1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1219
Гр. С., 31.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 23.10.12 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №624/12 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Г. Х. срешу въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7483/10 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени предявените от касаторката срещу ответниците П. Д., Й. М., Р. М., Г. М., М. М. и Т. М. искове за прогласяване нищожността на три продажби на процесния недв. имот – от 10.09.96 г., от 5.08.99 г. и от 31.03.05 г., претендирана на различни основания по чл.26 от ЗЗД, вкл. във вр. с чл.23 от СК, отм.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1 от ГПК с всичките й хипотези. Поставя като значими за спора въпросите от предмета на иска с пр. осн. чл.26, ал.2,вр. с чл.23 от СК /смислово обединени, за да се избегнат повторения/: 1. Може ли пред въззивната инстанция за пръв път да се направи ново възражение или да се въведе ново твърдение при защитата срещу иска – в случая за налично съгласие на ищцата по чл.23 от СК, отм., и чия е тежестта да докаже този факт. Във връзка с това касаторката намира, че съдът в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС по чл.188 от ГПК, отм. не е обсъдил всички доказателства относно спорните знание и съгласие на ищцата за продажбата, като с това е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствени правила; 2. Изисква ли се съгласието да е дадено от съпругата- несобственик предварително или може да бъде дадено и впоследствие, по какъв ред следва да се даде и санира ли то сделката; 3. може ли съгласието да се даде с конклудентни действия; 4. може ли съдът да прави изводи чий е подписът върху документ, за който се твърди, че е подписан единствено от ответника и без това да е оспорено от страните; 5.може ли съдът, без да посочи на страната да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и без графологична експертиза, да формира извод / в случая за дадено от ищцата с декларацията от 10.06.96 г. съгласие за продажбата/, който е изцяло в нейна вреда и я поставя в изненада.
К. намира, че първите три въпроса са решени в противоречие с цитираната задължителна и трайна практика на ВКС – осн. чл.280,ал.1,т.1 и 2 от ГПК, а останалите два са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – осн. по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК.
В. съд е приел, че продаденото от съпруга на ищцата – отв. П. Д. с договор от 10.06.96 г. жилище – негова собственост, е с характер на семейно на страните. При нотариалното изповядване на договора е представена декларация за гражданско, семейно и имотно състояние от същата дата, изходяща и от двамата съпрузи, в която е посочена цената по договора. Твърденията на ищцата, която е представила декларацията с исковата молба са, че не е подписвала такава декларация, но са останали недоказани в процеса. Доказателствената тежест за неистинността на частния документ, формално изходящ от нея е на ищцата – чл.154, ал.3 от ГПК, отм., а тя не е ангажирала никакви доказателства във връзка с оспорването. Съгласието на съпруга – несобственик за сделката не е елемент от фактическия й състав, то е само изискване за пораждане на правното му действие. Законът не визира форма на съгласието нито краен момент, в който да бъде дадено. Следователно то може да бъде изразено дори мълчаливо или с конклудентни действия, както към момента на договора, така и след това. Прието е, че в случая съгласието на съпругата – несобственик е изразено с представената по нот. дело декларация на съпрузите за гражданско, семейно и имотно състояние от 10.06.96 г.
Ищцата е представила декларацията с исковата молба с твърдения, че е неистинска – не е подписана от нея. С декларацията е представена и нейна молба до прокуратурата за разследване на престъпление във връзка с изготвянето на неистинския, формално издаден от нейно име частен документ. Ответникът Д. и отв. М. в писмените си защити пред РС и ГС са се позовали на наличието на декларацията и данните за местоживеене на страните в нея, като са оспорили твърдението на ищцата, че документът – по авторство и съдържание, не изхожда от нея. Или съгласието на ищцата за сделката/обусловено от авторството на декларацията/ е включено в предмета на спора от самото му начало. Приетото от ГС, че доказателствената тежест за неистинността на декларацията е на ищцата, чийто подпис документът формално носи е съответен на практиката на ВКС и съдилищата.
На осн. чл.154 от ГПК / чл.127 от ГПК, отм./ всяка страна доказва фактите , на които основава своите искания и възражения. Доказателствата по делото, независимо от това коя от страните ги е представила, се преценяват от съда при установяване на фактите от предмета на спора. В случая ищцата е представила декларацията с твърдение, че е използвана при оспорената продажба, без да е подписана от нея, но не е доказала последното, според разпределението на доказателствената тежест в процеса и доказателството е ценено в полза на ответниците, като установяващо твърдяното от тях нейно съгласие. Това разрешение съответства на приетото в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. в р. по гр.д. №421/09 г. на четвърто г.о. е посочено: При обсъждането на фактите и обстоятелствата по делото е без значение коя от страните твърди съответния факт и с процесуалните действия на коя страна той е доказан. За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани. Съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решението по делото.
Спорът е разгледан по реда на ГПК, отм. В соченото от касаторката ТР №1/01 г. е прието: „Пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения свързани с изгодни за тях правни последици. По отношение на ищеца важи ограничението, твърдените нови факти да не изменят основанието на иска му, което не е допустимо пред въззивната инстанция с оглед чл. 116, ал. 1, изр. 1 ГПК . Използуването на защитни средства от ответника като възражения срещу предявения иск е наложително, тъй като те се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението. Моментът, към който силата на пресъдено нещо установява съществуването или несъществуването на спорното право, е деня на приключване на устните състезания. Поради това, ответникът следва да изчерпи всички свои възражения, които може да направи срещу предявения иск до този момент. Устни състезания се провеждат и пред въззивната инстанция като съд по същество, и поради това за пръв път пред нея до тяхното приключване може да се използува това отбранително защитно средство от ответника, за да се избегне преклудиращия ефект на силата на пресъдено нещо на решение.”
Така първият, четвъртият и петият от въпросите, които са процесуални са решени в съответствие със задължителната практика на ВКС по чл.280, ал.1,т.1 от ГПК. Значението на последните два въпроса за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото не е обосновано откъм специфичните за това основание цел и предпоставки, посочени в ТР №1/19.02.10 г. Изложени са доводи за неправилност на решението – необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила / осн. по чл.281,т.3 от ГПК/, които ВКС не разглежда в това производство
Вторият и третият въпроси, които са материалноправни, също не са решени в противоречие с посочената практика на ВКС: В р. №644/2000 г. на второ г.о. / както и в практиката на ВКС по чл.290 от ГПК – напр. р. по гр.д. №659/10 г. на трето г.о./ е посочено: „Съгласието по чл. 23 СК не е елемент от фактическия състав на сделката, защото семейното жилище е лична собственост само на единия съпруг. По своя характер то е изискване, предвидено в СК, което обуславя действието на разпореждането. По начало съгласие може да се даде за нещо, което се е проявило в правния мир. Може да се даде за сделка, която е сключена, респективно за разпореждане, което е извършено. Със съгласието се взема положително отношение към разпореждането и се допуска неговото правно действие. Фактически, касае се за висяща нищожност, която се трансформира в действителност с даване съгласие от съпруга несобственик, четири дни след сключване на договора… Разпоредбата на чл. 23 СК не съдържа правило относно формата на съгласието на съпруга – несобственик. Щом това е така, то при спор за неговата липса или наличие, ще са допустими всички предвидени в ГПК доказателства. В нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК , не са обсъдени в тази връзва показанията на свидетелите К. К., А. А. и др., в които има данни за дадено съгласие от съпругата още към момента на сключване на договора”. Или според цитираната практика не е необходимо съгласието да е предварително – р. по гр.д. №1709/73 г., с което е прието противното е постановено по чл.13, ал.5 от СК/68 г. и е неотносимо за случая.
В р. по гр.д. №5674/07 г. на второ г.о. е прието, че бездействието при упражняване на права има значение, само ако изрично му се придава такова. В нормата на чл.23 от СК не са регламентирани такива последици, поради което е без значение какъв период е изминал от узнаването на сделката до предявяване на иска, когато съгласие няма. В решенията по гр.д. №1115/08 г. на второ г.о. и по гр.д. №1461/120 на трето г.о. на ВКС също е прието, че съгласие по чл.23 от СК липсва – не е доказано от страната, която в своя полза твърди, че го има. В. съд по настоящото дело обаче е приел, че съгласието на съпругата – несобственик е установено от декларацията при нотариалното изповядване на договора и затова / а не поради времето на бездействие от страна на ищцата/ е отхвърлил иска. Или противоречие с цитираната практика на ВКС няма.
Не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Градски съд С. по гр.д. №7483/10 г. от 25.11.11 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: