4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр.София, 01.04.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 7370 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. М. Б. срещу решение от 20.08.2013 г., постановено по гр.д. № 11447 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „В” състав, с което е отменено решение от 17.04.2012 г. по гр. д. № 45413 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 64 състав, за осъждане на [фирма] да заплати на основание чл.128, ал.2 от КТ на С. М. Б. сумата от 5 965,94 лв., представляваща трудово възнаграждение за периода от 14.09.2009 г. до 1.7.2011 г., мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за същия период в размер на 723, 14 лв., сумата от 556,82 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2009 г., като е постановил друго решение за отхвърляне на тези искове.
Касаторът С. М. Б. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК- противоречие между решението на Софийския районен и Софийския градски съд. Счита, че е налице и основанието по т.3 на чл.280, ал.3 от ГПК, без да формулира конкретен въпрос. Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд.
Ответникът по жалбата [фирма] счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 200 лв. разноски за касационното производство.
Въззивното решение относно иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ с цена 601 лв. не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 от ГПК, поради което касационната жалба в тази част следва да бъде оставена без разглеждане. В останалите части касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт, поради което в тези части Върховният касационен съд по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване приема следното:
Касаторът е предявил искове за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 14.09.2009 г. до 1.07.2011 г. и обезщетение в размер на мораторната лихва върху това възнаграждение. В отговора на исковата молба ответникът е възразил, че няма подписан от страните трудов договор, поради което не е възникнало трудово правоотношение. Възприемайки справка от НАП, уведомления по чл.62, ал.4 от КТ до НАП и вписването на ищеца във ведомостите за заплати като извънсъдебни признания от работодателя за наличието на трудов договор, районният съд е признал съществуването на трудово правоотношение между страните за исковия период, поради което е уважил исковете. Въззивният съд е приел обратното, съобразявайки се както с протокола на Инспекцията по труда, съдържащ предписание да се заличи уведомлението до НАП, така и със задължителната практика на ВКС по принципния въпрос за писмената форма на трудовия договор като форма за действителност. В цитираното от въззивния съд решение № 612 от 22.03.2011 г. по по гр. д. № 1024/2009 г. на ІV ГО на ВКС ясно е посочено, че писмените доказателства, косвено свидетелстващи за сключването на трудов договор, не са достатъчни да заместят писмената форма за действителност на трудовия договор, която трябва да съдържа волеизявленията на страните относно съществените елементи на този договор, предвидени в чл.66, ал.1 от КТ. Следователно решението на въззивния съд съответства на задължителната практика на ВКС по съществения за изхода на спора въпрос дали между страните е било валидно учредено трудово правоотношение. Противоречието между решенията на първоинстанционния и въззивния съд по този въпрос, не представлява противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Приетите противоречиви разрешения в хода на инстанционното производство не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани, не са влезли в сила/ ТР № 1 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Касационно обжалване не може да се допусне и на претендираното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.3 от КТ, тъй като той не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес касационният съд не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от посочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба/ ТР № 1 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд в частите, с които е отменено решението на първоинстанционния съд относно исковете за заплащане на трудово възнаграждение и на обезщетение в размер на мораторната лихва върху това възнаграждение и е постановено друго решение за отхвърляне на тези искове, не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 200 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на С. М. Б. срещу решение от 20.08.2013 г., постановено по гр.д. № 11447 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „В” състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение от 17.04.2012 г. по гр. д. № 45413 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, 64 състав, за осъждане на [фирма] да заплати на касатора сумата от 556,82 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ и е постановено друго за отхвърляне на този иск, като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 20.08.2013 г., постановено по гр.д. № 11447 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, АО, ІІІ „В” състав, в останалите обжалвани от С. М. Б. части.
ОСЪЖДА С. М. Б., ЕГН [ЕГН], да заплати на едноличен търговец Ц. С. С., действащ под фирма [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 200/ двеста/ лв. разноски за касационното производство.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и производството е прекратено, подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалите части е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: