О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 26.02.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 06.02. , две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1880/18 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на П. Б.-гражданин на И. срещу решение № 116 от 20.11.2017 г. на АС-Бургас по т.д. №269/2016 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение № 94 от 06.04.2017 г., постановено по т.д. № 241/2015 г. на ОС-Бургас, с което е ОТХВЪРЛЕН искът по чл.694 ТЗ на касатора срещу „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД и длъжника по несъстоятелността „Добринище ски“ЕАД/н./, при участието на синдика, съгласно чл.694 ал.4 ТЗ/ред.в ДВ бр.105/2016/ да бъде прието за установено, че не съществува вземане на кредитора „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД срещу длъжника по несъстоятелността в размер на 5 174 252,72 лева, основано на договор за възмездна цесия сключен с „Инерт Билд” ЕООД на 16.07.2012 г., което е включено в списъка на приетите вземания по чл.688 т.2 ТЗ, обявен в търговския регистър.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат, като изпълнени, селективните критерии по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК/ ред. в ДВ бр.86/2017 г. / за допускане до касация.
От страна на ответника „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД, на синдика и на длъжника по несъстоятелността, са подадени писмени отговори със становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение , констатира, че решението е въззивно, и че касационната жалба в тази част е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови въззивното решение, съдебният състав се е позовал на следното:
С решение №352/06.11.2014 г. по т.д. № 293/14 на ОС-Бургас е обявена неплатежоспособност на „Добринище ски”ЕАД с начална дата 13.03.2013 г. и е открито производство по несъстоятелност на длъжника. Процесното вземане на „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД срещу длъжника по несъстоятелността в размер на 5 174 252,72 лева е включено в списъка на приетите вземания по чл.688 т.2 ТЗ, обявен в търговския регистър.
Последното е възникнало за кредитора „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД по договор за възмездна цесия, сключен с „Инерт Билд” ЕООД на 16.07.2012 г.. С този договор последното прехвърля на цесионера свое вземане към длъжника, придобито от него по силата на друг договор за прехвърляне на вземания на единадесет физически лица и едно ЮЛ, които вземания, в общ размер на 4 256 813 лева, произтичат от предварителни договори за продажба и строителство на недвижими имоти, сключени от тези лица с „Ахелой Резидънс”ООД, и в последствие, сключени през 2010 г. споразумения, с които е уговорено връщането от страна на „Ахелой Резидънс”ООД на изцяло авансово платените по предварителните договори цени, плюс начислени за периода 02.10.2012 г. -06.11.2014 г. мораторни лихви в размер на 909 439,75 лева. С тристранни споразумения „Добринище ски” ЕАД е заместило, в хипотезата на чл.102 ЗЗД, в дълг „Ахелой Резидънс”ООД / с предишно наименование „Тремекс” ООД/, а вземанията на единадесетте физически лица и едно ЮЛ, предмет на тристранните споразумения, са прехвърлени на „Инерт Билд” ЕООД, а в последствие, с гореспомената цесия, от „Инерт Билд” ЕООД на „АГРОДИВЕЛЪП”ЕООД.
Изложените факти са приети за доказани от съда на база заключенията на вещи лица по ССчЕ и СГрафЕ, назначени с оглед оспорване от ответника истинността на предварителните договори и липсата на реални плащания по тях. От заключенията се установява, че последните са надлежно осчетоводени, както в ответните дружества, така и в това на първоначалния длъжник-„Ахелой Резидънс”ООД, а издадените фактури са надлежно вписани в дневниците по ЗДДС. От приетите кредитни известия към всяка фактура се установява съответствие между тях. Дори и да е налице разминаване, то това не води до извод за недействителност на предварителните договори. Липсата на първичен счетоводен документ за плащане на цените по предварителните договори е обоснована с това, че плащането не е ставало в брой, а по банков път. От заключението на ССчЕ няма данни, че счетоводствата са водени нередовно.
От своя страна експертът по СГрафЕ е изготвил заключението си за съответствие на подписите под предварителните договори, въз основа на съответните оригинални документи.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК към касационната жалба, са формулирани въпроси, които се свеждат обобщено до това: 1. правилно ли е съдът да се основе на СГрафЕ, която се е произнесла по автентичността на подписите под предварителните договори въз основа на други частни документи, оспорени от страната, 2. редовна ли е фактурата, в която не са попълнени имената на платеца, а тези на посредника, 3. ползва ли се с доказателствена сила за плащане фактура, при липса на платежен документ за това, може ли да се направи извод за валидно плащане по предварителните договори, ако постъпилите плащания по сметка на продавача, не могат да се свържат с изпълнение по конкретен договор, а това следва от оспорени по своето съдържание протоколи подписани от трети лица, 4. за приложението на чл.75 ЗЗД при заплащане на сумите по предварителните договори от трето лице, което не е овластено за това, 5. за доказателствената сила на нередовно водените счетоводни книги.
Твърди се, че по тези въпроси е налице противоречие в отговора на въззивния съд в обжалваното решение с практика на ВКС по чл.290 ГПК и практиката на съдилищата в страната. Въз основа на неправилните им отговори се навежда и очевидна неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното по-горе ТР.
В случая не е налице правен въпрос в изложението по чл.284 ал.3, т.1 ГПК, а са формулирани въпроси, чиито отговори са изцяло в зависимост от конкретните за спора факти и обстоятелства. Така формулирани въпросите не са правни, т.е. по тълкуването на конкретна общовалидна правна разпоредба, а се явяват фактически: във връзка с неправилни, според касатора, фактически изводи на съда, а от тук и незаконосъобразност при произнасяне по конкретния спор. На практика произнасянето на ВКС по тези въпроси би означавало преценка за законосъобразност и необоснованост на обжалваното решение, а не проверка по чл.280 ал.1 ГПК за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване. Подобни недостатъци на обжалвания акт, обаче , могат да се обсъждат при преценка правилността на обжалваното решение във фазата на вече допуснато касационно обжалване и разглеждане на касационната жалба по същество, съгласно чл.281 т.3 от ГПК, но не и в настоящата: по преценка на основанията за това по чл.288 от ГПК, където преценката е по чл.280 ал.1 от ГПК и се изисква изрично формулиран правен въпрос- такъв по тълкуване съдържанието на определена правна разпоредба, а не на оплаквания за неправилни изводи на съда, съотв. за необосновани такива, при приемане за установени на съответните факти, релевантни за конкретния спор. Ето защо, в тази фаза, непосочването, на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
Не е налице и очевидна неправилност по смисъла на чл.280 ал.2,предл. последно от ГПК. Съгласно константната непротиворечива практика на съставите на ВКС,ТК, за да е налице очевидна неправилност, по смисъла на съдържанието на това понятие в цитираната законова разпоредба, е необходимо да е налице постановен правораздавателен акт , с който законът е приложен в неговия обратен, т.е. противоположен смисъл или е приложена несъществуваща или отменена правна норма или при произнасянето си съдът да е допуснал явна необоснованост на съдебния акт, вследствие на грубо явно нарушение на правилата на формалната логика. Във всички случаи, за да е очевиден подобен порок, то това следва да се установява в самия акт, без да е необходим допълнителен анализ и нова преценка на събраните по делото доказателства за приетите като установени факти. В случая наличието на такъв недостатък не се обосновава от цитираните по-горе оплаквания в КЖ. Напротив: последните предполагат нов анализ на съдържанието на релевантните за спора факти и доказателствата за тях. Подобни действия на съда са допустими и задължителни при преценка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания съдебен акт в производството по основателността на КЖ, съгласно чл.281,т.3 ГПК, но не и в производството по преценка за наличие на основания за допускане на касация в хипотезата на очевидната неправилност по чл.280 ал.2 ГПК.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ТК счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В полза на ответниците по КЖ не се дължи присъждане на разноски пред настоящата инстанция , поради липса на доказателства за плащане от страна на „Агродивелъп” ЕООД по представения договор за правна защита и съдействие от 10.05.2018 г. и за направата на такива от страна на другия ответник.
На основание изложеното, ВКС,ТК, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 116 от 20.11.2017 г. на АС-Бургас по т.д. №269/2016 г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.