1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№122
гр. София, 14.03. 2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2257 по описа за2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 973/27.04.2017г. по в.гр.д. № 62/2017г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 7108/16.09.2016г. по т.д.№ 10313/2011г. на Софийски градски съд в частта за осъждане на касатора да заплати на О. Г. Г. сумата от 45 000 евро на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, дължима по договор от 17.08.2005г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2011г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 86, ал. 1 ГПК сумата от 4 283, 53 евро – възнаградителна лихва по чл. 2 т. 2 от договор от 17.08.2005 г. за периода 18.08.2005 г. – 18.08.2008г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касацията О. Г. Г. е подал писмен отговор, с който оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че между страните е бил сключен договор за заем за сумата от 45 000 евро, предаването на която е уговорено да се извърши и по банков път по сметка на доставчика на специализираната медицинска апаратура, за който начин на плащане е налице споразумение между това трето лице и заемополучателя. Цялата договорена сума е била преведена от ищеца по сметка на третото лице, предвид обсъдените писмени доказателства – регистър на постъпленията в дружеството и изявлението на представител на третото лице за получаване на сумата. Същите са ангажирани от ищеца след издаване от гражданския съд на съдебно удостоверение за снабдяване на О. Г. с писмени доказателства, събрани в досъдебното производство, водено срещу органния представител на юридическото лице-касатор. Въззивният съд е приел, че по отношение на приемането на представените въз основа на удостоверението доказателства не е било допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, тъй като доказателственото искане за тяхното събиране е било своевременно направено, а самото им представяне в поредното съдебно заседание е в резултат на предоставена от съда възможност за това. Освен това САС е счел, че въз основа на обективираните изявления на органния представител на [фирма] в изброените подробно в решението протоколи за различни процесуално-следствени действия: за очна ставка между свидетелите Г. В. П. и О. Г. Г.; за разпити като свидетел на Г. В. П.; обяснения на Г. В. П., е налице признаване на дълга от посоченото лице, което обвързва представляваното дружество. Същото на осн. чл.116, б.“а“ ЗЗД прекъсва давността за посоченото вземане, която независимо от уговорения начин на връщане на заетата сума е петгодишна давност по отношение на главницата и тригодишна по отношение на вземането за възнаградителна лихва. Поради зачитане на признанието, съдът е направил извод, че посочените срокове не са изтекли към момента на подаване на исковата молба. Въззивната инстанция е намерила за преклудирани поради невъведени в срока за отговор на исковата молба възражения от касатора за симулативност на договора за заем и за липса на материалноправна легитимация на ищеца като кредитор поради извършена цесия / разгледано по същество, то е било прието и за недоказано/. С оглед на изложеното решаващият съд е заключил, че касаторът дължи заплащане на предоставената в заем главница и договорената възнаградителна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване – правният въпрос трябва да е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. ВКС няма правомощие да извежда правния въпрос от фактическите и правни доводи на касаторите, а може само да преформулира, уточни и конкретизира поставения от страната правен въпрос.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира на основание чл.280, ал.1 ГПК следните правни въпроси : 1 / За да е налице признаване на вземането по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД необходимо ли е волеизявлението на длъжника да е отправено до кредитора или негов представител?; 2/ Може ли изявление на едно физическо лице, направено в досъдебно производство в качеството му на свидетел, да се приеме за прекъсващо давността признание на вземане на друго лице спрямо длъжника-юридическо лице, чийто представител е физическото лице; 3/Допустимо ли е доказателства, събрани в хода на наказателното производство срещу едно лице, да бъдат използвани като доказателства в производство по гражданско дело срещу друго лице?; 4/Могат ли протоколите, в които са обективирани гласни доказателствени средства, събрани по едно дело, да бъдат използвани като доказателствени средства по друго дело, без повторното им събиране по правилата на ГПК?; 5/Допустимо ли е използването в гражданския процес на вторични доказателствени средства, които са писмени и възпроизвеждат първични доказателствени средства?; 6/ Допустимо ли е със свидетелски показания да се установява предаване на сумата по договор за заем на стойност над 5 000лв.?; 7/ Когато страната не е представила допуснати по делото доказателства в определен от съда срок, допустимо ли е съдът да даде нов срок за представянето им, без да се спазва редът за възстановяване, респ. за продължаване на срока по чл.64, респ. по чл.63 ГПК?; 8/ Допустими доказателства ли са представени от страната документи, събрани в друго производство, в което тя е участвала, ако тя се е снабдила с тях по повод издадено от съда удостоверение, което се отнася до други доказателства по това производство?
Въпросите са въведени при позоваване на следните селективни критерии: по първи въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 100/20.06.2011г. по т.д. № 194/2010г. на ВКС, II т.о., Решение № 105/05.06.2014г. по т.д. № 1697/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 255/26.03.2013г. по т.д. № 145/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 87/24.07.2015г. по т.д. № 1171/2014г. на ВКС, I т.о., Решение № 161/03.02.2016г. по т.д. № 1934/2014г. на ВКС, I т.о.; по втори въпрос – същият е от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото, на осн.чл.280, ал.1, т.3 ГПК; по трети въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 66/12.03.2015г. по гр.д. № 5839/2014г. на ВКС, IVг.о., Решение № 13/19.04.2017г. по гр.д. № 50074/2016г. на ВКС, I г.о., Решение № 309/04.06.2013г. по гр.д. № 1354/2012г. на ВКС, IVг.о.; по четвърти въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 265/10.09.2012г. по гр.д. № 703/2011г. на ВКС, IVг.о., Решение № 128/25.02.2015г. по т.д. № 2611/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 55/30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 13/19.04.2017г. по гр.д. № 50074/2016г. на ВКС, I г.о.; по пети въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК : Решение № 265/10.09.2012г. по гр.д. № 703/2011г. на ВКС, IVг.о., Решение № 55/30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г. на ВКС, I т.о., както и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК ; по шести въпрос – на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК / редакция до изменението с ДВ бр.86/2017г./ поради противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в решение № 444/19.02.2016г. по гр.д. № 5212/2013г. на ВКС, IV г.о.; по въпроси № 7 и 8 е касаторът се позовава на селективен критерий по чл.280 , ал.1, т.3 ГПК, като въпросите са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Въпроси от първи до пети са поставени във връзка с изводите на въззивния съд за направено от управителя на дружеството-касатор в рамките на досъдебното производство признание относно релевантни за гражданския спор факти, което признание е обективирано в протокол за извършване на съответното процесуално-следствено действие. Въззивният съд изрично сред документите, на които се е позовал, е посочил протокола за очна ставка. След като същата е осъществена между управителя на ООД и ищеца, то направеното изявление от управителя относно съществуване на непогасено задължение по процесния договор за заем, по правната си характеристика е признание на представляващия юридическото лице – длъжник пред кредитора. Следователно не е изпълнено условието във въпрос номер едно признанието да е направено пред трето за спора лице. Въпроси втори и трети са свързани, като според настоящия състав на ВКС те не осъществяват изискването по чл.280, ал.1 ГПК относно общото основание за достъп до касация. Въззивният съд не е направил извод, че признанието от страна на Г. В. П. е признание в собствено качество на физическо лице, а не в качеството му на управител на дружеството-длъжник, т.е. на волеизявяващия орган на юридическото лице. Следователно горните въпроси са с оглед твърдение на касатора, чиято правилност предполага преценка на доказателства по делото, която не може да бъде осъществена във фазата по селекция на касационната жалба. Не са изпълнени предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и спрямо четвърти въпрос, тъй като въззивният съд не е обсъждал гласни доказателства, събрани в досъдебното производство чрез разпит на трети за гражданския спор лица, а само изявленията на управителя на ООД и то с оглед приложението на чл.116, б.“а“ ЗЗД. В тази връзка некоректно се поставя и пети въпрос, тъй като изявленията на управителя на ООД не могат да бъдат квалифицирани в гражданския процес като показания на свидетел, т.е. на трето за спора лице, които следва да бъдат събрани с оглед принципа за непосредственост на гражданския процес само чрез разпит на този свидетел пред гражданския съд.
Шести въпрос също не отговаря на установените от въззивния съд факти, явяващи се обуславящи правните му изводи. Изрично фактът на предаване на сумата по договора за заем решаващият съд е приел за доказан поради наличие на писмени доказателства- споразумение между страните с клауза за плащане на сумата по сметка на доставчика на апаратурата; споразумение между трето лице, съгласило се да получава плащания от заемодателя, и касатора; регистър на постъпленията в дружеството-трето лице; обективирано изявление на представител на последното за постъпване на сумата; признание на органния представител на касатора.
По отношение на седми въпрос съставът на ВКС намира, че с оглед формулировката му касаторът не оспорва възможността поискани в срок доказателства да бъдат събрани след продължаване от страна на съда на срока за тяхното представяне, но прави оплакване за допуснато нарушение на процедурата по чл.63, респ.чл.64 ГПК. Оплакванията по чл.281, т.3 ГПК, вкл. за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила могат да бъдат обсъждани само след допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Осми въпрос не държи връзка с конкретно извършените по спора процесуални действия, в който смисъл не се обхваща от предмета на произнасяне на въззивния съд. Първоинстанционният съд е издал съдебно удостоверение за снабдяване на ищеца с писмени доказателства, събрани в рамките на досъдебното производство. За съществуването на конкретни такива липсва сигурност, че страната знае, доколкото предявяването на материалите на пострадалия като процесуално действие се извършва едва при приключване на разследването. Следователно не се касае до гражданско производство, в което участвалата по него страна и без съдебно удостоверение може да се снабди със събрани в това производство доказателства, за приемането на които са и били осигурени условия да узнае.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на САС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 973/27.04.2017г. по в.гр.д. № 62/2017г. на Софийски апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: