О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1217
София, 02. 11. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 26 октомври 2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4108/08 година по описа на ВКС, ІV г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 126/2008 г. по в.гр.д. № 190/08 г. на Варненския апелативен съд е оставено в сила решение № 66 от 10.12.2007 г. по гр.д. № 685/06 г. на Д. окръжен съд за поставяне на А. Г. А. под ограничено запрещение. Прието е, че същият страда от синдром на алкохолна зависимост, ограничено личностно разстройство. Тази форма на алкохолна зависимост ограничава способността му да се грижи за своите интереси. Изводът е основан на заключението на съдебно- психиатрична експертиза, която е обсъдена във връзка с показанията на близките на ответника- съпруга и дъщеря, които са заявили, че той не спира да употребява алкохол, не може да контролира поведението си, разпоредил се е с недвижим имот, без да има спомен за това.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от А. А. чрез неговия пълномощник адв. И. Изложени за доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Твърди се, че решаващите изводи на въззивния съд не кореспондират с преценката на първоинстанционния съд, който след разпит на ответника е намерил, че същият е сравнително добре ориентиран за време и място и относно собствената си личност.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че произнасянето на въззивния съд по въпросите за необходимостта от събиране и обсъждане и на други доказателства, освен заключението на вещите лица и показанията на близките, при формиране на извод относно предпоставките за поставяне на едно лице под запрещение, е в противоречие с практиката на ВКС- решение № 1368/70 г. на І г.о., решение № 1568/61 г. на ІІ г.о., решение № 593/67 г. на ІІ г.о., решение № 2117/76 г. на ІІ г.о., решение № 2484/74 г. на ІІ г.о. и т.4 от ППВС № 5/80 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване. Решенията, на които се позовава жалбоподателя, се интерпретират неправилно. Във всички представени решения се акцентира върху задължението на съда да разпита лицето, чието поставяне под запрещение се иска, и да добие лични впечатления за неговото състояние, но не се отрича възможността съдът да събира и допълнителни доказателства – да разпитва свидетели, да назначава вещо лице, което да даде заключение за състоянието му. Когато разпитът не е достатъчен да убеди съда в липсата на условия за поставянето му под запрещение, той може да назначи вещо лице или да събира други доказателства. В този смисъл са и разясненията, дадени в ППВС № 5/80 г.
В случая обстоятелството, че след непосредствения разпит на ответника, съдът е направил извод, че същият е добре ориентиран за време и място и относно собствената си личност, при данните по делото, че същият страда от алкохолна зависимост, не препятствува проверката за това по какъв начин степента на това заболяване се отразява на способността му да се грижи за интересите си, каквато теза се поддържа в касационната жалба. Въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства съдът е направил извод, че характерът на заболяването и отражението му върху състоянието на жалбоподателя, са основание за ограничаване на дееспособността и поставянето му под ограничено запрещение.
Обжалваният съдебен акт не е в противоречие с практиката на ВКС по приложението на чл. 5 ЗЛС, поради което не е налице специалният критерий на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 126/2008 г. по в.гр.д. № 190/08 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: