4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1223
гр.София, 05.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4616 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Б. Г. срещу решение № 646 от 30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 15752 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение ІІ „В” въззивен състав, в частта, с която е отменено решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 1035 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 28 състав, за отхвърляне на предявения от В. П. М. срещу касатора иск за сумата 11 666,67 евро и е постановено друго, с което този иск е уважен на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.
Касаторът В. Б. Г. твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка 3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Следва ли след като ищцовата страна не е повдигала въпроса за правната квалификация, въззивният съд да приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно, позовавайки се на наведените от ищеца с въззивната жалба доводи за неправилност?
2. Следва ли да се тълкува в полза на едната страна и във вреда на другата пропуск на въззивника за посочване на изрични възражения спрямо първоинстанционното решение? Постановено е било въззивно решение срещу въззиваемия въпреки приемането, че това решение е валидно и допустимо.
3. На какво основание въззивният съд е приел, че има оплаквания във връзка с правната квалификация на спора?
4. Не е ли пропуснал възможността си въззивникът да направи реално възражение във връзка с правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд? Касаторът се позовава на разпоредбата на чл.269 от ГПК, според която въззивният съд разглежда само посочените в жалбата недостатъци на първоинстанционното решение, водещи до неговата неправилност.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Софийския градски съд по поставените въпроси.
Ответникът по жалбата В. П. М. не взема становище по нея.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Заедно с другите съсобственици ищцата В. М. П. е упълномощила касатора да продаде съсобствения им имот № 000054 с площ от 5 000 квадратни метра, находящ се в землището на [населено място], СО, район „Нови Искър”, м. „Кошето”. Касаторът е продал имота за сумата 140 000 евро, от която дължи на ищцата сумата 11 667 евро, съответна на нейната 1/12 идеална част. Софийският районен съд е отхвърлил иска за заплащане на тази сума, приемайки за недоказано по делото какъв е наследственият дял на наследодателя на ищцата в реституирания имот. Ищцата е оспорила във въззивната си жалба този извод на първоинстанционния съд. Тя се е позовала на приетото по делото удостоверение за наследници на М. К. и на презумпцията на чл.30 от ЗС, според която частите на съсобствениците се считат за равни, за да обоснове размера на дела си в съсобствеността. Въззивният съд е възприел нейните доводи за неправилност на първоинстанционното решение, установил е, че тя действително притежава 1/12 идеална част от имота, поради което е отменил това решение и е постановил друго, с което е уважил иска за заплащане на сумата от 11 666,67 евро. Съдът е заменил дадената от първоинстанционния съд погрешна правна квалификация на иска по чл.59 от ЗЗД с вярното правно основание-чл.284, ал.2 от ЗЗД. Тази промяна на квалификацията мотивира формулираните от ищеца въпроси, по които той желае да бъде допуснато касационно обжалване. Въпросите отразяват неговото схващане, че без да има позоваване във въззивната жалба, второинстанционният съд не е имал правомощието да промени правната квалификация и да се произнесе по съществото на спора въз основа на вярната правна квалификация на иска. Това схващане е неправилно и противоречи на процесуалния закон. Ищецът е длъжен до посочи в исковата молба фактите, от които произтича спорното право/чл.127, ал.1, т.4 от ГПК/, а съдът следва да даде правната квалификация на това право/чл.146, ал.1, т.2 от ГПК/. Ако посочената от първоинстанционния съд правна квалификация е погрешна, но разгледаните от него в решението факти са тези, които са посочени от страните, постановеното решение е допустимо. В този смисъл е ТР № 2 от 29.02.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което правната квалификация на всеки иск е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато с последното решаващият съд е нарушил принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от ищеца защита. Когато липсва такова нарушение, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, обуславя правилността на решението. Следователно, ако първоинстанционният съд е разгледал предмета на спора, но е дал неправилна квалификация на спорното право, въззивният съд не може да обезсили първоинстанционното решение като недопустимо, а е длъжен да даде вярната правна квалификация, произтичаща от твърдяните от страните факти и да се произнесе по съществото на спора. Като се отчете задължението на страната да посочи фактите, а съдът да даде тяхната правна квалификация, следва да се приеме, че жалбоподателят не е длъжен да изложи във въззивната жалба допуснатата от първоинстанционния съд грешка в правната квалификация. Достатъчно е само жалбоподателят да формулира в какво според него се състои неправилността на решението, за да се породи задължение за въззивния съд да даде вярната правна квалификация, която е свързана с претендираната от жалбоподателя неправилност на решението. Такъв е и настоящият случай. Във въззивната жалба ищцата е посочила кой извод на първоинстанционния съд е погрешен, което е дало основание на съда да преразгледа първоинстанционното решение въз основа на вярната правна квалификация. Ето защо даденото от въззивния съд разрешение на повдигнатите от касатора процесуални въпроси, съответства на процесуалните норми, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Следователно касационно обжалване по тези въпроси на решението на Софийския градски съд не трябва да бъде допускано.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 646 от 30.01.2013 г., постановено по гр. д. № 15752 по описа за 2011 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение ІІ „В” въззивен състав, в частта, с която е отменено решение от 20.06.2011 г. по гр. д. № 1035 по описа за 2010 г. на Софийски районен съд, 28 състав, за отхвърляне на предявения от В. П. М. срещу В. Б. Г. иск за сумата 11 666,67 евро и е постановено друго, с което този иск е уважен на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: