4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1225
гр.София, 05.12.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4475 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. В. срещу решение № 395 от 5.3.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3011 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение, с което е потвърдено решение №3384 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 13670 по описа за 2010 г. на Варненския районен съд, ХХІ състав, за осъждане на И. Т. В. да заплати на С. П. В. сумата от 6 000 евро на основание чл.92 от ЗЗД, като искът е предявен като частичен при пълен размер от 18 000 евро.
Касаторът И. Т. В. твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи точка 1 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. По въпросите, касаещи нищожността, респективно унищожаемостта на договорите Варненският окръжен съд е постановил решение, противоречащо на решение № 1117 от 28.12.1999 г. по гр. д. № 425/1999 г. на ІІ ГО на ВКС, определение № 136 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 94/2010 г. на ІІІ ГО, решение № 570 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 1687/2008 г. на І ГО на ВКС, решение № 1002 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 3182/2007 г. на І ГО на ВКС.
2. Допуснато е съществено процесуално нарушение, тъй като с обжалваното решение съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, в която е имало неотстранено противоречие между петитум и обстоятелствена част. По този въпрос обжалваното решение противоречи на т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г.
3. Ищцата не била изправна страна, поради което не може да претендира заплащане на неустойка. Касаторът счита, че ищцата е нарушила раздел VІІ и раздел ІV, чл.3, ал.3 от предварителния договор. Твърди също, че ищцата не била платила посочената в договора сума.
Моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд по поставените от него въпроси.
Ответницата по жалбата С. В. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Ищцата С. В. е претендирала от касатора в качеството му на наследник по закон на Т. И. В. заплащане на 6 000 евро неустойка за неизпълнение на предварителен договор от 19.09.2007 г. за покупко-продажба на недвижим имот, тъй като касаторът се е разпоредил с този имот. Правната квалификация на иска е била определена с влязло в сила решение № 1737 от 30.12.2011 г. по гр. д. № 1762 по описа за 2011 г. на Варненския окръжен съд, с което първоначалното решение, постановено на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, е било обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане на предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД. Искът е за заплащане на неустойка, а не за неоснователно обогатяване, поради което няма противоречие между обстоятелствена част и петитум на исковата молба. Ето защо по втория въпрос на касатора обжалваното решение не противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не може да бъде допуснато.
В отговора на исковата молба касаторът е възразил, че предварителният договор е нищожен поради липса на съгласие, унищожаем като сключен от недееспособно лице, при явно неизгодни условия, както и под заплаха. По делото е било установено посредством съдебно-оценителна експертиза, че посочената в договора цена на имота е приблизително равна на пазарната. Според съдебно-психиатричната експертиза психичното състояние на продавача не му е позволявало самостоятелно да взема решения поради сериозното интелектуално-паметово снижение и емоционално волева неустойчивост. Той не е съзнавал свойството и значението на постъпките си. При тези данни съдилищата са приели, че договорът не е нищожен поради липса на съгласие, тъй като е сключен от дееспособно лице. Няма унищожаемост поради явно неизгодни условия, тъй като цената съответства на пазарната стойност на имота. Анализирайки разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗЗД, съдилищата са достигнали до извода, че договорът не може да се унищожи, макар да е сключен от лице, което не е могло да ръководи действията си, тъй като преди смъртта на лицето не е било поискано поставянето му под запрещение, нито доказателството за недееспособността произлиза от самия договор. Във връзка с тези мотиви в обжалваното решение може да се приеме, че касаторът формулира въпроса за разликата между нищожност поради липса на воля по смисъла на чл.26, ал.2 от ЗЗД и унищожаемост по чл.31 от ЗЗД. Тази разлика е дефинирана в цитираното от касатора решение № 1117 от 28.12.1999 г. по гр. д. № 425/99 г. на ІІ ГО на ВКС. В решението е посочено, че липса на воля е налице, когато субектът не може да има правно валидна воля, защото е малолетен, поставен е под пълно запрещение, или не е бил способен да волеобразува по причини вън от слабоумието и душевната болест, тоест-когато е било невъзможно поставянето му под запрещение и съответно е нямало защо да бъде искано. Настоящият случай не е такъв-продавачът е страдал от интелектуално- паметово снижение и емоционално волева неустойчивост, което не води до пълна неспособност да волеобразува, а до порок във волята по смисъла на чл.31 от ЗЗД. Затова по този въпрос обжалваното решение не противоречи на практиката на ВКС.
Касаторът твърди в изложението, че спрямо него като единствен наследник не се прилага разпоредбата на чл.31, ал.2 от ЗЗД, а дори да се прилага, съдът тотално бил игнорирал втората хипотеза-когато доказателството за унищожаемостта произтича от самия договор. Във връзка с тези твърдения касаторът не е формулирал конкретни правни въпроси. Цитираната от него практика също не е относима към тези твърдения. Според определения № 136 от 10.03.2010 г. по гр. д. № 94/2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и № 570 от 15.12.2008 г. по гр. д. № 1687/2008 г. на І ГО на ВКС посочените в чл.31, ал.2 от ЗЗД условия са материалноправни предпоставки за основателност на иска на наследниците, а не процесуални предпоставки за неговата допустимост. Решение № 1002 от 22.10.2008 г. по гр. д. № 3182/2007 г. на І ГО на ВКС също няма отношение към твърденията на касатора. Следователно по въпросите за нищожността и унищожаемостта на договорите така както са посочени от касатора, не се установява противоречие между обжалваното решение и цитираната практика на ВКС, поради което по тези въпроси касационно обжалване също не следва да бъде допускано.
Посочените в раздел ІІІ от изложението на касатора твърдения по своята същност представляват оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд относно установените факти и произтичащите от тях правни изводи. Съдът може да обсъди тези оплаквания едва при проверката на правилността на обжалваното решение, която се извършва след допускане на касационното обжалване. Следователно и в раздел ІІІ не са формулирани правни въпроси, по които касационното обжалване може да бъде допуснато.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 395 от 5.3.2013 г., постановено по в. гр. д. № 3011 по описа за 2012 г. на Варненския окръжен съд, Гражданско отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: