`О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
София, 05.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ
гр.дело №3824/2015 година.
Производството е по чл.288, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, вх№2764/16.4.2015 г., подадена от адвокат В. Р. – процесуален представител на ищците А. П. Х. и Л. Д. Х., и двамата от [населено място], против въззивно решение №51/25.3.2015 г. по гр.д.№1452/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав, с което е отменено решение №1050/04.6.2014 г. по гр.-д.№3077/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІІІ граждански състав, в частта с която [фирма] – София, е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2564,10 лева, претендирана като недължимо платена, по кредит за покупко-продажба на жилище, ведно със законната лихва върху нея, както и сумата 447,32 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. на горната сума, както и за сумата 3000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за А. Х. в размер на 3000 лева, и сумата 1000 лева, на същото основание за Л. Х., и тези претенции са отхвърлени. Със същото въззивно решение е потвърдено решението ва първата инстанция в останалите обжалвани части.
За да стигне до този резултат Пловдивския апелативен съд е изложил съображения и е направил изводи за достигане на посочения резултат.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за касационното производство.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІV г.о., намира, че касационната жалба на ищците е подадена в срок. Тя обаче е подадена във връзка с претенции, за които касационният контрол е изключен предвид нормата на чл.280, ал.2 ГПК, редакцията след изменението на ГПК – ДВ, бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г. Обективно и субективно съединените оценяеми искове с правно основание чл.34 ЗЗД, във връзка с чл.26 ЗЗД и чл.143 З., са с цена под 5000 лева, а именно 2564,10 лева и 447,32 лева.
Касационната жалба е подадена на 16.4.2015 г., поради което следва да се приложи изменената разпоредба на чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК /ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./, и по тези искове тя следва да се остави без разглеждане.
По исковете с правно основание чл.49 ЗЗД цената на всеки от тях е над 5000 лева, но по отношение на тях не следва въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като тези исковете са обусловени от изхода по горепосочените искове, а и във връзка с тях в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са поставени никакви въпроси, като и в касационната жалба няма наведени оплаквания.
С оглед изхода от спора касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника по касация деловодни разноски в размер на 4693,99 лева.
Водим от изложените съображения и по аргумент от чл.280, ал.2 ГПК, във връзка с § 25 от ПЗР към ЗИДГПК/ ДВ, брой 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010/, и на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, вх№2764/16.4.2015 г., подадена от адвокат В. Р. – процесуален представител на ищците А. П. Х. и Л. Д. Х., и двамата от [населено място], против въззивно решение №51/25.3.2015 г. по гр.д.№1452/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав, с което е отменено решение №1050/04.6.2014 г. по гр.-д.№3077/2011 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, ІІІ граждански състав, в частта с която [фирма] – С., е осъдена да заплати на А. и Л. Х. сумата 2564,10 лева, претендирана като недължимо платена, по кредит за покупко-продажба на жилище, ведно със законната лихва върху нея, както и сумата 447,32 лева – обезщетение за забавено плащане за периода от 01.12.2007 г. до 01.11.2011 г. на горната сума и тези претенции са отхвърлени.
Определението в тази част може да се обжалва в седмичен срок от получаване на съобщението от страните, ведно с настоящото определение, пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №51/25.3.2015 г. по гр.д.№1452/2014 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, ІІ-ри граждански състав, в останалата част, по исковете с правно основание чл.49 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. П. Х., ЕГН – [ЕГН], и Л. Д. Х., ЕГН – [ЕГН], и двамата от [населено място] д настоящ адрес: [улица], ет.3, ап.14, и постоянен адрес: ж.р.”Т.” блок 62, вх.Б, ет.5, ап.13, да заплатят на [фирма] – [населено място], деловодни разноски в размер на 4693,99 лева/четири хиляди шестстотин деветдесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/.
Определението в тази част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: