Определение №122 от 4.5.2016 по ч.пр. дело №1740/1740 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 122

София, 04.05.2016 година

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ:Камелия Маринова
Геника Михайлова

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 1740 от 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
С определение №340, постановено на 17.12.2015г. от тричленен състав на ВКС, ІI ГО по ч.гр.д.№5676/2015г. е оставена без разглеждане подадената от Н. М. Н. частна касационна жалба против въззивното определение №5662/12.03.2015г. по ч.гр.д.№2058/2015г. на Софийски градски съд и производството по делото е прекратено.
Определението е обжалвано от Н. М. Н. с оплаквания, че е недопустимо, незаконосъобразно, неоснователно, необосновано и неправилно – допуснато е нарушение на чл.6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз, не е проведено публично съдебно заседание и въпреки изричното искане на ищеца не му е дадена възможност да вземе участие в процеса и да упражни правото си на защита, което жалбоподателят квалифицира като отказ от правосъдие, противоречащ и на националната правна уредба, вкл. с оглед на обстоятелството, че своевременно е направено искане за увеличаване на иска, което не е взето предвид при определяне на неговата цена. Предявява искане за отмяна на обжалваното определение, ведно с правните последици от това, включително присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.276,ал.1 ГПК ответниците П. К., Л. М. и Ф. В. С. изразяват становище, че частната жалба е неоснователна по изложените в отговорите съображения, като Ф. В. С. претендира присъждане на направените по делото разноски.
Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да достигне до извода, че подадената от Н. М. Н. частна касационна жалба срещу въззивното определение на Софийски градски съд, постановено на 12.03.2015г. по ч.гр.д.№2058/2015г. следва да бъде оставена без разглеждане ,тричленният състав на ІI ГО на ВКС е приел, че в случая цената на иска е под 5000лв., което обуславя недопустимостта на касационното обжалване с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК. Изложени са съображения, че молбата за увеличение на размера на частичния иск на сумата 5100лв. е неотносима към въпроса за цената на иска, тъй като е подадена на 22.10.2014г. след постановяване на определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото.
Така изложените съображения за недопустимост на касационното обжалване следва да бъдат споделени изцяло по причина, че на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ.бр.100/2010г./ подлежат само решенията по въззивни дела с цена на иска над 5000лв., а съгласно чл.274, ал.4 ГПК от обхвата на касационния контрол са изключени и определенията по делата, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая цената на предявения иск е в размер на 2000лв., като искането за увеличаване на неговия размер е постъпило в съда след постановяване на определението за прекратяване на производството, поради което не може да бъде взето предвид при извършването на преценка за допустимостта на касационното обжалване.
Неоснователни са наведените от жалбоподателя доводи за допуснати при постановяване на определението нарушения на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и на чл.47 от Х. за основните права в Европейския съюз, тъй като тези разпоредби не ограничават правото на националния законодател да установява съответни правила за допустимост на касационното обжалване.
Неоснователни са и доводите за нарушено право на защита с оглед искането за провеждане на открито съдебно заседание по подадената частна жалба. Съгласно чл.278, ал.1 ГПК заседание, в което подадената частна жалба се разглежда по същество /закрито или открито/ се провежда само ако се приеме, че разглеждането на същата е допустимо. В случая установената в процесуалния закон недопустимост на касационното обжалване препятства възможността ВКС да проведе съдебно заседание по съществото на жалбата, включително и открито.
Изложените в обжалваното определение съображения досежно допустимостта на касационното обжалване са основани изцяло на разпоредбите на процесуалния закон, не са обусловени от личността на жалбоподателя нито от естеството на правния спор, съответстват на трайно установената съдебна практика, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №340/17.12.2015г. на тричленен състав на ВКС, ІI ГО, постановено по ч.гр.д.№5676/2015г.
ОСЪЖДА Н. М. Н. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Ф. В. С. сумата 500лв. /петстотин лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.

Председател:

Членове:

Scroll to Top