О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1220
София, 17.12.2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 958 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], чрез пълномощника му адвокат М. Н., против решение № 348 от 19.03.2010 г., постановено по гр.д. № 524 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Варна, с което е отменено решение от 25.07.2007 г. по гр.д. № 2690/2005 г. на Районен съд-Варна и е постановено друго за отхвърляне на предявения от [фирма],[населено място] против Б. а. на н.,[населено място] и И. по о. при Б.,[населено място] ревандикационен иск за предаване владението на недвижим имот, находящ се в[населено място], кв.”А.”, м.”В.”, съставляващ ПИ № 2637 по КП на м.”В.” с площ от 17.185 дка, съставляващ реална част от имот пл. № 1702 по КП от 1987 г., означена с червени точки в ъглите по скицата на вещото лице, находяща се на лист 113 от въззивното дело, при въведено придобивно основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 6, том І, д.№ 6/2005 г.
Ответниците по касационната жалба Б. а. на н.,[населено място] и И. по о. при Б.,[населено място] не са изразили становище по наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Ищцовото дружество е основало претендираното право на собственост на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 6, том І, д.№ 6/2005 г., като праводателите им М. А. Н. и В. Д. Т. са били собственици в качеството им на наследници на А. Н. и отменена по реда на надзора с решение № 784/21.01.1994 г. на ВС на РБ присъда на Народния съд от 29.04.1945 г., по която е наложено наказание и конфискация на всичките движими и недвижими имоти на А. Н. С., като лицето е оправдано. Въззивният съд е приел за установено, че процесният имот е придобит от А. Н. С., бил е сред конфискуваните с присъдата на Народния съд и е актуван за държавна собственост въз основа на посочената присъда. Същият е част от имотите, за които през 1974 г. е одобрено изменение на плана, като са отредени за площадка за Л. и стендова база по морска хидродинамика към И. за морски изследвания и океанология при Б. и които са предоставени на Б. и са станали нейна собственост по силата на чл.10, ал.2 от Закона за Б. а. на н. /ДВ бр.85/15.10.1991 г./. Съдът е приел, че възникналата конкуренция между правата на наследниците на А. Н. в резултата на отменената конфискация и придобитите от Б. права по силата на закона, следва да бъде разрешена в полза на А. – осъдителната присъда и наложената с нея конфискация са отменени на 21.01.1994 г., поради което последиците досежно конфискацията се уреждат от нормата на чл.151 ЗИН /отм./, според която се връща конфискуваното имущество, а ако това е невъзможно се заплаща неговата равностойност. Съдът е приел, че невъзможност за връщане на отнетото имущество ще е налице ако то е погинало или не е в патримониума на държавата, като аргумент за последното е и основният принцип, залегнал във всички реституционни закони, включително Закона за амнистия и връщане на отнети имущества и З. в редакцията след 1997 г., която включва и Наредбата-закон за съдене на виновниците за въвличане на България в Световната война, въз основа на която е бил осъден А. Н.. След като отмяната на конфискацията е настъпила на 21.01.1994 г., към която дата процесния имот, като част от придобития от Б. на основание чл.10, ал.2 ЗБАН вече не е бил в патримониума на държавата, тъй като правата на тази институция, макар и субсидирана от бюджета на държавата, са самостоятелни и не попадат под хипотезите на държавна собственост, то реституционния ефект на отмяната на конфискацията не е могъл да настъпи в полза на наследниците на А. Н., праводатели на ищцовото дружество, поради което и последното не е могло да стане собственик на имота.
Касаторът се позовава и на трите хипотези по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че въззивният съд не се е съобразил с ТР № 2/4.12.2009 г. по т.д. № 2/2009 г., ВКС, ОСГК, уреждащо приложимостта на чл.7 З. по отношение на конфискувани имущества по присъда, постановена по Закона за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, която е отменена преди влизане в сила на изменението на чл.2 З. /ДВ бр.107/1997 г./ и по приложимостта на чл.151 ЗИН /отм./. С посоченото тълкувателно решение са дадени указания, че разпоредбата на чл.7 З. не намира приложение по отношение на имуществата, конфискувани с присъда по посочената наредба, която е отменена по реда на надзора на ВКС преди влизане в сила на изменението на чл.2, ал.1 З.. Тълкуването е неотносимо към разгледаните от въззивния съд въпроси за конкуренцията на правата на ищцовото дружество и ответниците, а съответно не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК е обосновано с противоречие на въззивното решение с решение № 1729/21.11.2002 г. рог р.д. № 952/2001 г., ВКС, ІV г.о., според което „собствеността върху конфискуваното имущество на осъдения, поради оправдаването му не е била никога загубвана от него”, като се поддържа тезата, че щом собствеността не е била никога загубвана, то държавата не е могла да предостави валидно право на стопанисване и управление, като в резултат на това да се стигне до произтичащия транслативен ефект по силата на ЗБАН. Цитираният от касатора пасаж е само част от даденото в посоченото решение тълкуване, че след отмяната на присъдата възниква правото да се иска връщане на отнетите имущества, доколкото те съществуват в имуществената сфера на държавата или общината и е възможно връщането им. Въззивното решение изцяло съответства на разрешението по решение № 1729/21.11.2002 г. рог р.д. № 952/2001 г., ВКС, ІV г.о., а съответно не е налице противоречива съдебна практика.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото по поставените въпроси: какво е приложението на ретроактивното действие на закона по чл.151 ЗИН /отм./ върху извършените правни действия от страна на държавата с тези имоти и зачита ли се тяхното правно действие по отношение на правоимащите е налице съдебна практика, вкл. тази на която се е позовал касатора в изложението си.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 19.03.2010 г., постановено по гр.д. № 524 по описа за 2007 г. на Окръжен съд-Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: