О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
гр. София, 06.03.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 26 февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 189 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на В. Б. Й. ЕГН: [ЕГН] срещу определение № 301/29.11.2019 г. по в.ч.т.д. №428/2019 на АС-Велико Търново, с което е потвърдено определение №545 от 16.10.2019 г. по т.д. №71/2019 г. на ОС-Габрово, за прекратяване като недопустимо на производството по иск на жалбоподателя срещу „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД – [населено място] с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването в ТР под номер 20151204123537 на обстоятелството, че „НИК-Несторов инвестиционна компания“ЕАД е едноличен собственик на капитала на ответното ЕООД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да счете за недопустим така предявения иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения:
В ИМ като основание за наличие на правен интерес на ищеца В. Й. от така предявения иск е посочено обстоятелството, че срещу ищеца по настоящото дело е предявен иск от физическото лице И. Несторов за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.01.2017 г., по който „НИК –Несторов инвестиционна компания“ЕАД е прехвърлил на В. Й. 100 % от дружествените дялове от капитала на „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД. Според ищеца, уважаването на настоящия иск ще доведе до прекратяването като недопустимо на производството по този иск.
Въззивният съд е установил, при направената от негова страна справка в ТР, че ищецът по настоящия иск-В. Б. Й. е вписан като едноличен собственик на капитала на ответното дружество на 03.05.2017 г. , след която дата няма друго вписване на собственици на капитала.
За да счете за недопустим, поради липса на правен интерес, иска с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че предходното вписване под номер 20151204123537 в ТРЮЛНЦ на обстоятелството, че „НИК-Несторов инвестиционна компания“ЕАД е едноличен собственик на капитала на ответното ЕООД представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, въззивният съд се е позовал на разпоредбите на чл.30 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.8 от същия, според които последицата от уважаване на такъв иск е заличаването на самото вписано несъществуващо обстоятелство от страна на АВп с действие занапред. Това следва и от т.ІІІ от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК. При това положение липсва правен интерес на ищеца, вписан с последващо, атакуваното с настоящия иск, вписване като едноличен собственик на капитала. Допълнително са изложени съображения, че евентуално положително решение по настоящия иск , не би довело до желания от ищеца по настоящия иск резултат: прекратяване на производството по спора между него и ф.л. И. Несторов иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 25.01.2017 г., по който „НИК –Несторов инвестиционна компания“ЕАД е прехвърлил на В. Й. 100 % от дружествените дялове от капитала на „ПРЕМИУМ ТРАВЪЛ“ЕООД, доколкото липсва идентитет между страните по двата спора.
За да обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, от страна на жалбоподателя се поставят въпроси, които се свеждат до наличието на правен интерес от искова защита по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ в настоящата хипотеза . Този въпрос се явява въпрос по правилността на произнасянето на съда в конкретната фактическа хипотеза, а не по тълкуването на правна разпоредба в смисъла на правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК.
В случая изводите на съда за действието занапред на последиците от успешно проведен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ във връзка с чл.30 от същия са напълно в съответствие със задължителните указания в т.ІІІ от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, имащо характер на задължителна за съдилищата практика и обжалваното определение е съобразено с тях.
Без да се навлиза в детайли по същество на процесуалния спор, по който се е произнесъл съда в обжалваното въззивно определение, следва само да се допълни, че не е коректно обосноваването на правния интерес от един иск да се основава на това, че това би довело до настъпване на евентуална недопустимост на висящо производството по друг иск и то не между същите страни, доколкото допустимостта на иска по принцип зависи от наличието на множество процесуални предпоставки, съотв. липса на процесуални пречки , които всеки съд преценява служебно по всеки един правен спор, с оглед неговата специфика, и при тази преценка правораздавателният орган не може да бъде обвързан от произнасянето от друг съд по друг спор , при това- между други страни.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 301/29.11.2019 г. по в.ч.т.д. №428/2019 на АС-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.