Определение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.2
964_10_opr288.doc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
София, 24.11. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и десета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева
ВЛАДИМИР Й.
разгледа докладваното от съдия Й.
гр.дело N 964 /2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на двете страни по въззивно гр.д. № 2880 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 7 с-в., срещу решението от 15.02.2010 г. по делото.
Ищецът С. К. П. обжалва решениетов частта, с която е отменено решение от 09.07.2009 г. по гр.д. № 831 /2009 г. на Софийски градски съд, г.о., 8 с-в. в частта, с която Прокуратурата на Р. България и С. следствена служба са осъдени да заплатят на жалбоподателя на основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ солидарно разликата над 5,000 лева до 8,000 лева неимуществени вреди, ведно със законова лихва върху тази разлика и вместо това е постановено искът срещу Прокуратурата на Р. България (която е и правоприемник на С. следствена служба) да бъде отхвърлен за тази разлика и решението е обжалвано в частта, с която искът срещу Прокуратурата на Р. България е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер 32,000 лева.
Този жалбоподателят твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда следния въпрос : когато се определя обезщетение за неимуществени вреди „по справедливост” има ли съдът задължение да се произнесе по всяка една от претендираните на отделни основания неимуществени вреди или е достатъчно да направи извода си на базата от съвкупността от претенциите, без да изследва всяка една поотделно. Твърди, че този въпрос е от значение за развитие на правото – за него са налице предпоставките на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като отговорността на държавата за вреди предполага точно знание от гражданите за какво са обезщетени и защото обезщетението от страна на държавата за вреди е елемент от гражданския договор между държавата и нейните граждани.
Ответникът Прокуратурата на Р. България обжалва решението в частта, с която искът срещу него е уважен за 5,000 лева, ведно със законна лихва от 22.10.2008 г. Този жалбоподателят твърди, че решението е неправилно в обжалваната от него част и иска да бъде допуснато до касационно обжалване, като извежда следния въпрос : определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от воденото незаконно наказателно производство по иск с правно основание чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ при спазване на принципа за справедливост, регламентиран в чл.52 ЗЗД, като твърди, че този въпрос е разрешаван противоречиво то съдилищата (те го тълкуват и прилагат различно) и не са изградили трайни и единни критерии за определяне на размера на обезщетенията. Твърди, че при сходни случаи обезщетенията се определят при големи различия, за което сочи следните решения : на ВКС – № 23 /03.02.2009 г. по гр.д. № 816 /2008 г. , ІІ г.о, № 1365 /26.08.2009 г. по гр.д. 4907 /2007 г. на ІV г.о. и решение № 383 /17.03.2008 г. по в. гр.д. 72 /2008 г. (на В. окръжен съд). Не сочи в какво се изразява сходството.
Страните не са подали отговори на жалбите си.
Настоящият състав намира следното:
Жалбите са допустими, тъй като е обжалвано въззивно решение и обжалваемият интерес по оценяемия иск във въззивното производство е над 1,000 лева.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел искът за доказан по своето основание – ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на СРС по обвинение за извършено престъпление по чл.144 НК (закана за убийство), предварителното и първоинстанционното производство е продължило 5 години и 8 месеца, ищецът е претърпял психически смущения и отрицателни изживявания от наказателното производство и неговото разгласяване в обществото. Като е преценил основателността на твърденията на ищеца факти, в които се изразяват твърдените от него неимуществени вреди и е приел, че за някои от тях е доказано, че са в причинна връзка от наказателното производство, а за други – не е и като е приложил критерия на чл.52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението.
По жалбата на ищеца С. К. П. :
Твърдението, че ищецът е предявил няколко иска за заплащане на обезщетения за различни неимуществени вреди, е невярно. Той е предявил един иск за обезщетение на описаните от него неимуществени вреди, с цена 32,000 лева, който е разгледан като такъв от двете инстанции. Ищецът не е претендирал отделни обезщетения за отделни неимуществени вреди, а е посочил обстоятелствата, обуславящи размера на общо претендираното обезщетение.
Затова и изведеният въпрос не е обуславящ изхода от спора – не е обусловил изводите на съда и не е трябвало да го обуславя.
Поради което той не представлява основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По жалбата на ответника Прокуратурата на Р. България :
При съпоставка на изложението на жалбоподателя и мотивите на решението се установява, че при определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил обстоятелствата, свързани с причиняване на непозволеното увреждане, които обуславят вредите, чието обезщетение се иска. Така въззивният съд се е съобразил със задължителните указания, дадени с т.11 на ППВС № 4 / 1968 г. от ВКС относно приложението на чл.52 ЗЗД. Сам по себе си определеният в резултат на това размер на обезщетението не е признак на противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, нито дори с други постановени решения (основание по т.2), с които са определени други размери на обезщетения при съобразяване на други обстоятелства, свързани с причиняването на непозволеното увреждане (доколкото не се твърди никакво конкретно сходство на вредите и различие на размера на обезщетенията). В случая не е проявено противоречиво приложение на един и същи институт или правна норма. Поради това искането за допускане на касационно обжалване по изведения въпрос е неоснователно.
Поради което не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Поради изхода от това производство разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 15.02.2010 г. по въззивно гр.д. № 2880 /2009 г. на Софийски апелативен съд, г.о., 7 с-в..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.