ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1223
София, 31.08. 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдия Б.Ташева гр. дело № 660 по описа за 2009г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. П като процесуален представител на З. Н. П. от гр. В. срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 19.І.2009г. по в.гр.д. № 998/2008г.
Ответникът по касационната жалба А. А. Г. от гр. В. не е заявил становище пред настоящата инстанция.
Касационната жалба е подадена в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С атакуваното решение Пловдинският апелативен съд е отменил решението на Пазарджишкия окръжен съд от 25.VІІ.2008г. по гр.д. № 341/2008г. и вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявеният от З. П. срещу А. Г. иск за присъждане на 14100.10лв., представляващи обезщетение за ползване на имот – самостоятелен търговски обект /ресторант/ в гр. В., за периода 01.ІІІ.2002г. – 31.І.2007г., ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с влезли в сила решения по гр.д. № 647/2000г. на Велинградския РС, по гр.д. № 1612/2003г. на П. ОС и по гр.д. № 2799/2002г. и гр.д. № 288/2006г., и двете на ВКС на РБ, е уважен ревандикационният иск на П. срещу Г. по отношение на процесния имот, както и възражението на последния за извършени със знанието и без противопоставянето на ищцата на подобрения в него за сумата 17572лв., като му е признато и правото на задържане на имота до заплащането им. Ищцата не е заплатила стойността на подобренията и имотът е във фактическата власт на ответника поради признатото право на задържане. Той, обаче, не го е ползвал реално за стопанска дейност или за лични нужди. С уважаването на ревандикационния иск той се е превърнал в държател на имота и упражняваната фактическа власт е за ищцата. С оглед на това искът е с правно основание чл.59 от ЗЗД, а не по чл.73 ал.1 от ЗС. А тъй като по делото не е установено ответникът да осъществява ползване, от което реално да се обогатява, спестявайки си средства за наемане на обект от същия вид, предявеният иск е неоснователен.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК относно допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, а именно: по претенция за обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на имота по време на държането му от ответника, приемайки, че правното й основание е чл.59 от ЗЗД, а не чл.73 ал.1 от ЗС, и дали лицето с признато право на задържане до заплащане на извършените от него подобрения има задължение да обезщети собственика при условията на чл.73 ал.1 от ЗС или на чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, според която лицето с право на задържане до заплащане на подобренията има и задължение да обезщети собственика за ползите, от които го е лишило за времето на държане на имота на основание чл.73 ал.1 от ЗС. Сочат се по едно решение на ВС и на ВКС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение. С посоченото решение № 222/07.ІІІ.2002г. по гр.д. № 579/2001г. на ВКС, състав на ІV ГО, се установява наличието на противоречива съдебна практика по релевираните от касаторката материалноправни въпроси, които са от съществено значение за изхода на спора по делото.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение следва да се допусне.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд, първи състав, от 19.І.2009г. по гр.д. № 998/2008г.
УКАЗВА на касаторката З. Н. П. от гр. В. в десетдневен срок да внесе по сметката на ВКС на РБ 282лв. държавна такса и в същия срок да представи доказателства за това, както и че при неизпълнение на указанието касационната жалба ще й бъде върната.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на Председателя на ІV ГО на ВКС за насрочването му в о.с.з.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: