О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 122
София, 08.03.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 922/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „А” АД, гр. А., съдебен адрес: гр. П., ул. “. № 16, ет. 2, срещу решение № 1* от 02.07.2009 г. по в. гр. д. № 1435/2009 г. на Пловдивски окръжен съд в частта, с която е отменено постановеното от Пловдивски районен съд решение от 07.04.2009 г. по гр. д. № 1876/2008 г. и е отхвърлен предявеният от дружеството срещу Й. Г. Н. от гр. А. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 346.30 лв., представляваща консумативни разходи за електроенергия за периода от 01.08.2005 г. до 01.10.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2008 г., както и в частта за разноските.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като направените в него фактически и правни изводи не кореспондират със събраните по делото доказателства. Според касатора, решаващият състав неоснователно е приел за неустановен броят на ползваните от него сушилни по процесния договор и размерът на изразходваната през исковия период електроенергия, като не е съобразил показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел и заключението на счетоводната експертиза.
Допускането на касационното обжалване е аргументирано с твърдението за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, без обаче да е посочен конкретно въпросът, за който касаторът твърди, че е от значение за изхода на спора.
Ответникът по касация – Й. Г. Н. от гр. А., чрез назначения му особен представител ад. М моли да не бъде допуснато касационното обжалване по съображения, изложени в писмен отговор от 13.10.2009 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени първоинстанционния акт и да отхвърли предявения от дружеството срещу Й. Г. Н. от гр. А. иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 2 346.30 лв., представляваща консумативни разходи за електроенергия за периода от 01.08.2005 г. до 01.10.2005 г., въззивният съд е приел същият за недоказан. Този извод е направен, с оглед обстоятелството, че в сключения между страните договор от 15.07.2005 г. не е посочено конкретно колко сушилни ще бъдат ползвани от ответника. В тази връзка решаващият състав е съобразил показанията на разпитания по делото свидетел Р, който също е ползвал част от собствените на “А” АД 16 сушилни, но е счел, че същият установява факта, че самият той е ползвал 5 сушилни, а ответникът Й. Н. е ползвал 4 сушилни, както и че друго лице /непосочено конкретно/ също е ползвало сушилни, но не установява общия брой на ползваните през исковия период сушилни, както и каква част от тях са били наети. Поради това съдът е счел за невъзможно да бъде установено и каква част от платената от ищеца сума за електроенергия през м. август и м. септември 2005 г., отчитана с общ електромер за всичките 16 сушилни, е дължима от ответника.
Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Макар да не е изрично формулиран, с оглед оплакванията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и предвид представената съдебна практика, следва да се приеме, че поставеният от касатора въпрос е за служебното задължение на съда да определи размера на иска, ако същият е установен по основание. Поради обстоятелството, че този въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, доказана се явява главната предпоставка за допускане на касационното обжалване, визирана в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице обаче допълнителните изисквания, специфични за поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
Представените две съдебни решения не доказват твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховен касационен съд. Видно от мотивите на решение № 1* от 30.07.2002 г. по гр. д. № 1710/2003 г. на ІІІ г. о., изводът за допуснато нарушение на чл. 130 ГПК /отм./ е направен при фактическа обстановка, различна от тази по настоящото дело. В него приложимостта на цитираната правна разпоредба е аргументирана с обстоятелството, че определянето на размера на претенцията за имуществени вреди, по чл. 200 КТ, изразяваща се в разликата между получаваното от ищеца преди трудовата злополука трудово възнаграждение и обезщетенията за временна нетрудоспособност и инвалидизиране /с установен по делото конкретен размер/ е въпрос само на математическо изчисление, респ. на допускане на счетоводна експертиза. В настоящия случай, обаче, невъзможността да бъде определен размерът на дължимите от ответника консумативни разноски за електроенергия произтича от липсата на доказателства за значими за спора факти, а именно – за това какъв брой сушилни от общо притежаваните от ищцовото дружество 16 броя са били ползвани реално през процесния период от всяко от трите лица, посочени от свидетеля Р. Следователно, определянето размера на претенцията предпоставя установяването на конкретни обстоятелства, което съгласно чл. 127 ГПК /отм./ е задължение на самата страна и то предхожда задължението на съда по чл. 130 ГПК /отм./. Именно в този смисъл, а не в подкрепа на поддържаното от касатора становище, е второто представено с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебно решение – решение № 826 от 18.06.2006 г. по гр. д. № 1168/2006 г. на V г. о. Ето защо, основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не може да се счете за доказано.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Същото е аргументирано от касатора единствено с необходимостта от точно прилагане на закона. Доколкото обаче точното прилагане на закона не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване, а заедно с развитието на правото формират едно общо основание за допускане на касационно обжалване, липсата на доводи, че произнасянето по поставения процесуалноправен въпрос е от значение и за развитието на правото е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Освен това, следва да се има предвид, че изводите, до които е достигнал въззивният съд по поставения въпрос, са резултат от извършената от него преценка на конкретните факти и доказателства, а не поради непълнота, неяснота или противоречивост на приложимия закон, преодоляването на която би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не е доказано и твърдяното противоречие в съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 130 ГПК /отм./, с което именно касаторът обосновава необходимостта от произнасяне на касационната инстанция.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 1* от 02.07.2009 г. по в. гр. д. № 1435/2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: