О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София 15.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ч.гр.дело № 795/2016 год.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Р. И. Л., подадена чрез адв. А. П., против определение № 5 от 06.01.2016 г. на Апелативен съд – Велико Търново по в.гр.д. № 304/2015 г., с което е оставена без уважение молбата й за изменение на решение № 286/17.11.2015г. по делото в частта за разноските.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че при определяне на дължимата държавна такса за въззивно обжалване съдът е посочил обжалваем интерес в размер на 16 761, 50 лв. и спрямо тази сума следва да бъде определен и размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна.
Ответникът по частната жалба – К. е подал отговор, в който е изложил съображения за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
В обжалваното определение въззивният съд е приел, че подадената от настоящия жалбоподател молба с правно основание чл. 248 ГПК е допустима, но неоснователна,тъй като в мотивите на решението съдът е определил юрисконсултско възнаграждение върху обжалваем интерес от 172 941, 50 лв.,като е съобразил правата на всеки от ищците за имуществото в режим на СИО. Съдът е посочил, че юрисконсултско възнаграждение се дължи върху този обжалваемия интерес , тъй като жалбите на Н. Л. и Р. Л. са с идентично съдържание и двете съдържат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на решението,в частта му,с която е отнето имущество на стойност 189 703 лв. Съдът е приел, че К. се е защитавала срещу две идентични жалби и е определил общо юрисконсултско възнаграждение като за една жалба в размер на 5718 лв., която сума е разпределил поравно между двамата жалбоподатели. Отчел е, че жалбата на Р. Л. е отхвърлена изцяло и я е осъдил да заплати на К. сумата от 2859 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Съдът изрично е посочил, че искането във въззивната жалба на Л. е за отмяна на първоинстанционното решение в частта, с която е отнето имущество на стойност 189 703 лв. и същото не е променяно пред въззивен съд. Именно поради това този интерес е взет предвид при определянето на дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна, като за определянето му обстоятелството как е определена държавната такса по въззивната жалба е ирелевантно.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С подадената въззивна жалба срещу решение № 249/15.05.2015 г. по гр.д. № 565/2013 г. на ОС – Велико Търново Р. И. Л. е поискала първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с която е постановено отнемане на имущество – собственост на ищците Н. Д. Л. и Р. И. Л. на обща стойност 189 703 лв. Следователно, както правилно е отбелязал въззивния съд, предмет на защита във връзка с подадената жалба е било решението с този обжалваем интерес и въззиваемата страна К. се е защитавала срещу претенции за отмяна на първоинстанционното решение в такъв размер.Юрисконсултското възнаграждение е определено с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,като е взето предвид и липсата на възражение по чл.75,ал.5 ГПК за прекомерност.Определената дължима държавна такса за въззивно обжалване не се отразява на размера на юрисконсултското възнграждение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5/06.01.2016 г.постановено по в.гр.д. № 304/2015 г.по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: