О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1222
С. 14.11.2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и единадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 773 по описа за 2011г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Б. И. М. от [населено място],чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно решение от 2.03.2011г. по в.гр.д.№ 12560 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № от 29.07.2010г. по гр.д. № 5860 по описа за 2010г.на Софийски районен съд,като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставените четири въпроса-1.за задължението на работодателя да упражнява правата си по трудов договор добросъвестно, 2.за правното значение на обстоятелството,че работодателя е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ без да връчи писмено предизвестие, 3. за задължението на работодателя да изследва колко лица заемат длъжността,подлежаща на съкращаване преди да прецени дали е необходимо да извършва подбор и 4.за наличие на предпоставките на основанието по чл.328 ал.1 т.2 от КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.Позовава се на общо шест решения на ВКС,от които от значение са само четири/като постановени по на чл.290 от ГПК/.
Не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да счете за неоснователни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ въззивният състав е приел,че е налице реално съкращаване в щата,защото общата численост на персонала в „Агенция Митници” е намалена с 529 бройки.Конкретно за Митница В. е утвърдено ново щатно разписание, в сила от 15.12.2009г.,в което не е предвидена щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност”технически сътрудник/касиер”. Тъй като в предходното щатно разписание предвиждането е било за една щатна бройка за тази длъжност- не е необходимо извършване на подбор.
Първите три поставените от касатора въпроси – са годно общо основание за допустимост,защото са свързани с решаващите мотиви на съда,но за тях не е налице твърдяното специално основание за допусти-мост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,съгласно дадените разяснения с т.1 и т.2 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Това е така, защото по поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл съобразно практиката на ВКС. /Цитираните от касатора решения не са относими към процесния случай./
Относно първия поставен въпрос: Задълженията на работодателя са изрично уредени в чл.127-129 от КТ. В хода на производството – не са правени възражения от страна на ищеца за недобросъвестно поведение от страна на работодателя,съответно такова не е установено и прекратяването на трудовото правоотношение само по себе си – не съставлява такова.
По втория въпрос:Многократно в практиката е приемано,че неспазването на срока за предизвестие по чл.326 ал.2 от КТ не води до незаконност на уволнението, а поражда само задължение за работодателя да заплати на работника или служителя обезщетение.Цитираното от касатора решение № 206 от 29.02.00г.по гр.д.№ 617/98г.на ІІІ г.о.,освен че не съставлява задължителна практика,още е несъотносимо,защото в него е разгледан друг въпрос- за правнорелевантния момент,към който следва да се преценя дали работодателят надлежно е упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител в хипотеза, когато е изпратено предизвестие за това на адресата.В конкретния случай предизвестие не е изпратено.Затова съотносимата практика е тази,по постановено по реда на чл.290 от ГПК решение № 413 от 17.08.2010г.по гр.д.№ 1804/109г.на ІV г.о.на ВКС,в която на поставен въпрос дали невръчването на предизвестието влияе на законността на уволнението е даден отрицателен отговор.
Относно третия въпрос свързан с необходимостта от извършване на подбор – многократно в свои решения ВКС е приемал,че извършването на подбор е задължително за работодателя,когато съкращаването в щата засяга една от двете еднородни трудови функции.В тази хипотеза за да реши кой от двамата да остави на работа – работодателят следва да извърши подбор.Настоящият случай не е такъв,защото е съкратена единствената по естеството си трудова функция.И. е обстоятелството, че на датата на извършване на уволнението – е влязла в сила реорганизация в „Агенция Митници”,съгласно която Митница В. се закрива и дейността й преминава към Митница Л..Това обстоятелство не налага извършване на подбор със служителите на Митница Л., тъй като те са включени в друго щатно разписание.Преценката за подбор следва и е извършена съобразно данните за процесното звено-Митница В.,с оглед предвидения за нея щат, в сила от 15.12.2009г.
Четвъртият поставен въпрос касае правилността на извършената от съда преценка и като такъв не отговаря на изискванията за годно общо основание за допустимост.
Мотивиран от гореизложеното,като счита,че не е налице посоченото основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 2.03.2011г. по в.гр.д.№ 12560 по описа за 2010г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: