О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
София, 04.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.д.№4294/2015 година
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх.№6823/05.7.2015 г., подадена от адв. М. С. – процесуален представител на ищцата К. Й. С. от [населено място], против въззивно решение №309/08.6.2015 г. по гр.д.№232/2015 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к.
С обжалваното решение е отменено решение №39/28.01.2015 г. по гр.д.№1912/2014 г. по описа на Горнооряховския районен съд, втори състав, с което отменена заповед №110/10.11.2014 г. на Директора на ППП Г. О. при [фирма] за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” на К. Й. С., в качеството й на “началник влак, пътническо движение” в Превозна служба – [населено място] – ППП Г. О., и е отхвърлен предявения от служителката иск за отмяна на посочената заповед.
Въззивната инстанция е приела, че от фактическата обстановка по спора се установява по безспорен начин извършването от ищцата на първото от визираните в обжалваната заповед две нарушения на трудовата дисциплина, а именно – за това, че на 04.9.2014 г. в участъка гара Р. – г. О. не е извършила качествена проверка на документите за пътуване на пътниците, пътуващи във вагон плацкартен №13 от влак №383, като по този начин не е установила и допуснала в кабина №5 за пътува един пътник без документи за пътуване, пътуващ за гара София. За да достигне до този извод съдът се е обосновал с данните от показанията на свидетелите – служители по контрол, а именно че те са детайлни, кореспондиращи един с други относно релевантните факти и сочат, че е налице неизпълнение на трудовите задължения от страна на служителката в качеството й на началник влак, свързани с общия контрол за редовност на документите за пътуване на пътниците. Съдът е стигнал до извод, че показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на свидетеля Л. – кондуктор във влака, който с оглед длъжността си и вменените му трудови функции е заинтересован да твърди, че двамата с ищцата са извършили качествено проверката на спалните вагони. Освен това съдът се е позовал и признанието от ищцата в съдебно заседание, че е установен пътник без билет и е достигнато до извод, че пропускът на ищцата не може да бъде извинен с мотива, че доколкото проверката се извършва през нощта, това затруднява същата, предвид изискването да не се притесняват пътниците При постановяването на решението си съдът е изложил мотиви относно посоченото в Правилата за контрола на спалните и кушет вагоните. Съдът е отчел и факта за липсата на данни за укриване на нередовната пътничка. При постановяване на решението си съдът е отчел съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното с оглед обстоятелството, че нарушението е формално по своя характер, а не резултатно.
В изложението на касационната жалбоподателка по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че са налице процесуалноправни въпроси и са налице условията за допустимост на въззивния съдебен акт по чл.280, ал.1, т.т.1 и 3 ГПК, а именно: “При действието на чл.269 ГПК разполага ли въззивният съд с възможността законосъобразно да извърши преценка на събраните по делото доказателства и да не кредитира като достоверни показанията на разпитан в първоинстанционното производство свидетел, при условие, че не е надлежно сезиран с такова искане от страна на жалбоподателя, който не оспорва извършената от първоинстанционния съд преценка на доказателства ?“. Този въпрос е поставен с оглед извода на съда относно показанията на свидетеля Л. – кондуктор на влака. Твърди се, че този въпрос е разрешен в противоречие с установеното в точки 1 и 3 от ТР№1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК.
Поставен е въпрос относно възможността съдът да приеме определени факти за доказани, без да са представени преки доказателства за тях.
Моли се допускане на въззивното решение до касационно обжалване и се представят три решения на ВКС по чл.290 ГПК, както и ТР№1/2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ВКС ОСГТК.
Ответникът по касация ППП – [населено място] при [фирма], не заявява становище в настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че жалбата е подадена в законния срок. За да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване съдът взе предвид следното:
Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по първия от поставените въпроси. Един от решаващите изводи на съда е свързан с него. Същевременно обаче съдът е направил друг решаващ извод за неоснователност на исковата молба, а именно зачел е признание на служителката, направено пред първата инстанция в съдебно заседание, за което е налице позоваване от страна работодателя във въззивната му жалба.
С оглед изложеното и прието от настоящата инстанция по първия от поставените въпроси, въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване от по втория въпрос.
Водим от изложените съображения и на основание чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №309/08.6.2015 г. по гр.д.№232/2015 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, г.к., по касационна жалба, вх.№6823/05.7.2015 г., подадена от адв. М. С. – процесуален представител на ищцата К. Й. С. от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: