1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
ГР. София, 10.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 7.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1049/10 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС на РБ се произнася по допустимостта на касационната жалба на Министерство на отбраната / МО/ срещу въззивното решение на Апелативен съд П./АС/ по гр.д. №843/09 г. и по допускане на обжалването.
С въззивното решение е уважен в размер на 4 155 лв.- неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва, предявеният от С. П. срещу касатора иск по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки. Поставя материалноправния въпрос за предпоставките, при които възниква правото на възнаграждение за извънреден труд по чл.203, ал.3 от ЗОВСРБ и процесуалния – за доказателствените средства, с които се установяват те; конкретно въпросът е за допустимостта на св. показания, на които се е позовал въззивният съд. Твърди, че разрешаването на тези въпроси от АС противоречи на практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК – Р по гр.д. №285/09 г. на трето г.о.; те се решават противоречиво от съдилищата – т.2, решения за което прилага, и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по см. на т.3, при застъпването им в сравнително нова практика, която ВКС трябва да уеднакви.
Практиката по въпросите наистина е сравнително нова – за последните няколко години, но те са разрешени и с такава на ВКС по чл.290 от ГПК. Освен цитираното от касатора Р по гр.д. №285/09 г., са постановени още няколко решения за аналогични казуси: напр. Р по гр.д. №706/09 г. , по гр.д. №342/09 г. и по гр.д. №249/09 г. на трето г.о. Във всички тях е прието, че когато не са водени книгите по чл.161 от ПКВС/отм./, задължението за което е на административния орган, полагането на извънреден труд при носенето на дежурства като фактически въпрос се установява с всички доказателствени средства – Р по гр.д. №249/09 г. на трето г.о.. Такива са най-вече заключенията на вещите лица, изготвени въз основа на наличната при ответника документация – ведомости, докладни книги, заповедни книги, книги за отчитане на извънреден труд, компенсации и наряди, заповеди за носене на дежурства и определяне на почивка, данни за унищожените книги и пр.
В случая, наред със заключението на вещото лице въззивният съд е допуснал и ценил св. показания за фактически положения от ищеца труд помесечно. Свидетелите са допуснати поради липсата на редовно водени книги за отчитане на извънреден труд и унищожаването на графиците за работното време. Със свидетели е установена продължителността на дежурствата и създадената в поделението трайна практика за викане на охранителите /какъвто е ищецът/ за извършване на домакинска дейност, извън нормалната продължителност на работния ден. Прието е, че въпросът е фактически и няма забрана за установяване със св. показания.
Приетото не противоречи на посочените по –горе решения на ВКС – практика по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. В тях основателността на претенцията е преценена според доказателствата, събрани при разпределението на доказателствената тежест за обстоятелствата от значение за спора. Върху ищеца се разпределя тежестта да докаже даването на дежурства над законоустановената дневна и месечна продължителност на служебното време, тяхното времетраене и дължимото възнаграждение; върху ответника – компенсирането с почивка на удълженото работно време, ако то е налице – чл.136а от КТ. Така са очертани и предпоставките за уважаване на претенцията по чл.203,ал.3 от ЗОВСРБ, за които е поставеният материалноправен въпрос.
Поради решаването на въпросите с практика по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, на която въззивното решение не противоречи, не е налице основание за допускане на обжалването и ВКС на РБ
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационнно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд П. по гр.д. №843/09 г. от 14.04.09 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: