О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
София 23.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стоил Сотиров
ЧЛЕНОВЕ: Веска Райчева
Светла Бояджиева
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 976 по описа за 2010 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Г. Г. и М. Г. чрез пълномощник адв.Люба П. от САК против решението от 14.09.09г.,постановено по в.гр.дело № 438/08г.на Софийския градски съд.
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-разрешен от въззивния съд правен въпрос от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба „Р. м. „ЕООД моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ като е приел,че при действието на КСО съдът не е компетентен за признае заболяването на наследодателя на ищците за професионално след като не е прието за такова от компетентните за това органи на Т. и НЕЛК по реда на НРСРПООПБ.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не такава.По въпроса за начина на доказване на професионално заболяване са постановени решения по реда на чл.290 ГПК – решение № 186 от 30.09.2010г.по гр.дело № 1674/09г.на ВКС,ІV г.о. и решение № 185 от 27.05.2010г.по гр.дело № 5264/08г.на ВКС,ІІІ г.о.В тях е прието,че за да бъде признато едно заболяване за професионално,то трябва да бъде установено по предвидения от закона ред.Този ред е регламентиран в чл.61-63 от Кодекса за социално осигуряване в сила от 1.01.2000г.,Наредбата за реда за съобщаване, регистриране, потвърждаване,обжалване и отчитане на професионалните болести и Наредбата за експертиза на работоспособността от 2001г.- отменени,както и в действащите Наредба за медицинската експертиза на трудоспособността от 2005г. и Наредбата за реда за съобщаване,регистриране,потвърждаване,обжалване и отчитане на професионалните болести от 2008г.Признаването на професионалния характер на заболяването според чл.62 ал.3 КСО е от изключителна компетентност на органите на експертизата по работоспособността,а процедурата за установяване и признаване е уредена в специалната Наредба за реда за съобщаване,регистриране,потвърждаване,обжалване и отчитане на професионалните болести.Съгласно чл.3,10 и 13 от посочената наредба признаването на професионалната болест,към която се отнасят и нейното усложнение и късните й последици,става с решение на Т. или НЕЛК,което е задължително за всички лица,органи и организации в страната.Именно в съответствие с тази задължителна практика на ВКС въззивният съд е приел,че при липсата на такова решение твърдението на ищците за настъпилата смърт на наследодателя им на 3.12.2001г. вследствие на професионално заболяване е недоказано,което е обусловило отхвърляне на иска с правно основание чл.200 ал.1 КТ.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 14.09.09г.,постановено по в. гр.дело № 438/08г.на Софийски градски съд по жалба на Т. М. Г. Г. Г. и М. Г. Г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.