4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
гр.София, 22.12.2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4851 по описа за 2015 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Теменуга С. К., М. Н. К. и М. Н. К. срещу решение № 206 от 28.05.2015 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2015 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е отменено решение № 4 от 9.1.2015 г. по гр.д. №1265 по описа за 2012 г. на Самоковския районен съд в частта за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричния еквивалент на 65 лв. месечно и е постановено друго решение за определяне на този еквивалент на 350 лв. месечна издръжка.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т.2 и т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по следните въпроси:
1. Как следва да се определи размерът на издръжката, дължима от приобретателя на прехвърлителя по алеаторен договор за издръжка и гледане при трансформирането и от натура в пари, в случай че в самия договор липсва изрично уговорено ограничение на обема на дължимата издръжка и следва ли при определяне на този размер да се вземат предвид получаваните от прехвърлителя доходи и възможностите му да се издържа от личното имущество? Въззивният съд е определил паричния еквивалент на издръжката без да приспадне получаваната от прехвърлителя пенсия, позовавайки се на съдебна практика, която противоречи на решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 90/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС.
2. Какви критерии следва да се приложат за определяне размера на необходимата на прехвърлителя издръжка в натура, когато трансформацията се налага поради неоказване необходимото съдействие от страна на кредитора? Следва ли в тази хипотеза съдът да съобрази реалния размер на издръжката, предоставяна от приобретателя до възникване на причините, наложили трансформацията и приемана от прехвърлителя като удовлетворителна? Релевантни ли са за определяне размера на същата парична издръжка обстоятелствата относно цялостното материално положение и финансови възможности на приобретателя и семейството му към момента на сключване на алеаторния договор за издръжка и гледане и знанието/мълчаливото съгласие на прехвърлителя относно същите тези обстоятелства? Касаторите твърдят, че прехвърлителят с години е приемал месечна издръжка в размер на 80 лв., която е максималната възможна сума с оглед техните доходи.
Ответникът по жалбата А. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторите са наследници на починалия Н. К., който е придобил собствеността върху недвижим имот срещу задължението да осигури издръжката и гледането на родителите си А. К. и М. К.. След като прехвърлителите са се преместили да живеят при другия си син, касаторите са поискали от съда да трансформира натуралното им задължение за издръжка и гледане в парично. Според приетата по делото експертиза необходимата месечна издръжка за прехвърлителя А. К. възлиза на 350 лв., а получаваната от него месечна пенсия е 285 лв. Самоковският районен съд е трансформирал задължението по договора спрямо А. К. в месечно заплащане от 65 лв., представляващо разликата между необходимата издръжка и пенсията. Софийският окръжен съд е увеличил месечния еквивалент на задължението на 350 лв., тъй като е приел, че се дължи целият размер на необходимата издръжка без приспадане на пенсията.
При тези мотиви на въззивния съд отговорът на първия въпрос на касаторите е от решаващо значение за изхода на спора. Даденият от въззивния съд отговор на този въпрос обаче съответства на цитираната в решението му задължителна практика на ВКС/решение № 82 от 5.4.2011 г. по гр.д. №1313/2009 г. на Четвърто Г.О., № 494 от 16.11.2011 г. по гр. д. № 642/2011 г. на Четвърто Г.О., № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. №1534/2009 г. на Четвърто Г.О., № 57 от 20.02.2009 г. по гр.д. № 6541/2007 г. на Второ Г.О. и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 169 от 19.07.2013 г. по гр. д. № 1210/2012 г. на Трето Г.О. на ВКС/. Според тази практика, ако не е уговорено нещо различно, приобретателят дължи издръжката в пълния и обем, независимо дали има собствени средства за издръжка. Този извод следва от договорния характер на задължението и от целта на престацията за издръжка и гледане. Ако не е уговорено друго, прехвърлителят отчуждава едно свое имущество, за да получи срещу него цялостна издръжка и гледане, а не само да допълва своите средства за съществуване. Цитираното от касатора решение № 439 от 22.12.2011 г. по гр. д. № 90/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС не противоречи на тази практика, тъй като то е постановено по друг въпрос-кога за приобретателя възниква правото да поиска трансформиране на натуралното задължение в парично. Няма такова противоречие и с решение № 159 от 10.08.2015 г. по посоченото от касаторите гр. д. № 4124/2014 г. на Четвърто Г.О. на ВКС, което се отнася до наличието на множество договори за издръжка и гледане с един и същ предмет. В този случай отново е прието, че издръжката и гледането се дължат в пълен, а не в ограничен обем. Следователно по първия въпрос обжалваното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, поради което касационното му обжалване по този въпрос не следва да се допуска.
Вторият въпрос на касаторите отразява схващането им, че съществуват две обстоятелства, които са основание за намаляване размера на месечната издръжка-съгласието на прехвърлителя да получава по-малка сума за издръжка в предишен период и техните материални възможности. Твърдението на първия факт е невярно, тъй като в исковата молба касаторите са признали, че ответниците всъщност са отказали да получават сумата от 80 лв. месечно. Съгласно практиката на ВКС второто обстоятелство не може да се отрази на размера на задължението. Дължимата издръжка не се подчинява на правилата, уредени в Семейния кодекс, понеже се касае за договорно задължение. Ето защо възможностите на длъжника да предоставя договореното са без значение-липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност/решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр.д. №1534/2009 г. на Четвърто Г.О на ВКС/. Следователно отговорът на втория въпрос на касаторите не може да промени изхода на делото, поради което и по този въпрос касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 206 от 28.05.2015 г., постановено по гр.д. № 283 по описа за 2015 г. на Софийския окръжен съд, Гражданско отделение, първи въззивен състав, с което е отменено решение № 4 от 9.1.2015 г. по гр.д. №1265 по описа за 2012 г. на Самоковския районен съд в частта за трансформиране на задължението за издръжка и гледане в паричния еквивалент на 65 лв. месечно и е постановено друго решение за определяне на този еквивалент на 350 лв. месечна издръжка.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: