2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
гр. София, 01.11. 2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 3489 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СОУ „Св. Св. К. и М.” – [населено място] срещу решение № 185/30.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3740/2012 г. на Пловдивския окръжен съд. С него, като е потвърдено решение № 3575/11.10.2012 г. по гр. дело № 4685/2012 г. на Пловдивския районен съд, са уважени предявените от Е. П. Т. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на ищцата, извършено със заповед № 716/19.03.2012 г. и заповед № 717/19.03.2012 г. на директора на училището-касатор, ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „главен учител, общообразователен предмет в гимназиален етап – пиано” при училището-касатор и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 4 347.12 лв. – обезщетение за оставането й без работа през периода 20.03.2012 г. – 20.09.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.03.2012 г. до окончателното изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските и държавните такси по делото.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните седем правни въпроса: 1) дали „злоупотребата с доверие” е тежко нарушение на трудовата дисциплина; 2) какъв е обхватът на съдебния контрол върху извършената от работодателя квалификация на деянието; 3) представлява ли или не извличането на материална облага извън служебните правоотношения „злоупотреба с доверие”; 4) следва ли при продължавани действия да бъдат конкретизирани точни дати на извършване на нарушенията; 5) как следва да е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание; 6) с какви доказателствени средства се доказват законовите задължения на работодателя; и 7 ) как следва да се извършва преценката за съразмерност на наложеното наказание с тежестта на нарушението. К. навежда допълнителните основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, като поддържа, че тези правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и в тази връзка сочи и представя конкретни решения, както и че правните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответницата по касационната жалба – ищцата Е. П. Т., в отговора си излага становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на разноските, направени пред касационната инстанция по делото.
За да уважи предявените по делото искове по чл. 344, ал. 1 от КТ за защита срещу незаконно уволнение, въззивният съд е приел, че заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195 от КТ, което е достатъчно, за да се приеме, че същата, респ. – и уволнението – са незаконосъобразни и следва да се отменят.
За достигне до този извод, окръжният съд е обсъдил и двете издадени от страна на работодателя и връчени на ищцата заповеди – заповед № 716/19.03.2012 г. и заповед № 717/19.03.2012 г. С втората от тях единствено е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – поради наложеното й дисциплинарно наказание по чл. 190, ал. 1, т. 4 и т. 7 и чл. 188, ал. 3 от КТ. Другата – заповед № 716/19.03.2012 г. е издадена, според посоченото в нея, на основание чл. 195, чл. 190, ал. 1, т. 4, т. 7 и чл. 188 т. 3, във вр. с чл. 189, във вр. с чл. 187 т. 8, т. 10 и чл. 186 от КТ, във връзка с постъпили жалби и поискани писмени обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ. Със заповедта е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” на ищцата „…за нарушение на трудовата дисциплина и предвид изключителното тежко нарушение на чл. 190 от КТ”. В заповедта за уволнение, като „фактически обстоятелства, свързани с извършеното нарушение” са посочени: „1. Злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на училището; 2. Нарушение по чл. 40а от Закона за народната просвета и за това, че учител няма право да предоставя образователни услуги срещу заплащане при наличие на конфликт на интереси; 3. Подадена декларация с невярно съдържание по чл.40а от Закона за народната просвета; 4. Вписан преподаден материал в материалната книга на училището на 14.03.2012г. за ученик, който е бил в болнични и не е присъствал на учебни занятия”. В заповедта, като „мотиви за налагане на наказанието” е посочено: „Тежестта и вида на наложеното дисциплинарно наказание е продиктувана на първо място от това, че по този начин е злоупотребила с доверието на работодателя и е уронила доброто име на училището. На второ място от значение за определяне на дисциплинарното наказание е и отношението на работника след нарушаването на трудовата дисциплина, а именно това, че в изисканите по чл. 193 от КТ обяснения, същата не съзнава тежестта на извършените от нея нарушения и се опитва със своите действия да урони авторитета на работодателя и доброто име на училището, което е единствено в областта с изучаване на гръцки език, уникално е с утвърдилите се профили от областта на изкуството – музика, хореография, изобразително изкуство. Многобройни са престижните отличия от национални и международни фестивали и пленери. Гордеем се с отличията на национално и международно ниво на нашите ученици и учители. Целият екип на училището работи изцяло за доброто развитие на учениците ни”.
При така установеното съдържание на заповедта за дисциплинарното уволнение на ищцата, въззивният съд е приел, че същата не съдържа обстоятелства за конкретни дати, съответно, конкретни периоди, в които ищцата да е извършвала конкретно нарушение на трудовата дисциплина, поради което и не би могло да се провери от съда дали са спазени и преклузивните срокове за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194 от КТ, както и че се засяга и правото на защита на наказания служител. Прието е и че доколкото в т. 4 от заповедта е посочена дата 14.03.2012 г., това сочено нарушение: „вписан преподаден материал в материалната книга на училището на 14.03.2012 г. за ученик, който е бил в болнични и не е присъствал на учебни занятия”, освен, че също не е изцяло конкретизирано (в т.ч. не е посочено и името на ученика), то е и недоказано по делото, поради липса на доказателства в тази насока, при изцяло лежаща доказателствена тежест върху ответника-работодател. Въззивният съд е посочил и че вместо в заповедта за дисциплинарно уволнение да посочи конкретни фактически обстоятелства за нарушението (обективни и субективни признаци) и кога е извършено, работодателят определя като „фактически обстоятелства” самата правна квалификация на нарушенията, в това число – „злоупотреба с доверието…уронване доброто име..”, както и „нарушение по чл. 40а от ЗНП”.
Видно от така изложените решаващи мотиви на въззивния съд, единствено петият изведен от касатора правен въпрос – как следва да е мотивирана заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, несъмнено е разрешен с обжалваното въззивно решение, като именно неговото разрешаване е обусловило крайните правни изводи на въззивния съд, поради което този въпрос е и от съществено значение за изхода на правния спор по делото; респ. той несъмнено представлява в случая общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.
По отношение на този правен въпрос не са налице, обаче, наведените допълнителни основания по т. 1 и т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Това е така, защото възприетото от въззивния съд разрешение на този материалноправен въпрос по никакъв начин не е в противоречие, а напротив – съобразено е с формираната по реда на чл. 290 от ГПК, трайно установена практика на ВКС по същия въпрос. В посоченото и представено от касатора в тази връзка, решение № 92/16.03.2011 г. по гр. дело № 910/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, също е прието, че разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ по императивен начин установява необходимото съдържание на заповедта за дисциплинарно наказание; че актът на работодателя трябва да съдържа данни за нарушителя, наложеното наказание и законния текст, въз основа на който се налага, описание на нарушението и времето на извършването му; че за да се гарантира възможността за ефективна защита срещу уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в какво е обвинен уволненият работник или служител.
Останалите шест правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателя, изобщо не са разрешавани от въззивния съд и не са обуславящи правните му изводи в мотивите към обжалваното решение; те не са и от значение за изхода на правния спор по делото. Поради това, тези шест правни въпроса в случая не представляват общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение.
В заключение – касационното обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1, във вр. с чл. 81 от ГПК, касаторът-ответник дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищцата, претендиарните и направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната съдебна инстанция по делото, в размер 800 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 185/30.01.2013 г., постановено по въззивно гр. дело № 3740/2012 г. на П. окръжен съд;
ОСЪЖДА СОУ „Св. Св. К. и М.” – [населено място] да заплати на Е. П. Т. сумата 800 лв. (осемстотин лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.