4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
гр.София, 27.11.2104 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4370 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. С. А. против решение № 80 от 28.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1514 по описа за 2013 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав, с което е потвърдено решение № 450 от 1.10.2013 г. по гр. д. № 881 по описа за 2013 г. на Казанлъшкия районен съд за отхвърляне на предявените от П. С. А. против [община] искове за установяване дължимостта на вземане в размер на 11 000 лв. и 2 335,64 лв. лихва за забава върху главницата за периода от 1.4.2010 г. до 4.2.2013 г.
Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи всички точки на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е първоинстанционният съд конкретно за всеки отделен случай да посочи в доклада си по делото подлежащите на доказване факти и да укаже на страната как се разпределя доказателствената тежест за тях?
2. Длъжен ли е съдът да укаже на страните и за кои от твърдените от тях и подлежащи на доказване факти те не сочат доказателства?
3. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по наведените с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното решени и за допуснати нарушения от първата инстанция?
4. В случай че първоинстанционният съд не е указал на страните подлежащите на доказване факти, разпределянето на доказателствената тежест за тях и или за кои от тя те не сочат доказателства, следва ли доказателствата за тези факти да се съберат от въззивния съд съгласно чл.266, ал.3 от ГПК?
5. Процесуалноправен въпрос относно необсъждане на доказателства по делото. Дължи ли произнасяне съдът по наведените изчерпателно изброени съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт в подадената въззивна жалба, или е достатъчно да приеме, че при постановяването на решението си първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния и процесуалния закон?
6. Доколко следва да съществува идентичност в предмета, обстоятелствената част и петитума на иска по чл.422 от ГПК и на заявлението по чл.410 от ГПК? Счита ли се допълнително заявената правна квалификация от ищеца, а не от съда/ а именно, че искът почива на неоснователното обогатяване/ за липса на идентичност в предмета, обстоятелствената част и петитума на иска по чл.422 от ГПК и на заявлението по чл.410 от ГПК?
Ответникът по жалбата [община] счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за заплащане на 650 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Касаторът П. С. А. е изложила в исковата молба, че за периода от 1.3.2010 г. до 31.10.2011 г. е извършвала консултантска дейност по връзките с обществеността към Общински съвет К. във връзка с решение № 469 от 29.07.2010 г. на Общински съвет К.. Тя е представяла ежемесечно отчети, които са били приемани, но не и е било изплатено възнаграждение, което според утвърдения от Общинския съвет договор възлиза на 550 лв. месечно. Тъй като е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, но [община] е подала възражение, тя е завела установителни искове за вземането си и за мораторната лихва върху него. В първото по делото заседание нейният пълномощник е заявил, че исковете почиват на неоснователно обогатяване. Районният съд обаче е приел, че заявлението по чл.410 от ГПК в заповедното производство предопределя предмета на делото в производството по чл.422 от ГПК, поради което е разгледал исковете на договорно основание и ги е отхвърлил. Констатирал е, че решение № 469 на Общинския съвет за утвърждаване на граждански договор за извършване на консултантска дейност между общината и ищцата е отменено от Върховния административен съд, а договорът не е подписан и е достигнал до извода, че липсва правопораждащият факт, от който ищцата черпи права. Със същите съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение. При тези мотиви на съдилищата от значение за изхода на спора е отговорът на шестия въпрос на касатора-дали в производството по чл.422 от ГПК може да се предяви иск на друго основание, различно от посоченото в искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Отговорът на въпроса се съдържа в т.11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4 от 2014 г. на ОСГТК, според която такъв иск може да бъде предявен само като осъдителен при условията на евентуалност. П. А. не е предявила исковете на извъндоговорно основание като евентуални осъдителни искове, поради което е следвало да бъдат разгледани исковете само на посоченото в искането по чл.410 от ГПК договорно основание. Следователно даденото от въззивния съд разрешение на шестия въпрос на касатора съответства на задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.
Останалите въпроси на касатора също не могат да послужат като основание за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд. Тези въпроси касаят евентуално допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния и въззивния съд, които не са повлияли на изхода на спора. При липсата на правопораждащ фактически състав, основан на договор между страните, предявените от касатора искове подлежат на отхвърляне като неоснователни. За установяването на тази липса е достатъчна констатацията за отмяната на решението на Общинския съвет от Върховния административен съд и неподписаният от кмета договор. Необсъждането на счетоводни експертизи, непроизнасянето по производство по оспорване на документ и други подобни пропуски се отнасят само до размера на предявените искове, но не рефлектират върху тяхната основателност.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд.
При този изход на спора касаторът дължи на ответника по жалбата 650 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 28.02.2014 г., постановено по в. гр. д. № 1514 по описа за 2013 г. на Старозагорския окръжен съд, Първи граждански състав.
ОСЪЖДА П. С. А., ЕГН [ЕГН], да заплати на [община] сумата 650/шестотин и петдесет/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: