на хипотезите по точки 1-3 от чл.280, ал.1 ГПК. Изложението съдържа изцяло елементи на касационни оплаквания и навеждане на доводи, които обаче следва да бъдат разгледани, едва когато въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд не е задължен да изведе въпроса от изложението на касационната жалба, нито от сама нея, тъй като това би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/.
Поради това касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно решение №226/11.01.2013 г. по гр.д.№5426/2012 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав, по подадената от ищеца Й. Х. Б. от [населено място] касационна жалба, вх.№24801/04.3.2013 г.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: