о П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1226
София 09.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1113 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Д” Е. гр. Б.,представлявано от управителя Д. ,чрез процесуалния му представител– адвокат Г против въззивно решение от 09.04.2009г.по в.гр.д. № 406 по описа за 2008г. на Монтанския окръжен съд,с което е обезсилено решение от 21.11.2008г. по гр.д. № 194/2008г.на Берковски районен съд и е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК-по спорния въпрос по делото относно правното основание на иска. Позовава се на решение № 78 от 12.02.2009г.по гр.д. № 5660/07г.на ІV г.о.на ВКС и решение № 1* от 29.09.1999г.по гр.д. № 251/99г.на V г.о.на ВКС.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да постанови горепосоченото решение-въззивният съд е приел,че районният съд е разгледал спора на непредявено правно основание-чл.61 от ЗЗД вместо по чл.203 от КТ,тъй като настъпилите за ищеца вреди са последица от неизпълнението на трудово задължение на ответника-във връзка с извършен международен превоз до Англия.
Тезата на касатора е,че като е отишъл лично в Сегед-Унгария и е заплатил на Главна митница наложените на ответника глоби с решения № 1* и № 121245/1-2008 за извършени нарушения на разпоредбите на Европейското споразумение за работа на персонала,извършващ международни превози в общ размер на 6 508лв., е изпълнил чуждо задължение,което следва да му бъде възстановено в пълен размер на основание на чл.61 от ЗЗД.
Гореизложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме,че поставеният въпрос за правната квалификация на иска – е от значение за изхода на спора,но той не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,както се твърди в жалбата.
Твърденията в исковата молба са,че ответникът П. В. е работил при ищеца по трудов договор,като е заемал длъжността”шофьор”. Бил е командирован/въз основа на заповед № 14 от 9.04.2008г./ по маршрут България-Англия-България за превоз на товари за срок от 9.04.2008г.-21.04.2008г. Във връзка с изпълнение на така поставената му задача същият е допуснал нарушение на разпоредби на Европейското споразумение за работа на персонала,извършващ международни превози,поради което са му наложени две глоби,които са били заплатени от ищеца на 20.04.2008г. Трудовото правоотношение с ответника е прекратено на 1.05.2008г.
При така изложените факти,сочещи,че ответникът е работил по трудово правоотношение с ищцовото дружество,претендираните вреди са причинени по време на трудовото правоотношение,че нарушението е свързано с изпълнение на трудови задължения /докато е изпълнявал възложения му от работодателя превоз на товари по определения му маршрут/,причинената вреда е в причинна връзка с допуснатото нарушение и последното е извършено при форма на вината-небрежност, настоящият съдебен състав приема, че правното основание на иска е чл.203 от КТ. В този смисъл е правилен извода на въззивният съд,че общата норма на чл.61 от ЗЗД е неприложима и делото следва да се върне на първоинстанционния иск за произнасяне по основателността на иска във връзка с така посоченото основание.
С оглед на изложеното,тъй като във връзка с поставения въпрос не се налага отстраняване на противоречивата съдебна практика /което се разбира под точно прилагане на закона/ и не е налице непълнота на закона, и не се налага тълкуване на закона, което да доведе до отстраняване на непълнота или неяснота на правната норма, както и не се налага съдилищата да изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго/за да се обоснове развитие на правото/, настоящият съдебен състав намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК,поради което и не може да бъде допуснато касационно обжалване. Посочените две решения от касатора са несъотносими,тъй като са постановени във връзка с други факти/ решение № 78 от 12.02.2009г.е във връзка със закупен автомобил по договор за лизинг,като сдружението е заплатило дължимите вноски вместо ответника,а решение № 1* от 29.09.1999г.е постановено по казус за спасяване на кораб по смисъла на чл.318 от КТМ/
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 09.04.2009г.по в.гр.д. № 406 по описа за 2008г. на Монтанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.