О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
[населено място], 17.12.2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1172 по описа за 2010 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е от Ц. Г. Т., чрез пълномощника й адв- Я., касационна жалба срещу решение № 195 от 22.04.2010г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 26 /2010г., с което частично е отменено решение на Велинградски районен съд по гр.д. № 112/2008г. за допускане на съдебна делба като от делбата е изключена Г. П. Д. и са определени различни квоти на съделителите в допуснатите до делба седемнадесет земеделски имота. В останалата част решението на Велинградски районен съд от 19.03.2009г. е оставено в сила, както е оставено в сила и решение от 26.06.2009г. по същото дело за поправка на очевидна фактическа грешка.
Жалбоподателката Ц. Г. Т. атакува решението в частта му с която е допусната съдебна делба на девет от земеделските имоти. Счита, че решението противоречи на материалния закон, тъй като решенията на Поземлените комисии[населено място] и[населено място], които са представени за установяване на собствеността, са постановени от четен брой членове на ПК, поради което са нищожни съгласно чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр. 95/1995г. В изложението на основанията за касационно обжалване поддържа, че е налице противоречиво разрешаване в практиката на въпроса за нищожността на решението на ПК, когато е постановено в противоречие с чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ с позоваване на определение № 773/2009г. по гр.д. № 401/2009г. на ВКС, ІІг.о. и на Решение от 12.04.2004г. по гр.д. № 366/2002г. на РС Панагюрище. Посочен е втори въпрос – процесуалноправен за тежестта на доказване и доказателствените средства за установяване и оборване произхода от общия наследодател с позоваване на Решение № 500/2004г. по гр.д. № 19/2004г. на ВКС, І г.о.
Ответниците по жалбата Б. С. С. и Б. П. С. в писмения си отговор изтъкват, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са депозирали писмен отговор на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Решението е по иск за делба във фазата по допускане на делбата. Ищците Б. и Б. С. претендират делба на седемнадесет земеделски имота в землището на[населено място] и на[населено място] между наследниците на И. Г. Д., починал 1952г. Като ответник е конституирано и [фирма], което дружество е придобило единия от делбените имоти – нива от 1,559 дка в местн. „Ч. ч.”, съставляваща имот № 092023 по КВС чрез договор за продажба, сключен през 2007г. с касаторката Ц. Т.. Съдът е установил, че според приложеното удостоверение за наследници, издадено въз основа на молба – декларация, И. Г. Д. е починал на 11.08.1952г. и е оставил за наследници пет деца – синове: Т. и Г., и дъщери: Ц. И. Н., поч. 1995г. без да остави низходящи, М. С. Г., поч.1918г. и Й. С. С., поч. 1925г. Ответницата по иска Ц. Т. /сега касатор/ е оспорила удостоверението за наследници в частта му, с която е посочено, че Й. С. С. е дъщеря на наследодателя И. Д.. Съдът се е позовал на доказателствената сила на удостоверението като официален свидетелстващ документ съгласно чл. 143 ГПК/отм./ и при преценка на събраните други доказателства в тази насока – удостоверение за идентичност на имената и признания на останалите ответници е приел, че качеството на наследник на Й. С. не е оборено, съответно и на ищците, които черпят права като нейни наследници. Следва да се посочи, че преди образуване на настоящето производство ответниците, които са наследници на двамата сина Т. и Г. Д. /без тези на дъщерите М. Г. и на Й. С./ са се снабдили с констативни нотариални актове, че само те са собственици на земите и са извършили доброволна делба помежду си. След това жалбоподателката Ц. Т. се е разпоредила с една от нивите в полза на трето лице [фирма], което лице е конституирано като страна в процеса.
По следващия спорен въпрос за валидността на оспорените от Ц. Т. решения на Поземлените комисии за възстановяване на собствеността върху девет от имотите, съдът е приел, че съделителката също черпи права от тези решения в качеството си на наследник и поради това няма интерес от предявяване на такова възражение. Освен това е установил, че по делото са представени заверени копия на решенията и оспорващата страна не е изискала оригиналите или официално заверени преписи за сравняване, с оглед на което е счел възражението за недоказано.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване съдът намира следното:
Жалбоподателката сочи два въпроса, разгледани от съда в обжалваното решение, които според нея се решават противоречиво в практиката на съдилищата и на ВКС. Първият въпрос е за нищожността на решението на П. комисия постановено в противоречие с чл. 60, ал.4 ППЗСПЗЗ /в редакция по ДВ бр.95/1995г./. По този въпрос касаторката се позовава на определение № 773/2009г. по гр.д. № 401/2009г. на ВКС, ІІг.о. и на Решение от 12.04.2004г. по гр.д. № 366/2002г. на РС Панагюрище. Този въпрос не е разрешен от съда в обжалваното решение, тъй като възражението е прието за недопустимо поради липса на правен интерес. С решенията на двете Поземлени комисии е възстановено правото на собственост върху земеделски имоти в полза на всички наследници на И. Г. Д., сред които е и Ц. Т., като решенията са постановени именно по нейно заявление. Видно, че тя се е ползвала от тези решения – сключила е с част от наследниците договор за доброволна делба на възстановените имоти, извършила е продажба в полза на трето лице на един от възстановените имоти. Ето защо, след като съдът не е разгледал възражението поради недопустимост, то същото възражение не може да служи като основание за допускане на касационно обжалване.
Само за пълнота, посочените съдебни актове не установяват противоречива практика. Определението на ВКС е постановено в производство по чл. 288 ГПК и с него е допуснато касационно обжалване. Тези определения не са част от практиката на съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като не дават разрешение на материалноправни или процесуални въпроси, а само ги поставят за разрешаване при разглеждане на жалбата по същество. Представеното решение от 12.07.2004г. на Районен съд Панагюрище по гр.д. № 336/2002г. няма данни да е влязло в сила, а и то е постановено в производство по чл. 19, ал.8 ППЗСПЗЗ по определяне на обезщетение за имоти по чл.10б ЗСПЗЗ.
Вторият поставен въпрос е процесуалноправен и е за тежестта на доказване и доказателствените средства за установяване и оборване произхода от общия наследодател. По този въпрос се поддържа противоречие[населено място] № 500 от 01.07.2004г. по гр.д. № 19/2004г. на ВКС, І г.о. В него се приема, че произходът на едно лице от друго подлежи на доказване с допустимите от закона доказателствени средства – актове за гражданско състояние, които се съставят точно с тази цел. Само при установяване, че тези актове са загубени, са допустими гласни и писмени доказателства, като последните се преценяват с оглед чл. 142 и 143 ГПК/отм./ Според решението удостоверението за наследници, макар и да е издадено от длъжностно лице, не може да служи като доказателство за произход, ако той е бил оспорен, тъй като в частта, касаеща наличието на родствена връзка удостоверението не съставлява официален документ по смисъла на чл. 143 ГПК/отм./Решението приема, че тежестта на доказване на произхода при оспорването му, е на този съделител, който основава правата сина наследяване на лицето с оспорен произход. В случая обаче поставеният въпрос не може да бъде разглеждан в настоящето производство. Предмет на касационната жалба са само девет от допуснатите до делба седемнадесет имота. Следователно в необжалваната част, с която са допуснати до делба осем от имотите, определени са участниците в делбата и квотите им в съсобствеността, решението е влязло в сила. Поради това и тъй като всички имоти, предмет на спора са наследство от един наследодател, то въпросът между кои съделители следва да се извършва делбата е преклудиран от влязлото в сила решение по допускане на делбата на част от наследствените имоти. Кръгът на наследниците представлява общ факт за съсобствеността, който следва да бъде еднакъв за всички делбени имоти. С оглед на това наведените доводи са недопустими и също не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
Съображения относно хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не са развити от касаторката и съдът приема, че такива не са налице.
В обобщение, след като не се установяват сочените основания по чл. 280, ал.1 ГПК, то не следва да се допуска касационно обжалване на решението. Ответниците по жалбата Б. С. С. и Б. П. С. имат право на направените разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 195 от 22.04.2010г. на П. окръжен съд, постановено по гр.д. № 26/2010г. по касационната жалба на Ц. Г. Т. относно допускане до делба на следните земеделски имоти в землището на[населено място]: 1. ливада от 0,799 дка, съставляваща имот № 001180 в м.”Ю.”, 2.хмелници от 1,871 дка, съставляващи имот № 055019 в м.„П. В.”, 3.л. от 0,681 дка, съставляваща имот № 072041 в м.„Ш. д.”, 4.ливада от 1,814 дка, съставляваща имот № 051008 в м.„Ш.”, 5. нива от 2,311 дка, съставляваща имот № 070020 в м. „Г. д.”, 6. нива от 3,355 дка, съставляваща имот № 085012 в м. „Р.”, 7.нива от 1,559 дка, съставляваща имот № 092023 в м. „Ч. ч.”, 8. нива от 0,527 дка в м „Б. д.”, съставляваща имот № 101056, както и на нива от 5,5дка в м. „К.”, представляваща имот № 005064 в землището на[населено място].
ОСЪЖДА Ц. Г. Т. от[населено място], [улица] да заплати на Б. С. С. и Б. П. С., двамата от[населено място], ул. „Вл. М.” № 19 сумата 400/четиристотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: