1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
ГР. София, 15.12.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 14.12.10 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №1110/10 г.,
намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК.
ВКС се произнася по допустимосттта на касационната жалба на С. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд К. /ОС/ по гр.д. №129/10 г., в частта, с която е отхвърлена претенцията му по сметки, предявена по реда на чл.286 от ГПК, отм. – за сумата от 8 642 лв. – припадаща се на съделителката Л. В. част от стойността на извършените от касатора подобрения в съсобствения им и поделен по реда на чл.292 от ГПК, отм. имот, посочени подробно по делото и в решението.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима.
Не са налице обаче основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Касаторът се позовава и на трите точки. Сочи, че материалноправния въпрос за подобренията, извършени в съсобствения недв. имот от един от съсобствениците със съгласието на другия / другите/ – чл.30, ал.3 от ЗС , е решен от ОС в противоречие със задължителна практика на ВС – ППВС №6/74 г. и с такава на ВКС без задължителен характер – ТР №85/68 г., Р №2278/69 г., Р №532/94 г. и Р №615/02 г. –т.1 и 2. По процесуалния въпрос за доказване съгласието на останалите собственици за подобренията, според касатора е налице противоречива практика, която не сочи конкретно –т.2. Въпросите са от значение и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед преодоляване на противоречивата практика и изясняване точния смисъл на разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС за подобни случаи.
Въззивният съд е съобразил указанията в ППВС №6/74 г.- всеки от двамата съсобственици в случая е владелец на своята идеална част и държател на частта на другия. Затова отношенията им се уреждат по чл.30, ал.3 от ЗС, ако подобренията се извършени със съгласието на другия съсобственик или по чл.61, ал.2 от ЗС – ако са извършени без такова съгласие – ТР №85/68 г., на което се е позовал ОС и Р №615/02 г. на ВКС. Приел е още, че ищецът – касатор не е доказал пълно и главно, че е извършил подобрения в имота – необходимостта от това е посочена и в Р №532/94 г. на ВКС, стойността им / като припадаща се част по чл.30, ал.3 от ЗС и като разходи към извършването им по чл.61, ал.2 от ЗЗД/ и наличие на съгласие на ответницата за тях. Според ОС изразеното в договора за разпределение на ползването на имота между страните от 1998 г. взаимно общо съгласие за извършване на подобрения в предоставената на всеки за ползване част е само за необходимите и дребни поправки, но не и за подобрения на значителна стойност, каквито са претендираните по делото.
Въпросът за основанието, на което се претендират и могат да се присъдят подобренията е решен от ОС в съответствие със задължителната и трайна практика на ВКС, сочена от касатора и цитирана по-горе. Доводите за необоснованост на въззивното решение и неправилно приложение на материалния закон – осн. по чл.281,т.3 от ГПК, ВКС не разглежда в това производство.
Касаторът не е представил влезли в сила решения, с които въпросът за доказването и значението на даденото съгласие / и степента на конкретност, с която следва да е дадено/ е разрешен противоречиво по см. на т.2. Общото позоваване на „публикуваната в специализираните издания и правно информационни системи” практика не е достатъчно, при диспозитивното начало в процеса и с оглед защитата на ответницата, за което тя и изрично е възразила.
Касаторът не е обосновал специфичното по цел и предпоставки основание за допускане на обжалването по т.3 – то не съвпада с противоречивата съдебна практика по т.2, нито с неправилността на решението, като касационно основание /ТР №1/19.0210 г. на ОСГТК/. В това ТР е изяснено, че основанието по т.3 е налице при липсваща или остаряла съдебна практика, която се нуждае от осъвременяване поради променени обществено икономически условия или при неяснота, противоречие и непълнота в закона, които изискват тълкуване за изясняване на точния му смисъл и еднообразно прилагане. Касаторът не твърди и не обосновава тези предпоставки /посочил е и практика, вкл. задължителна по чл.30, ал.3 от ЗС/, а се позовава на основанието по т.3 само формално, със законовата му квалификация.
Не са налице основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд К. по гр.д. №129/10 г. от 17.05.10 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: