Определение №1223 от 27.11.2014 по гр. дело №4958/4958 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

4

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1223

София, 27.11.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември , две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №4958/2014 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. П. М. , гръцки гражданин ,чрез адв.И. Г. от САК срещу решение от №334 от 06.03.2014г по в. гр.дело №3258 /2013г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение № 117 от 17.07.2013г на Районен съд [населено място] по отхвърлен изцяло иск с правно основание чл. 26 ал.2, пр. четвърто ЗЗД , за прогласяване нищожност на договор за покупко- продажба поради липса на основание .
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , по въпроса на правилната квалификация на предявения иск, длъжен ли е съда да даде същата служебно ,въз основа на твърденията на страната ,или е длъжен да разгледа иска съобразно дадената от страната квалификация .Съдилищата са е произнесли при наличие на ищцово твърдение за липса на еквивалентност на престациите , като следващият въпрос е дали този иск следва да се квалифицира като иск за установяване нищожност поради липса на основание , или да се разгледа с произнасяне по валидността на договора и съобразяването му с добрите нрави. Въпреки оплакване във въззивната жалба относно квалификацията на иска , въззивният съд е приел ,че не следва да се произнася по противоречие на договора с добрите нрави По първия въпрос е налице противоречие с реш. № 398/2010 по гр.д № 738/09 ІV г.о и множество други решения на ВКС по чл. 290 ГПК , по втория въпрос се сочи противоречие с решение № 615 от 2010 по гр.д.№ 1208/2009 ІІІ г.о.,тъй като в съдебната практика се приема, че нееквивалентните престации нарушават добрите нрави .Поставя се и въпрос по приложението на чл. 20 ЗЗД ,следва ли съдът да вземе действителната обща воля на страните ,тълкуването да се извърши не само въз основа на самия договор ,но и с оглед обстоятелствата и поведението им при сключването ,обкръжаващите договора факти ,други сделки между страните и трети лица ,включително като се вземат предвид обикновени човешки презумпции. Изтъква се противоречие с редица решения на ВКС (реш. №1/ 2012г, І г.о , реш.349/2011, І г.о ,реш.10С/2010 ІІ т.о ). Въпрос каква е каузата на договор за покупко-продажба и липсата на еквивалентност на престациите по договора , с оглед позитивния интерес на продавач и купувач, следва ли да се преценява като основание за нищожност ако е толкова голяма , че не може да обоснова правен интерес за една от страните от сключването й , като възмездна сделка, е поставен с посочване основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . На последно място е поставен процесуален въпрос във връзка с мотивите за отхвърляне на иска допустимо ли е да се сочи чеи в случая би било налице основание във вр. чл. 40 от ЗЗД въпреки че по отношение на тази нищожност има влязло в сила съдебно решение по друго дело .
След преценка Върховен касационен съд счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение .
В изложението , при обосновка на основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, липсва посочване и съдържателен довод къде защитата вижда съотносимост на разрешените в цитиратата задължителна практика правни въпроси към решаващото съображение на въззивния съд защо възприема като основание на иска именно твърдението ,че сделката е нищожна поради липса на основание и защо, съответно с тези обстоятелства , е квалифицирал иска по чл. 26 ал.2, предл. четвърто от ЗЗД. Исковете за прогласяване на нищожност , като установителни , се основат на твърденията в исковата молба , обемащи във взаимна връзка конкретните факти и соченият порок , водещ до нищожност . Тази връзка е от значение за основанието на иска за нищожност и предметните предели на спора в значително по-голяма степен,в сравнение с исковете за предявяване на едно парично вземане .Различните основания за нищожност по чл. 26 ал.1 и ал.2 ЗЗД не са избираеми от съда квалификации , а обстоятелства , факти на които искът се основава. Изложението на ищеца по исковата молба в случая е изтъквало като основание фактическото твърдение , че престациите по конкретната атакувана сделка са нееквивалентни, неравностойни и липсата на основание (кауза) по смисъла на чл. чл. 26 ал.2, предл. четвърто от ЗЗД, последното като отрицателен факт и порок на сделката . Това е обусловило решението на съда, правният отговор на ищцовата теза ,че конкретната възмездна сделка за покупко-продажба е нищожна поради липса на основание, тъй като по нея са договорени и разменени престации , които не са еквивалентни. Неотносимо се изтъква решение № 615 от 2010 по гр.д.№ 1208/2009 ІІІ г.о на ВКС. По това дело е отмененото въззивно решение по исковата молба , в която е поддържано нищожност поради накърняване на добрите нрави , при продажба на имотите на седем пъти по- ниска цена, от пълномощник. Такъв иск не е бил разглеждан като предявен в насотящето производство . Поставеният по реда на чл. 280 а.1 т.3 ГПК въпрос има еднозначен отговор и от него не следва друго разрешение ,което да е от значение за изхода на конкретното делото. Каузата ,основанието на един договор за покупко- продажба ,по който разменените престации не са еквивалентни , е същата каквато се предполага при всеки договор за покупко- продажба. Неоснователно се поставя и общ въпрос, във връзка с тълкуването на договорите.Няма как по тълкувателен път от договор за покупко – продажба на определена цена , за която дори да се установи че е значително по-ниска от действителната, да се направи извод за липса на основание (кауза). Цитираната практика на ВКС не дава пример за подобно разрешение във връзка с въпросите , свързани с прилагането на чл. 20 ЗЗД. В изложението се смесват основание на иска и квалификация на иска.Съдът разглежда иска на предявеното основание, когато го свърже с обстоятелствата, на които ищецът го е основал . При иск, който не е бил основан на твърдение за противоречие на договора с добрите нрави , съдът не може да основе решението си на собствено изследване в тази насока. Въззивното решение е постановено в съответствие с установената практика на ВКС , а не в противоречие с нея .

Воден от горното ВКС ІІІ г.о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение от №334 от 06.03.2014г по в. гр.дело №3258 /2013г. на Варненски окръжен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .