4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 122
гр. София, 21.02.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето отделение в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр. дело № 2919 по описа за 2017 година.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 1211 от 23.02.2017 г. по гр. дело № 13766/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – В състав.
Ответницата – Й. А. В. е подала отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, в който излага съображения за липсата на основания за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд /ВКС/, състав на гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по основанията за допускане на касационно обжалване приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която състав на Софийски градски съд /СГС/ се е произнесъл по предявените от жалбоподателката против ответника по касация искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, които е уважил, имуществената претенция до размер на сумата 7975.79 лв., след като е отменил първоинстанционното решение № 13949 от 02.09.2016 г. по гр. дело № 64099/2015 г. на Софийски районен съд /СРС/, ІІ гражданско отделение, 66 състав, както и е присъдил разноски в полза на ищцата в размер на сумата 658.86 лв., държавна такса по сметка на СГС за първоинстанционното производство в размер на сумата 479.03 лв. и за въззивното производство в размер на сумата 239.52 лв.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа един въпрос и твърдение за произнасяне на СГС в противоречие със задължителната съдебна практика – решение по гр. дело № 1201/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС по въпрос, определен от касатора като процесуалноправен, без да е изложено съдържанието му, т.е. без да е посочен самия въпрос. Изложението за което се поддържат предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е със следното съдържание:
„Въпросът, който поставяме и считаме, че е от значение за точното и правилно прилагане на правото е има ли установен минимум на съдържанието на уволнителната заповед и в какъв обем следва да са изброени липсващи качества на служителя, и факти, свързани с неефективното изпълнение на възложената му работа, в хипотезата на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, за да се приеме, че са налице мотиви за законосъобразно уволнение ?”.
По цитирания въпрос СГС не се е произнесъл. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, когато е поставен въпрос, който не е между разгледаните от въззивния съд правни въпроси, по които са мотивирани разрешения, обусловили изхода на спора. Настоящият случай е такъв, не се отнася до конкретен мотив на СГС, аргументиращ крайния извод за основателност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. За да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съставът е приел, че в заповед № 356/19.02.2015 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ се прекратява трудовото правоотношение на Й. В. за длъжността „юрисконсулт”, работодателят е следвало да посочи точно и конкретно липсващите качества на ищцата да изпълнява процесната длъжност, което не е направил. Прието е още, че фактите, подлежащи на доказване са отразените в заповедта, а при положение, че те не са посочени всякакви доказателства, установяващи някаква липса на качества са неотносими към предмета на делото. Цитираният въпрос не засяга нито един от тези изводи. Съгласно т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС касационният съд не следва да извежда правния въпрос служебно. При тези обстоятелства, предвид липсата на въпрос, произтичащ от мотив на въззивния съд, обусловил изхода на делото и с оглед недопустимостта правните въпроси да се извеждат служебно от касационния съд се налага извод за отсъствието на общо основание за допускане на касационен контрол. Липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане разглеждането на касационната жалба, без да се обсъждат допълнителните предпоставки по т. 3 на нормата / в този смисъл са разясненията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС /. За пълнота на настоящите мотиви трябва да се посочи, че в изложението касаторът не е мотивирал допълнителните предпоставки по разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, чрез позоваване на съдебна практика, формирана при неточно приложение на закона или чрез позоваване на съдебна практика, която не е актуална, с оглед промяната на законодателството или обществените условия, а при твърдение за липсата на съдебна практика, чрез обосноваване на необходимостта от тълкуване на конкретни разпоредби, които са непълни, неточни или противоречиви. Въпросът не е идентичен с въпроса, разгледан в решение по гр. дело № 1201/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, в което не се третира обема, в който следва да се изброят липсващите качества на служителя, а се изследват като елементи на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – начина за справяне с работата, задълженията, които служителят не е в състояние да изпълни. Поради това същият въпрос не релевира основание и по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Предвид тези съображения ВКС в настоящия си състав приема, че с цитираният въпрос не е обосновано приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което по същият въпрос не следва да се допусне касационно обжалване.
Както се посочи по – горе изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдържа освен цитираният въпрос и твърдение за произнасяне на СГС в противоречие с решение по гр. дело № 1201/2014 г. на състав на ІV г.о. на ВКС, без страната да е поставила процесуалноправен въпрос, за който твърди отклонение от разрешенията в задължителната съдебна практика. В тази част изложението се състои от цитати на мотивите на въззивното решение и на мотиви на касационното решение. Посочени са мотивите на въззивния съд, съгласно които е приел, че за да бъде законосъобразна заповедта за уволнение следва да съдържа конкретни обуславящи уволнението фактически обстоятелства, както и че при прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят следва да посочи точно и конкретно липсващите качества. Изложено е още и приетото в касационното решение за това, че изрично посочване на отделните качества не е необходимо, ако е посочен начинът по който работникът се справя с възложената работа и/или задълженията, които не е в състояние да изпълни. Цитирането на мотиви на въззивния съд и на мотиви на касационния съд не съставлява формулиране на правен въпрос. Съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. дело № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правният въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Въззивният съд е изложил своето разбиране за приложението на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, включително относно мотивиране фактическия състав на това основание за прекратяване на трудовото правоотношение и обстоятелствата, подлежащи на доказване. По развитите мотиви на СГС, обективиращи правни разрешения по тълкуване на процесното основание за уволнение не са изведени правни въпроси, спрямо които да се преценяват идентичност на въпросите, разгледани във въззивното решение и въпросите, обсъдени в касационното решение. Тези обстоятелства очертават липсата на общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и спрямо частта от изложението в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, за която се поддържат твърдения за предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че и по отношение на тази част от изложението не са налице основания за допускане на касационен контрол по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид горните мотиви ВКС в настоящият си състав приема, че не е обосновано приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. При този изход на делото касаторът следва да заплати на ответницата по касация разноски за касационното производство, които видно от копието от договор за правна защита и съдействие са в размер на сумата 800 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1211 от 23.02.2017 г. по гр. дело № 13766/2016 г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІІІ – В състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Й. А. В. разноски за касационното производство в размер на сумата 800 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :