Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.3
868_11_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
С., 02.02. 2012 година
Върховният касационен съд на Р. България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 868 /2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Д. Д.срещу въззивно решение от 30.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 248 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., в частта, с която е отменено решение от 17.01.2011 г. по гр.д. № 1230 / 2010 г. на Районен съд – Гоце Делчев, в частта, с която са уважени искове на жалбоподателя срещу [община] с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на длъжността „охрана на парк” и чл.344,ал.1,т. 3 вр. чл.225,ал.1 КТ за разликата над 154.56 лева до 1,461.70 лева и вместо това исковете са отхвърлени.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [община] оспорва допустимостта на жалбата в частта по иска по чл.344,ал.1,т.3 КТ, чийто обжалваем интерес е под 5,000 лева, и основателността в останалата част.
Касационната жалбата е подадена на 02.05.2011 г. срещу въззивно решение, тя е допустима в частта по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ, който е неоценяем и съгласно разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК (в редакцията и от ДВ бр.100 /21.12.2010 г., в сила от същия ден съгл. пар.26 ПЗР ЗИДГПК) е недопустима в частта по иска по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ, който е оценяем, не е обусловен от иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ и чийто обжалваем интерес във въззивното производство е 1,461.70 лева (под 5,000 лева), в тази част са налице предпоставките на чл.286,ал.1,т.3 ГПК за връщане на касационната жалба.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил по срочен трудов договор, срокът на който е изтекъл във въззивното производство и с това материалното потестативно право на незаконно уволнения работник за възстановяване на предишната работа вече не съществува, независимо от отмяна на уволнението и че първоинстанционното решение е неправилно в частта по иска за обезщетение по чл.344,ал.1, т.3 КТ, с което е присъдено обезщетение за целия шестмесечен период от време, от който, към датата на първоинстанционния акт са изтекли четири месеца, въззивният съд е приел този иск за доказан до момента, в който ищецът при предявяване на исковата молба, е представил фотокопие от трудовата си книжка (без да представи оригинал), с което е доказал оставането си без работа единствено за този период, не и за следващия – до края на шестмесечния период от време, за който претендира обезщетение.
Жалбоподателят извежда следните материално–правни въпроси, относими към иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ за възстановяване на работа:
Осъществява ли се трансформация на основание чл.69,ал.1 КТ на срочен трудов договор в безсрочен, чийто срок изтича в хода на съдебното производството преди постановяване на съдебно решение по спор по иск по чл.344,ал.1,т.1 КТ за законност на уволнението, който е основателен и следва ли да се вземе предвид, че до решаване на основния въпрос за законност на уволнението във висящия исков процес относно законността на уволнението, работодателят не би могъл да изрази валидно и в писмена форма възражението по чл.69,ал.1 КТ.
Въпросите не са обуславящи, нито са обусловили изхода от спора, защото не е налице хипотезисът на чл.69,ал.1 КТ – трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено и работникът (ищецът) не е работил при работодателя (ответника) към момента на изтичане на уговорения срок на договора, поради което и не е било необходимо работодателят да отправя писмено възражение до работника срещу това той да продължава да работи.
Поради изложеното следва да се приеме, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване в частта от обжалваната му част, която подлежи на касационно обжалване..
С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски. Искането на ответника за присъждане на направените в настоящото производство разноски следва да бъде уважено за сумата 250 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 30.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 248 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., в частта по иска по чл.344,ал.1,т.2 КТ.
Осъжда Л. Д. Д. да заплати на [община] сумата 250 лева разноски за процесуално представителство.
В тази част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Връща касационната жалба на Л. Д. Д. срещу въззивно решение от 30.03.2011 г. по въззивно гр.д. № 248 /2011 г. на Благоевградски окръжен съд, г.о., в частта, с която искът по чл.344,ал.1,т.3 вр. чл.225,ал.1 КТ е отхвърлен за разликата над 154.56 лева до 1,461.70 лева.
В тази част определението може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.