2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С., 24.02.2011 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на девети февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
К. Е.
Б. Й.
изслуша докладваното от съдия К. Е. т. д. № 619/2010 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], към която с молба от 14.05.2010 г. се е присъединил и ответникът [фирма], [населено място], срещу постановеното от Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав решение от 17.03.2010 г. по гр. д. № 3856/2008 г. С обжалвания акт, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 38 състав решение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 14301/2008 г., е уважен предявеният от Методи А. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] са осъдени да заплатят на ищеца солидарно сумата 5 270.74 лв., представляваща коригирана стойност на ползвана електроенергия по Констативен протокол № 000610 от 16.03.2005 г. за периода от 17.03.2004 г. до 16.03.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.05.2005 г. до окончателното й изплащане, както и разноски по делото в размер на 623.25 лв.
В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, като се изразява несъгласие с извода на съда за липса на основание за извършената корекция на сметката за електрическа енергия на ищеца за процесния период. Касаторите считат, че погрешният извод за недължимост на претендираната сума е резултат от неправилната преценка на събраните по делото доказателства и разпределение на доказателствената тежест в процеса. Застъпват становище, че коригирането на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период е нормативно и договорно установен способ за отстраняване последиците от неоснователното му обогатяване. Поддържат, че решаващият състав не е зачел доказателствената сила на съставения Констативен протокол и потвърждаването на констатациите в него от събраните по делото доказателства, както и че неоснователно е отказал да съобрази заключението на допуснатата по делото, съобразно указанията на ВКС в отменителното решение, съдебно-техническа експертиза. Изрично оплакване е заявено и по отношение извода на съда, че към момента на съставяне на Констативния протокол не е действала Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП – отм./, като в тази връзка се твърди, че действието на същата е преустановено с изричната й отмяна с ПМС № 65 от 08.04.2005 г., ДВ бр. 34 от 19.04.2005 г., а не с влизане в сила на Наредба № 6 от 09.06.2004 г.
Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдението, че във въззивното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който се решава противоречиво от съдилищата, поради което е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Като такъв е посочен въпросът за предпоставките за възникване и ангажиране отговорността на потребителя на електроенергия за заплащане на коригиращите сметки, изготвени по реда на Общите условия за продажба на електроенергия и НППРЕМПП при констатирано нарушение в средството за търговско измерване, водещо до неотчитане на преминаващата през него потребена електрическа енергия. Същевременно, обаче, касаторът е детайлизирал въпроса си, като е уточнил, че противоречието в съдебната практика е за характера на констативните протоколи като документи и правните последици от изготвянето им, т. е. ползват ли се с доказателствена сила или не, както и за тълкуването на договорените Общи условия за продажба на електрическа енергия и НППРЕМПП /отм./ и по-конкретно – представляват ли Общите условия изрична уговорка между страните или не и към кой момент е преустановено действието на цитираната наредба. В подкрепа на това становище са представени две съдебни решения на въззивен съд, съответно – решение № 392 от 29.12.2008 г. по гр. д. № 1688/2008 г. на Софийски градски съд, ІІ-Д състав и решение от 11.10.2007 г. по гр. д. № 3343/2006 г. на Софийски градски съд, ІV-Б състав.
Ответникът по касационната жалба – Методи А. М. от [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 23.06.2010г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от Методи А. М. от [населено място] иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че за ищцовото дружество не е съществувало нито законово, нито договорно основание за извършената корекция на дължимата от ищеца стойност за потребена електрическа енергия за процесния период в размер на сумата 5 270.74 лв. Основният аргумент за този извод е, че корекцията е извършена на основание отменената Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители, която обаче вече не е била действаща към момента на проверката и съставянето на процесния Констативен протокол. Изразено е разбирането, че посочената наредба е изгубила регулативната си функция съобразно § 34, ал. 2 от ПЗР на Закона за енергетиката /ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г./ с влизането в сила на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи /ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г./, имаща идентичен предмет на регулиране. Според съдебния състав, в Наредба № 6/2004 г. не е възпроизведен установеният с отменената НППРЕМПП механизъм за едностранна промяна за минал период в съдържанието на задължението на потребителя на електороенергия и към момента на проверката от 16.03.2005 г. вече не е съществувало нормативно основание за едностранна корекция за минал период. Независимо от това, като допълнителен аргумент за недължимост на начислената на ищеца сума съдът е приел и неспазването на императивните условия по чл. 49, ал. 2 от отменената наредба, изразяващо се в произволно определяне на едногодишния период за корекция на стойността на потребената електрическа енергия. В тази връзка съдебният състав е преценил, че доколкото по делото не е установена началната дата, от която е започнало неточното отчитане на електромера, единствената възможност, предвидена в цитираната норма, е корекцията да се направи от датата на предходната проверка, отразена в протокол, каквато не се установява да е била извършвана.
С оглед мотивите на атакуваното решение, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос, съгласно уточнението и детайлизирането му в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като същият не отговаря на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да е значим за конкретното дело. По отношение на подвъпроса дали към настоящия случай е приложима Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /отм./ и по-конкретно – към кой момент е преустановено нейното действие, липсата на общата предпоставка произтича от обстоятелството, че изложените в тази връзка съображения не са единственият аргумент за приетата от въззивния съд основателност на иска. Освен поради прилагането на нормативен акт, който е бил отменен към релевантния за спора момент, като самостоятелно основание за недължимостта на исковата сума съдът е преценил и допуснатото нарушение на изискванията за корекция, установени в чл. 49, ал. 2 от отменената наредба. По отношение на останалите подвъпроси – за характера на констативните протоколи като документи и правните последици от изготвянето им, т. е. ползват ли се с доказателствена сила или не, както и за тълкуването на договорените Общи условия за продажба на електрическа енергия и НППРЕМПП /отм./, т. е. представляват ли те изрична уговорка между страните – общата предпоставка за допускане на касационното обжалване не е налице, тъй като същите не са били предмет на спора и по тях въззивното решение не съдържа произнасяне.
Отсъствието на общото условие по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, поради което не следва да бъде преценявано наличието на поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че по поставените от касатора въпроси е съществувала противоречива практика на съдилищата, същата вече е преодоляна. С решение № 165 от 19.11.2009 г. по т.д. № 103/2009 г., ІІ т.о. на Върховен касационен съд, постановено по новия съдопроизводствен ред и имащо характер на задължителна съдебна практика по смисъла на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, е прието, че липсва нормативна уредба, даваща право на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползвана електроенергия за минал период след отмяната на Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на производители и потребители /НППРЕМПП/. По отношение действието й във времето е посочено, че отмяната на същата е извършена мълчаливо с приемането на Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи. Цитираното решение съдържа отговор и на въпроса относно характера на Констативния протокол и неговата доказателствена сила. В него Констативният протокол е преценен като частен свидетелстващ документ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, поради което същият няма доказателствена стойност и следва да бъде обсъден в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.
С оглед всички изложени съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 17.03.2010 г. по гр. д. № 3856/2008 г. на Софийски градски съд, VІ-В въззивен състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: