2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
София, 24.11.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Владимир Йорданов
изслуша докладваното от съдията Ц. гр. д. № 954 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 98 от 19.03.2010 година по гр.д. № 39/2010 година на Б. окръжен съд са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ; чл. 222,ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, предявени от М. А. З. от гр. Р. против Община С., област Х. за отмяна на заповед за уволнение № 13 от 14.07.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1500 лева; на обезщетение поради съкращаване на щата в размер на 500 лева и поради неползван платен годишен отпуск в размер на 1000 лева. Прието е, че ищцата М. А. З. е работела по трудово правоотношение с Управление “Образование и култура” при Община С.; че съгласно §1, т.1 ДР КТ, работодател е Управление “Образование и култура”, поради което между ищцата и община Сименовград не е възникнала трудовоправна връзка – общината не е надлежен ответник по материалното правоотношение и не е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените искове.
Касационна жалба против решението на Б. окръжен съд е постъпила от М. А. З. от гр. Р.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси кой е надлежният ответник по трудов спор между община и работник в нейно организационно обособено звено и ограничен ли е въззивният съд от въведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта му по исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т. 3 КТ при условията чл. 280, ал.1, т.3 ГПК са основателни. Повдигнатите в касационната жалба, обуславящи изхода на делото въпроси по приложението на §1, т.1 ДР КТ и чл. 269 ГПК са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което решението следва да бъде допуснато до касационно обжалване в тази му част.
В частта му по обективно съединените искове с правно основание чл. 222, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ, решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК – обжалваемият интерес на исковете за обезщетения е под установения в закона минимум до 1000 лева, поради което производството по касационната жалба срещу въззивното решение в тази му част е недопустимо.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 98 от 19.03.2010 година по гр.д. № 39/2010 година на Б. окръжен съд в частта му, с която са отхвърлени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от М. А. З. от гр. Р. против Община С., област Х. за отмяна на заповед за уволнение № 13 от 14.07.2009 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 1500 лева.
Да се докладва делото за насрочване на Председателя на четвърто гражданско отделение на гражданска колегия на Върховния касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ВРЪЩА касационна жалба вх. № 1183 от 15.04.2010 г., подадена от М. А. З. против решение № 98 от 19.03.2010 година по гр.д. № 39/2010 година на Б. окръжен съд в частта му по исковете с правно основание чл. 222, ал.1 КТ и чл. 224, ал.1 КТ. Определението в частта му за връщане на касационната жалба подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от съобщаването му на касатора М. А. З. от гр. Р..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: