П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1227
София 09.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1177 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от „Лил-Ема инженеринг”ЕАД гр. С., чрез процесуалния му представител-адвокат С. против въззивно решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 410 по описа за 2007г. на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение от 05.12.2005г. по гр.д. № 313/2005г. на Районен съд София.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да е налице поставен конкретен въпрос,който да е решен в противоречие с практика на ВКС. От приложените решения /№1685 от 19.10.2005г.по гр.д. № 3106/03г.на ІІІ г.о.на ВКС, №1624 от 13.10.2005г.по гр.д. № 1153/03г.на ІІІ г.о.на ВКС,№148 от 17.02.2000г. на ІІІ г.о.на ВКС,№700 от 10.08.1999г.и №306 от 25.06.1998г.на ІІІ г.о.на ВКС/и от изложението в жалбата, може да се направи извод,че поставеният въпрос е за реквизитите,които следва да съдържа заповедта за дисциплинарно уволнение и по-специално за това дали в случаи като настоящия,когато според работодателя е налице „системност” на извършване на деянията -следва да бъдат конкретизирани отделните нарушения-по място,време на извършване и съдържание.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват и допустимостта, и основателността на подадената касационна жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
За да потвърди решението на районния съд,с което е признато за незаконно уволнението на И. В. Б.,извършено със заповед № 05/0032 от 14.04.2005г. с която му е наложено дисциплинарно наказание”уволнение”на основание чл.190 т.1 от КТ и е отменено,като е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност ”заместник-директор” и е осъдено ответното дружество да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 5 100лв.,ведно със законната лихва,считано от 9.05.2005г.,въззивният съд е приел,че заповедта за уволнение е немотивирана,тъй като не съдържа част от задължителните реквизити по чл.195 ал.1 от КТ,а именно- данни относно нарушението, конкретизирано с неговите обективни и субективни признаци и време на извършване. Счел е,че използваната формулировка „системно нарушаване на трудовата дисциплина,системно неизпълнение на заповеди и злоупотреба с доверието на работодателя”-освен,че не позволява на ищеца да организира защитата си, още и не дава възможност на съда да извърши проверка относно това – налице ли е виновно неизпълнение на трудови задължения,спазен ли е срока за налагане на наказанията, съгласно чл.194 ал.1 от КТ и съобразен ли е принципа,установен в чл.189 ал.1 от КТ за съответствие по степен на извършеното нарушение с наложеното наказание.
При тези данни – изведеният от жалбата на касатора въпрос за реквизитите, които следва да съдържа заповедта за дисциплинарно уволнение – е от значение за решаване но делото. Същият обаче не е решен от въззивния съд при наличие на посоченото в касационната жалба основание по чл.280 т.1 от ГПК,по следните съображения :
Изискването за включване на посочените в чл.195 ал.1 от КТ реквизити в заповедта за уволнение е по същество изискване за мотивирането й,за обосноваване на наложеното наказание. Тези реквизити имат важно значение,тъй като на тях се основава преценката за съответствие между тежестта на нарушението и наложеното наказание. Поради това е оправдана строгостта,с която законът се отнася към задължението за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение. Същата задължително следва да съдържа сведения относно това в какво се състои конкретното нарушение,с описание на обективните и субективните му признаци,с посочване на времето и мястото на извършването му.
В случая използваната от работодателя формулировка: „системно нарушаване на трудовата дисциплина,системно неизпълнение на заповеди и злоупотреба с доверието на работодателя” –по никакъв начин не съдържа конкретизация относно това в какво се изразява нарушаването на трудовата дисциплина,защо е прието,че е налице системност, кои заповеди не са изпълнени и въз основа на какви действия е направен извод за злоупотреба с доверие. При така извършената мотивация на заповед № 05/0032 от 14.04.2005г. с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание”уволнение” – единственият правен извод,който може да бъде направен е,че същата не съдържа задължителния реквизит”описание на нарушението”. В съдебната практика –единно и непротиворечиво се приема,че изискването за посочване на нарушението с индивидуализиращите го като акт на конкретно поведение признаци,е императивно и липсата му е достатъчно основание за незаконосъобразност на извършеното уволнение. Още повече,че при оспорване на уволнението-в тежест на работодателя е да докаже законността му. Цитираните от касатора решения са неприложими,тъй като част от тях се отнасят до други реквизити на заповедта за уволнение: ”време на извършване”/Р-1685/2005г./ и тежест на нарушението/Р-1624/2005г./,а друга част-са в подкрепа на изложеното по-горе от съда/Р-148/2000г.,Р-700/99г.,Р-306/1998г.,Р-341/1995г. и Опр.-135/2009г./
С оглед на изложеното,тъй като не е налице посоченото от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.11.2008г.по в.гр.д. № 410 по описа за 2007г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.