О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1221
гр. София 04.11.2015 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 19 октомври през две хиляди и петнадесетадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 4057 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от молителката И. Л. Г., чрез адв. П. Н. срещу решение № 58/27.04.2015 г. по в.гр.дело № 104/2015 г. на Апелативен съд [населено място], с което е отменено решение № 7/15.01.2014 г. по гр.дело № 160/2014 г. на Силистренския окръжен съд, с което на осн.чл.105 СК съдът е допуснал предоставяне на информация на жалбоподателката за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр.дело № 69/1996 г. на Силистренския районен съд за допускане на осиновяването й и същата информация в [община] и Столична община-район П. и вместо това е отхвърлил молбата на жалбоподателката на осн.чл.105 СК за допускане предоставянето на информация за биологичния й произход, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи по гр. дело № 69/1996 г. на Силистренския районен съд за допускане на осиновяването й и същата информация в [община] и Столична община-район П..
Поддържаното основание за неправилност на решението п очл.281,т.3 ГПК е нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението към касационната жалба е отразено следното – жалбоподателката счита, че въззивното решение на Варненския апелативен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.105 СК. Сочи, че мотивите към първоинстанционното решение Окръжен съд [населено място] е изследвал и установил наличието на важни причини, изложени в искането на жалбоподателката да й се предостави информация за биологичния произход, поради което правилно е приел, че са налице всички законови предпоставки по смисъла на чл.105,ал.1 СК. Неправилно според жалбоподателката апелативната инстанция приела, че не са налице всички законови предпоставки, поради липсата на една от тях – наличие на важни причини, които да налагат предоставянето на информация за биологичния произход. Счита, че са налице предпоставките, предвидени в чл.105,ал.1 СК – молителката е навършила шестнадесет години, решение за допускане на осиновяването. Поддържа, че са налице важни причини, които са следните – поставената диагноза на молителката и проведена операция херниотомия декстра на 21.03.2912 г., заболяванията – камъни в бъбреците, хроничен холецестит, хронична холелитиаза. Счита, че страда от пет заболявания – ингвинална или позната като слабинна херния, акне конглобата, нодуло-кистично акне, камъни в бъбреците, холецистит, жлъчно-каменна болест/холелитиаза/ и общото между тях е наличието на генетична обремененост като възможен фактор, от който може да възникне всяко от тях, че във всеки един от описаните медицински случаи лекуващите медицински лица са задавали въпрос на жалбоподателката дали има наследственост, болни в рода й от тези заболявания, за което тя не могла да предостави необходимите данни, че дори изпитвала смущение и неудобство, поради това, че е осиновена и не знае какво да отговори на поставените въпроси. Сочи, че заболяванията са множество и освен хернията всички останали са неизлекувани, че това едва ли би могло да се отчете на случайност или на крайно нездравословен живот от страна на жалбоподателката, която живее с родителите си в [населено място], редовно посещава лекари и здравни заведения с цел профилактика и лечение, че е материално осигурена от семейството си, че е студент в Софийски университет, че теглото й е пропорционално на ръста, че се намира в добри отношения с родителите си. Сочи, че за жалбоподателката е важено да бъде запозната със съществуващите здравословни рискове и да е в състояние да вземе информирано решение за здравето си и живота, че за да се проследи генезиса на заболяванията е необходимо да се направят съответните генетични изследвания по веригата на родство – дете-майка-баба. Изложени са доводи, че липсата на информация за биологичния произход създава ограничения върху правата на гражданите, дадени по силата на Конституцията на РБългария, международните правни актове, ратифицирани от Народното събрание и законите в страната. Поддържа, че заявява своята добронамереност и коректност в желанието си за разкриване на истинската й самоличност, представляващо основна част от нейния личен и семеен живот с биологичното й семейство, с което може да установи емоционални връзки, че иска да знае как изглеждат родителите й и дали прилича на тях. Сочи, че за правото на осиновения да получи информация за своя произход е налице практика на Европейския съд за правата на човека, в която правото на достъп на осиновените деца до данни за биологичния им произход е широко развито и в по-голям обем от предвидената в нашето законодателство възможност по чл.105 СК. Жалбоподателката поддържа, че интересът й не засяга интересите на държавата, тъй като не се касае за поверително досие, както и че материалите, съдържащи се в него нямат класифициран характер, че интересът на лицето, което търси достъп до досие, отнасящо се до неговия личен и семеен живот трябва да бъде защитен, а правото му зачетено, тъй като лица като в положението на жалбоподателлката имат жизнен интерес, който е защитен от Конвенцията за правата на човека и основните свободи от получаване на информация, необходима им за да узнаят и да разберат своето детство и ранно развитие. Сочи, че в СК не се съдържа легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства”, че за това като такова определение следва да се намери даденото в актовете на ЕСПч следвани от смисъла и духа на Европейските конвенции.
Жалбоподателката поддържа, че е налице необоснованост – съдът не се е мотивирал защо не са налице важните обстоятелства по чл.105,ал.1 СК, че мотивите на решението не са съобразени с конвенцията на ООН за правата на детето, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Сочи, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за РБългария са част от вътрешното право и те имат предимство пред тези норми от вътрешното законодателство, които им противоречат. Относно медицинския критерий счита, че е представила медицински документи-епикризи и амбулаторни листа за настъпили заболявания и проведено лечение, че се касае за пет различни заболявания, които имат връзка с произхода и са важни за живота на жалбоподателката. Поддържа също, че познаването на миналото дава възможност не само за лечение, но и за превенция, че всеки гражданин има право на лечение във връзка с което да разполага с необходимия обем лична информация и да взема съответните информирани решения за протичането на всяко лечение.
Окръжна прокуратура [населено място], чрез Г. В. прокурор при ОП в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на решението на Варненския апелативен съд намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Въззивният съд се е произнесъл по молба за предоставяне на информация за биологичния произход на жалбоподателката И. Л. Г. по делото за осиновяване по чл.105 СК с твърдения за наличие на наследствени заболявания – слабинна херния, акне, камъни в бъбреците, холецистит и жлъчно-каменна болест, обосноваващи важни обстоятелства по смисъла на чл. 105 от СК за разкриване тайната на осиновяването.
Прието е въз основа на събраните пред първата инстанция доказателства, че понастоящем молителката-жалбоподател е пълнолетна и че същата е била осиновена при условия на пълно осиновяване на няколкомесечна възраст. Прието е също, че въпреки положените от първоинстанциионния съд усилия за издирването на рождените родители, те не са били открити и не са изслушани за становище по молбата.
Прието е за установено от приложената по делото епикриза, че на 19.03.2012 г. е оперирана от десностранна слабинна херния. По делото е приложен амбулаторен лист от 11.02.2013 г., в който е посочена диагноза „акне конглобата ет цистика” и талон от ехографски кабинет д-р Н. – без дата. Прието е, че въпреки предоставената на жалбоподателката от съда възможност и дадени указания за представяне на доказателства за връзката на наследствеността при заболяванията и за значението на наследствеността при лечението им не са ангажирани такива, включително и пред въззивната инстанция.
Съдът е взел предвид разпоредбата на чл.105 от СК, според която осиновителите или навършилият шестнадесет години осиновен могат да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, когато важни обстоятелства налагат това. Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врата, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.
Посочил е, че с цитираната разпоредба се урежда правото на молителя да му бъде предоставена информация за осиновяването му чрез предоставяне на копие от акта за осиновяване, че това право е поставено в зависимост от установяване на важни обстоятелства, обосноваващи интереса от разкриване тайната на осиновяването. Според въззивния съд законодателят е регламентирал правото на достъп на осиновения до досието по осиновяването, като му е предоставил такава възможност при удостоверяване на интереса му за това, че българското законодателство в областта на осиновяването регламентира правото на запазване тайната на осиновяването и правото на осиновения на информация. Посочил е, че тайната на осиновяването е основен принцип, че разкриване на лични данни за биологичните родители може да бъде допуснато при наличието на конкретни предпоставки – важни обстоятелства.
Съдът е приел, че в конкретния случай важните обстоятелства са обосновани от молителката-жалбоподател с твърдения за наследствени заболявания и възможност за лечението им, като доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени по делото. Приел е също, че такива доказателства не са извадки от публична информация в интернет, че ролята на наследствеността в заболяванията и в конкретното им лечение може да бъде установена само от специалисти в тази област, а не представлява общоизвестен факт. Прието е, че без доказване на посочената предпоставка от закона, достъпът до информацията не може да бъде разрешен.
Въззивният съд е приел, че посочените пред въззивната инстанция човешки причини за достъп до данните за биологичния произход на лицето не почиват на закона, тъй като в разпоредбата на чл.105 от СК правото на достъп е обусловено от доказване на условието за това „важни обстоятелства”, че е предвидено по изключение, а не като правило.
Не са възприети доводите на молителката-жалбоподател, че регламентирания от законодателя достъп до информация противоречи на международните актове, по които нашата държава е страна – Конвенцията за правата на детето – Член 7, според който детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да бъде отглеждано от своите родители, на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи – на чл. 8, регламентиращ правото на зачитане на личния и семейния живот и чл. 14 забраняващ дискриминацията. Посочил е, че такъв достъп е законодателно уреден в разпоредбата на чл. 105 от СК, че в конкретния случай молителката не е доказала наличието на предвидените условия в този текст. Според въззивния съд разпоредбата на чл. 105, ал.1 от СК е приета и при действието на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, ратифицирана със закон, приет от 39-о Народно събрание на 31.01.2002 г. – ДВ, бр. 16 от 12.02.2002 г., в сила за Република България от 1.09.2002 г., в чийто чл. 30 е уреден принципа на запазване на информацията относно произхода на детето, за самоличността на неговите родители и данните относно здравословното състояние на детето и родителите му, като достъпът на детето или неговия представител до тази информация е допустимо, съгласно вътрешното законодателство на съответната държава.
При тези съображения е направил извода, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 105 от СК за разкриване на тайната на осиновяването, че молбата подлежи на отхвърляне, а решението на окръжния съд като постановяващо различен правен извод е неправилно и следва да се отмени.
По правните въпроси:
Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по поставените въпроси в изложението на жалбоподателката И. Л. Г., тъй като същите не са правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Според тълкуването, дадено в т.1-ва от ТР № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284,ал.3 ГПК, но може да го уточни и конкретизира. Материално правният или процесуално правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В производството по чл.288 ГПК, каквото е настоящото Върховният касационен съд преценява само дали формулираните от жалбоподателката въпроси са разрешени от въззивния съд, съответно дали са обусловили решаващите му правни изводи по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. Като взема предвид посоченото тълкуване съдът преценява, че поставените въпроси от жалбоподателката в изложението касаят правилността на обжалваното решение и не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. По тези въпроси съдът следва да се произнесе само ако се допусне касационно обжалване, при разглеждане на касационната жалба по същество, но не и в настоящото производство по чл.288 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на предпоставките, предвидени в чл.280,ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1,2 и т.3 ГПК по въпросите, формулирани в изложението на жалбоподателката И. Л. Г..
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г.о
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 58/27.04.2015 г. по в.гр.дело № 104/2015 г. на Апелативен съд [населено място] по касационна жалба вх. № 3710/11.06.2015 г., подадена от молителката И. Л. Г., [населено място],[жк]– з. Г, [жилищен адрес]01, чрез адв.П. Н., [населено място], [улица], ап.3,ет.1.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: