О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1218
[населено място], 16.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1474 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 18.06.2010г. постановено от С. градски съд, ІV-а състав по гр.д. № 614/2010г., с което е оставено в сила решение от 22.06.2009г. на С. районен съд, 70 състав по гр.д. №9894/2007г. за извършване на съдебна делба между Л. Д. Б., Е. Д. Б. и Д. Д. И. чрез изнасяне на публична продан на апартамент в[населено място] на бул.”А. С.” № 168, вх.2, ет.5, а именно апартамент №12 с площ 67,39 кв.м., заедно с мазе № 12, таван № 12 и 2,013/100 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж, както и за отхвърляне на предявените от Л. Д. Б. и Д. Д. И. претенции за поставяне на имота в дял на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./
Касационната жалба е подадена от Л. Б., чрез пълномощника му адв. Г. и е насочена срещу отхвърлянето на претенцията по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. Счита, че решението е постановено в противоречие с практиката на съдилищата и на ВКС по чл. 288, ал.3 ГПК/отм./, както и че правилното решаване на казуса е значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Намира, че при преценка на предпоставките за възлагане съдът е следвало да вземе предвид само съсобствеността между наследниците и това, че тя произтича от пряко наследяване. Сочи четири решения, на които обжалваното противоречи: ТРОСГК № 1/2004г., Решение № 8 от 02.07.2003г. по гр.д. № 416/2002г. на І г.о. на ВКС, Решение № 472 от 18.06.2004г. по гр.д. № 32/2004г. на І г.о. на ВКС и Решение № 869 от 17.01.2002г. по гр.д. № 366/2002г. също на І г.о. на ВКС.
Ответникът по жалбата Д. Д. И. счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Ответницата Е. Д. Б. не е взела становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Преди да пристъпи към преценка на основанията за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Производството е по съдебна делба във втора фаза. Делбата на апартамента в[населено място], на бул. “А. С.” № 168 е допусната между съделителите Л. Д. Б., Е. Д. Б. и Д. Д. И.. Установено е с решението по допускане на делбата, че апартаментът е принадлежал на наследодателите Д. П. Б. и В. Б. Б., които приживе са дарили на дъщеря си С. Д. Т. 1/2 ид.ч. от жилището, а тя, след смъртта на родителите си, е дарила своите 4/6 ид.ч. на сина си Д. И.. Същевременно, наследодателят Д. Б. е завещал половината от имота на внука си Д. И.. С оглед на това съдът е приел, че Л. Б. и Е. Б. притежават по 1/12 ид.ч. по наследство от родителите си, а Д. И. – 10/12 ид.ч. общо, от които 7/12 по дарение и 3/12 по завещание.
За да отхвърли претенцията на Л. Б. за поставяне на имота в дял на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ съдът е приел, че собствеността не е възникнала само от наследяване, а и от сделка, при което е неприложима възможността за възлагане, уредена в цитираната разпоредба. В допълнение е посочил, че не е доказано и второто законово условие – претендиращият възлагане да е живял в жилището при откриване на наследството и да не притежава друго жилище.
При преценка на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира следното:
Касаторът поддържа, че решаващ за изхода на спора по предявената претенция за възлагане е въпросът за предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и по-конкретно дали е достатъчно съсобствеността да е възникнала от наследяване за този съделител, който претендира възлагане.
Хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК е обоснована с твърдението за противоречие на изводите на съда по този въпрос с разрешенията в ТРОСГК №1/2004г. В т.т.7 и 9 от посоченото решение се приема, че само при съсобственост възникнала от наследяване е приложима разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ и съответно, че комбинирана съсобственост, възникнала от наследяване и правна сделка за част от имота /какъвто е настоящия случай/, не попада под диспозицията на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. Именно по този начин е разрешен правният въпрос и в обжалваното решение, поради което липсва противоречие[населено място] решение. Несъстоятелни са твърденията в жалбата, че сделка с имота е извършена едва през 2007г. след откриване на наследството, поради което съсобствеността не е смесена. Видно е, че съпрузите – наследодатели са извършили разпореждане с половината от имота приживе в полза на дъщеря си и именно тази сделка обосновава смесения характер на съсобствеността.
Представените три съдебни решения на състави на ВКС третират предпоставките за извършване на съдебна делба по реда на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ Така, Решение №8 от 02.07.2003г. по гр.д. № 416/2002г. на І г.о. сочи, че този способ за съдебна делба е приложим само при съсобственост, възникнала от наследяване, като разглежда хипотеза, сходна на настоящата, при която с част от имота е извършена сделка приживе от наследодателя в полза на един от наследниците по закон. Решение № 472 от 18.06.2004г. по гр.д. № 32/2004г. на І г.о. също приема, че разпоредбата на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ не може да се приложи когато съсобствеността не е възникнала само от наследяване. Според решението право да иска възлагане на имота има само лице, което е придобило своята идеална част по наследство и то, ако първоначално съсобствеността е възникнала от наследяване, като това негово право е противопоставимо само на останалите сънаследници. Тези разрешения съответстват на приетото в обжалваното решение. В настоящия случай съсобствеността е възникнала първоначално от сделка – дарение и впоследствие от наследство. Поради това е без значение, че частта на претендиращия възлагане Л. Б. е възникнала само от наследяване. Решение № 869 от 17.01.2003г. по гр.д. № 366/2002г. на І г.о., в синхрон с преждепосочените приема, че този способ за извършване на делба е изключен при всяка друга съсобственост, извън тази, възникнала от наследяване. Следователно представените решения не обосновават твърдението за противоречива практика по приложението на чл. 288, ал.3 ГПК/отм./ досежно смесената съсобственост.
Не може да се приеме, че разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като както бе посочено по-горе, по същия въпрос има тълкувателно решение на ОСГК.
В обобщение, понеже не са налице визираните от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато.
Ответникът по жалбата Д. И. има право на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 18.06.2010г. постановено от С. градски съд, ІV-а въззивен състав по гр.д. № 614/2010г. по касационната жалба на Л. Д. Б. от[населено място].
ОСЪЖДА Л. Д. Б. ЕГН [ЕГН] от[населено място], със съдебен адрес: ул. “Г. В.” № 42, адв. Р. Г., да заплати на Д. Д. И. от[населено място], [жк] бл. 371, вх.В, ет.1, ап.41 сумата 350 /триста и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: