О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1216
С. 14.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 741 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Д. Ж. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат В. против въззивно решение № 24 от 3.02.2011г. по в.гр.д.№ 19 по описа за 2011г. на Добрички окръжен съд,с което е потвърдено решение № 27 от 24.11.2010г. по гр.д. № 1150 по описа за 2010г.на Добрички районен съд, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК по поставен въпрос за извършване на подбора в съответствие с критериите по чл.329 от КТ,който счита,че е разрешаван противоречиво от съдилищата.Позовава се на решение на ВС, на ВАС и на Комисията за защита от дискриминация,на които счита,че въззивното противоречи.
Постъпил е отговор от противната страна,с който се оспорва основателността на подадената касационна жалба.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта й до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ въззивният състав е приел,че е налице реално осъществено съкращаване в щата /числеността на персонала на Агенция по заетостта е намалена считано от 1.01.10г.- от 2 551 на 2 386 бройки,а специално за Дирекция Бюро по труда Д.- щатните бройки са намалени от 39 на 33/ и със законосъобразно осъществен подбор.Посочил е,че подборът е извършен – в интерес на работата – между служителите,заемащи длъжността ”старши специалист” във всички звена на Дирекция Бюро по труда Д. /т.е.между лица заемащи сходни и не напълно еднородни длъжности/.Подборът е осъществен съобразно предварително определена от работодателя процедура, от надлежно съставена комисия, по установени от работодателя и посочени в закона критерии,като крайната оценка която е получил всеки от участниците е била комплексна.Ищцата е получила високи оценки по критериите-„образование” и „професионален опит”,но се е класирала на едно от последните места поради ниските й оценки по другите определени от работодателя критерии,свързани с качеството и нивото на изпълняваната от нея работа.
Поставеният от касатора въпрос-във връзка с извършения подбор – е годно общо основание за допустимост,защото е свързан с решаващите мотиви на съда,но не съставлява годно специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК.Това е така, защото поставеният въпрос вече многократно е изясняван в практиката и от представените от касатора решения/от които съотносимо – съгласно дадените разяснения в ТР №1/19.02.2010г.на ОСГТК на ВКС е само това на ВС/ не се установява той да е разрешаван противоречиво от съдилищата.Цитираното от касатора решение №1025 от 27.01.95г.по гр.д.№895/94г.на ІІІ г.о.на ВС – не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на въпроса,защото разгледания в него случа е различен от настоящия. При него е оставено на работа лице,което има по-ниска квалификация и работи по-слабо,без да е посочено,в какво се изразява превъзходството му,за да бъде то предпочетено. Настоящият случай е друг.Ищцата притежава висше образование и множество допълнителни квалификации/включително успешно преминати езикови и компютърни обучения/,при изискване по длъжностна характеристика за заеманата длъжност на средно образование, но е получила по оценъчната карта слаба обща оценка заради ниските оценки по критериите ”изпълнение на работата”и”обща оценка но изпълнение на длъжността”. Ниските оценка са поради „липса на ангажираност и мотивация за постигане на добри резултати.Изисква напомняне за изпълнение на задачите,поставени от директора”.
В практиката няма спор,ч при преценката си за законност на подбора по чл.329 от КТ съдът проверява обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника; включването в подбора на всички необходими участници, приложението на законовите критерии и дали приетите оценки по отделните показатели съответстват на обективно проявените професионални качества и подготовка на работника за възложената му работа /решение № 310 от 16.04.10г. по гр.д.№333/09г.на ІVг.о./Тъй като законът не изисква специална форма и ред за извършване на подбора, работодателят, за да направи необходимата преценка може да използва различни способи- включително и да ползва помощна комисия, като не е длъжен да оформя в писмен вид нейните заключения,нито процеса на оценка/ решение №409 от 9.07.10 г.по гр.д.№ 581/09г.на ІІІ г.о., р.№732 от 28.10.10г.по гр.д.№ 11146/09г.на ІVг.о.,постановени по реда на чл.290 от ГПК/. Когато извършената от комисията по подбора преценка е обективирана в писмен документ, то този документ съставлява писмено доказателство за извършения подбор. Право на работодателя е да определи кой работи по-добре, а съдът извършва само проверка за законност на уволнението като исзледва били ли са налице всички факти, съдържащи се в хипотезата на конкретното основание, при условията на което работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение/решение № 327 от 28.04.10г.по гр.№ 796/09г.на ІV г.о.на ВКС/. Критериите по чл.329 от КТ са комплексни.Наличието на по-високата квалификация не е достатъчна,за да бъде предпочетен един работник или служител. Качеството на работа и нивото на изпълнение на трудовите задължения могат да са определящи в хипотеза,когато всички работници и служители,участващи в подбора отговарят на изискванията за средно образование,необходимо за заемане на длъжността. При липса на данни за недобросъвестно упражняване на правата по подбора от страна на работодателя/злоупотреба с право/-съдът не може да елиминира преценката му за това кой работник или служител работи по-добре.Тъй като в случая въззивният съд е съобразил изводите си с установената практика и каасторът не установи съдилищата противоречиво да се произнасят по поставения въпрос,не са налице посоченото основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 24 от 3.02.2011г. по в.гр.д.№ 19 по описа за 2011г. на Добрички окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.