3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1218
София, 30.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №649/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на П. И. С. от [населено място] срещу решение № 16 от 27.03.2012г по гр.дело № 32/2012г. на Силистренски окръжен съд, с което е отменено решение от 06.12.2011г по гр.д.230/2011г на ДРС и е отхвърлен иск на касатора за отмяна на дисциплинарно уволнение , като незаконно. В приложеното към жалбата изложение за допускане на касационно обжалване се сочат основания по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпросите : кога е налице нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 изр. първо КТ , задължително ли е съобразяването на критериите за определяне на наказанието по чл. 189 ал.1 КТ,кое нарушение е основание за дисциплинарно уволнение по чл.190 ал.1 т.7 КТ . Поддържа се противоречие на обжалваното решение с цитирана трайна практика на ВКС , изразена в решения №1533-1999-ІІІ г.о, р.№1624-2002-ІІІ, р.№1326-1999-ІІІ, р.№1678-1999-ІІІг.о , р.№1624-2005-ІІІ г.о ,реш. №943-2006-ІІІ г.о. Изтъква се в обосновка ,че самостоятелно или заедно приложената практика разрешава поставените материални въпроси и в отклонение от нея , при квалифициране на нарушение по чл.190 ал.1 т.7 КТ , въззивният съд обективира решаващата си дейност в разрез с практиката по чл.186 КТ и зададените в чл.189 ал.1 КТ императивни критерии . Противоречието е изтъкнато с цитиране на част от мотивите по обжалваното решение, които мотиви , според защитата изчерпват решаващата дейност по повдигнатите въпроси и липсват необходимите преценки тъй като е прието : „същият (ищецът ) умишлено е въвел работодателя си в заблуждение, отчитайки като маркирана дървесина в горски участък с площ над сто декара , където такава маркировка въобще не е била поставена” Цитира се и мотива „ със своето поведение, отчитайки съвсем умишлено като маркирана за сеч дървесина на площ повече от сто декара , работника е извършил грубо нарушение на трудовата дисциплина ,което само по себе си е достатъчно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение” .
В отговор ответникът по жалбата СЦДП –ДП- ТП Държавно ловно стопанство „К.” изтъква,че решението е изцяло съобразено с практиката на ВКС , включително цитираната, но не се цитират прецизно мотивите на съда .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Матриалноправните въпроси в изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК са формулирани твърде общо и както се изтъква от защитата , по тях е формирана константна практика на ВКС , част от която е приложена . Върховен касационен съд обаче не прима за обоснована тезата на касатора , че въззивното решение е в противоречие с тази практика ,тъй като в него липсва преценка във връзка с тежестта на нарушението .Доводът за несъобразяване с изискването е подкрепен с цитати от мотивите, но в своето съдържание и смислова последователност те са едно цяло .След като е приел за установено фактическото основание за налагане на наказанието, при квалификация чл. 190 ал.1 т.7 КТ и след като е обсъдил защо не са налице изтъкнатите от работодателя квалификации по чл. 190 ал.1 т.3 КТ , или увреждане имуществото по смисъла на чл. 187 т.9 КТ, съдът решаващо е изразил преценката си по отношение тежестта на нарушението.Не е необходимо преценката на съда в тази връзка да намери израз посредством формални дефиниции или определена словоформа в решаващите мотиви, , достатъчно е същата да е налице . В случая тя е изразена и е по същество положителна : налице е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание ,което парвоинстанционният съд не е съобразил ,тъй като не е обсъдил всички съдържащи се в заповедта основания. По- надолу е изложен коментарът на решаващия съд относно нарушението от обективна и субективна страна , посочено е, че то е допуснато с умисъл , с което е даден отговор и на развитата в изложението и касационната жалба теза на здащитата за липса на виновно поведение .
При иска за отмяна на настоящето дисциплинарно наказание са разрешени кръга въпроси от значение за неговата законосъобразност , като даденото от въззивния съд разрешение не е в отклонение от изискването да се направи преценка относно тежестта на нарушението и съответствието на наказанието с тази тежест . Като основани на довод ,че мотивите на въззивния съд не са достатъчни за да изразят дължимата преценка относно тежестта на нарушението, общо поставените въпроси не отговарят на изискването на чл. 280 ал.1 от ГПК и не обосновава допускане на жалбата до разглеждане.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 16 от 27.03.2012г по гр.дело № 32/2012г. на Силистренски окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .