О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
гр. София 01.11.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 23 септември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 3991 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата Д. С. В., чрез адв. С. Б. срещу решение № 96/13.03.2013 г. по в.гр.дело № 74/2013 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1172/26.11.2012 г. по гр.дело № 2505/2012 г. на Великотърновския районен съд. С последното е прието за установено на осн.чл.194,ал.3 ГПК по отношение на К. на н. с. в България [населено място] по предявения иск от жалбоподателката, че заявление от 06.01.2012 г. до президента на К. за ползване на два дни платен годишен отпуск – на 23 и 24 януари 2012 г. е неистински/неавтентичен/ документ. Със същото решение са отхвърлени исковете с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1, 2 и т. 3 КТ за признаване уволнението, обективирано в Заповед № B.-2.1.03.-1-48#5 от 14.05.2012 г. на президента на К. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на жалбоподателката на длъжността, заемана преди уволнението, за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение за периода 14.05.2012 г. до 14.11.2012 г. за сумата 2700 лв., предявени от Д. С. В. против К. в България [населено място], като неоснователни.
Поддържаните основания за неправилност на обжалваното решение са нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на процесуалните правила.
В изложението е поставен правният въпрос – удължава ли се срока на изтичащ модалитет в обявен за работен с акт на МС ден и дадените в болничните листи дни, които по принцип са неприсъствени/събота и неделя/ удължават ли срока по чл.70 КТ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата К. [населено място] не е изразил становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ за признаване за незаконно уволнението на Д. С. В. със заповед № B.-2.1.03.-1-48#5 от 14.05.2012 г. на президента на К., издадена на осн.чл.71,ал.1 КТ и за неговата отмяна, за възстановяване на ищцата на длъжността, заемана преди уволнението „експерт-специалист” и за присъждане на обезщетение в размер на сумата 2700 лв. за времето, през което е останала без работа, поради незаконното уволнение от 14.05.2012 г. до 14.11.2012 г. Съдът се е произнесъл и по предявен инцидентен установителен иск за признаване за установено на осн.чл.194,ал.3 ГПК по отношение на ответника, че заявление от 06.01.2012 г. до президента на К. за ползване на два дни платен годишен отпуск – на 23 и 24 януари 2012 г. е неистински/невтентичен/ документ.
От фактическа страна е прието, че между страните – К. [населено място] и ищцата Д. В. е сключен срочен трудов договор № B.-2.1.03-1-48/26.09.2011 г.– за срок от 26.09.2011 г. до 31.12.2013 г. Жалбоподателката е заемала длъжността „експерт-специалист” в Регионален офис на К. гр.В. Т.. Прието е, че договорът е сключен и с шестмесечен изпитателен срок на основание чл. 70 КТ, уговорен в полза на работодателя. Прието е, че със заповед № B.-2.1.03-1-48#5/14.05.2012 г. на Президента на К. е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.71,ал.1 КТ в срока за изпитване без предизвестие. Прието е, че шестмесечния срок за изпитване е започнал да тече от 26.09.2011 г. и е следвало да изтече на 26.03.2012 г. Взети са предвид разпоредбите на чл.74,ал.4 КТ, съгласно които в срока за изпитване не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът и са взети предвид дните, през които жалбоподателката-ищца е ползвала дни платен годишен отпуск и отпуск по болест. Прието е, че срока, който се брои по месеци следва да се удължи с посочените дни, през които ищцата е била в платен годишен отпуск и в болничен отпуск, като изчислението е по правилата на чл.72 ЗЗД. Според възивния съд начинът по който първоинстанционния съд е извършил пресмятането е правилен и е съобразен с писмените доказателства по делото и е съответен на разпоредбите на чл.72 ЗЗД. Прието е за неустановена техническа грешка при пресмятането, така както е твърдяла жалбоподателката. Съдът е приел, че изчислен по посочения начин срокът за изпитване изтича на 14.05.2012 г. Прието е, че първоинстанционния съд не е включил двата дни отпуск, ползвани от ищцата на 23 и 24 януари 2012 г., за които същият съд е преценил, че липсва подадено заявление за отпуск. Въззивният съд е приел, че тези два дни също би следвало да се изключат от изпитателния срок, тъй като отпускът е разрешен със заповед и реално ползван. Според съда дори и да не бъдат взети предвид тези два дни срокът е изтекъл на датата, на която е издадена атакуваната заповед.
Съдът е преценил за неоснователни доводите на ищцата, че заповедта за прекратяване на трудовия договор не е връчена на 14.05.2012 г., а на 22.05.2012 г. – след изтичане на срока за изпитване. Взети са предвид разпоредбите на чл.335,ал.2,т.3 КТ и е изведен извода, че трудовия договор е прекратен на 14.05.2012 г., за който момент е налице признание от ищцата, че на 14.05.2012 г. й е изпратена процесната заповед по електронната поща. Според съда писменото изявление за прекратяване на трудовия договор на ищцата е получено от последната на 14.05.2012 г., когато същата е подписала разпечатката на заповедта срещу датата на връчване – 14.05.2012 г. и с протокол от същата дата, приложен като доказателство по делото ищцата предала служебно зачислени вещи-компютър, телефон и др.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на предявените обективно съединени искове с пр.осн.чл.344,ал.1,т.1,2 и т.3 КТ.
По правния въпрос:
Неоснователни са доводите на жалбоподателката В. за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения въпрос – удължава ли се срока на изтичащ модалитет в обявен за работен с акт на МС ден и дадените в болничните листи дни, които по принцип са неприсъствени/събота и неделя/ удължават ли срока по чл.70 КТ, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно тълкуването, дадено в т.4-та в ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Правният въпрос е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена поради настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В случая формулираният въпрос касае приложението на чл.70,ал.4 КТ, които разпоредби са ясни, пълни и непротиворечиви и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна и обилна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законите и обществените условия.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1, т.3 ГПК по поставения правен въпрос от жалбоподателката.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 96/13.03.2013 г. по в.гр.дело № 74/2013 г. на Окръжен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 4019/15.04.2013 г., подадена от ищцата Д. С. В., [населено място], [улица],ет.1, чрез адв. Св. Б..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: