4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1224
гр.София, 05.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 5014 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Ч. срещу решение № 164 от 29.04.2013 г., постановено по в.гр. д. № 128 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 336 от 4.01.2013 г. по гр. д. № 433 по описа за 2012 г. на Свиленградския районен съд за осъждане на касатора да заплати на П. Д. П. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от извършено на 25.07.2008 г. непозволено увреждане, изразяващо се в нанесена средна телесна повреда по чл.129 от НК, а именно: счупване на пето, шесто и седмо ребро в ляво, причиняващо трайно затруднение на снагата.
Касаторът Н. Ч. твърди, че решението на Хасковския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. По въпроса относно наличието на съпричиняване, който е конкретен и е изцяло в зависимост от установените факти и събраните доказателства по делото съгласно определение № 83 от 18.02.2013 г. по търговско дело № 412/2012 г. на ВКС. Налице е противоречие между обжалваното решение и ППВС № 17 от 18.11.1963 г относно съпричиняването, при което обезщетението следва да се намали.
2. По въпроса относно присъждането на обезщетение за вреди, които не са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане, обжалваното решение противоречи на ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 4 от 23.12.1968 г., определение № 658 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 175/2010 г. на ВКС, № 1011 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 1524/2010 г. на ВКС и № 1146 от 1.11.2012 г. по гр. д. № 336/2012 г. на ВКС.
3. Обжалваното решение противоречи на редица влезли в сила съдебни решения, цитирани от касатора, с които при аналогични случаи са присъдени различни обезщетения, вариращи в диапазона от 2 500 до 6 000 лв.
Моли настоящата инстанция да допусне касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответникът по жалбата П. П. счита, че не са налице предпоставките за допускане на решението на Хасковския окръжен съд до касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
От споразумение по НОХД № 71/2009 г. по описа на Районен съд-Свиленград е видно, че на 25.07.2008 г. в [населено място] касаторът е ударил силно с метален лост в сърдечната област П. Д. П. и по този начин му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на пето, шесто и седмо ребра вляво, водещо до трайно затруднение на снагата. Пострадалият е поискал 6 000 лв. обезщетение за причинените му неимуществени вреди, като искът е бил предявен частично при пълен размер от 10 000 лв. По образуваното дело са били доказани всички твърдения на ищеца относно претърпените от него болки и страдания. Установено е било, че болките непосредствено след удара са били изключително интензивни, продължили са по време на зарастването на ребрата, което е траяло между два до три месеца. Ищецът е продължил да усеща болки и след този период при движение на тялото и при физически усилия, не можел да си облича дрехите и да прегърне детето си. След зарастване на ребрата ищецът е получил деформация на лявата гръдна половина, която го загрозява и му причинява неудобство. Всички тези конкретни обстоятелства могат да обосноват обезщетение и в по-висок размер от този, който е бил поискан от ищеца и съответно присъден от съдилищата.
В своя защита касаторът навежда довод, че деформацията не била резултат от неговия удар, а на неправилно лечение и на небрежност на пострадалия. Позовава се на обстоятелството, че ищецът е продължил да се занимава с физически труд, за да обоснове твърдението си, че възстановяването е протекло за много кратко време. Тезата на касатора за причините за деформацията не почива на никакви медицински данни, а на негови предположения, поради което е недоказана. Дори да се приеме, че възстановяването на ищеца е продължило само два месеца, интензивността на болките е била такава, че обуславя присъдения размер на обезщетението. При така установените обстоятелства по делото изобщо липсват данни за съпричиняване от страна на ищеца, налагащо намаляване на обезщетението. Присъдено е обезщетение за вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане. Ето защо отговорите на първите два въпроса нямат значение за изхода на спора, поради което не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд.
Касаторът счита, че след като при аналогични случаи са присъдени различни обезщетения, вариращи в диапазона от 2 500 до 6 000 лв., е налице противоречива практика на съдилищата, представляваща основание за допускане на касационно обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 от ГПК. Както е пояснено в ППВС № 4 от 1968 г., критерият за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с преценката на редица конкретни обективни обстоятелства, които се съобразяват с оглед установената фактическа обстановка. Ето защо размерът на обезщетението за всеки отделен случай е различен и това не означава, че е създадена противоречива практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, която може да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Следователно и по този въпрос не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на П. Д. П. разноски за касационното обжалване, състоящи се в адвокатско възнаграждение в размер на 490 лв. съобразно чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 164 от 29.04.2013 г., постановено по в.гр. д. № 128 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. С. Ч., ЕГН [ЕГН], да заплати на П. Д. П., ЕГН [ЕГН], сумата 490/четиристотин и деветдесет/ лв., представляваща разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: