4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
София, 02.11.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври , две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №615/2012 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на И. К. Ч. срещу решение от №66 от 09.01.2012г по гр.дело № 2309/2011г. на Софийски апелативен съд ,с което е потвърдено решение от 26.01.2011г по гр.д.223/2009г на Благоевградски окръжен съд , по отхвърлен иск на касатора на основание чл. 82 от ЗЗД ответникът да бъде осъден за му заплати пропуснати ползи поради неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот в [населено място].
В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и се формулира въпрос за тълкуване на договора, с оглед разпоредбата на чл. 20 ЗЗД . Съгласно ППВС №6/1974г се търси точната ,действителна воля на страните и въззивният съд е дал противно разрешение , като не е издирил действителната обща воля при сключването му , не е дал отговор на въпроса какъв е предмета на сключения между страните договор. В решението е коментиран договор за изработка , какъвто настоящият не е . Тезата на касатора е , че договор има и той е предварителен. Сочи се материалноправен въпрос , решаван противоречиво от съдилищата : дали непълнотата в описанието на имота в един предварителен договор води до липса на предмет , ако може да се извърши индивидуализация . Цитира се казуална практика на ВКС , изразена в решения №551-1975-Іг.о,р.№125-2006-ІІ г.о ,реш.№75-2010-ІV г.о , реш.№85-2010-ІV г.о . На следващо място ,с изтъкване на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК ,се формулира въпрос възможно ли е да е налице договор за изработка на вещ , ако вещта вече е била изработена към момента на сключването на договора . Тезата е ,че неправилно съдът е разглеждал спорния договор като такъв за изработка , което е решаващо , тъй като е свързано с неправилното прилагане на чл. 20 ЗЗД .
В отговор ответникът Й. Б. Г. оспорва да е налице основание за допускане на жалбата до разглеждане по същество . По своята същност въпросите са опит да се обори правилността на съдебното решение ,с твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон. Доводите по чл. 280 ал.1 т.3 са бланкетни ,липсва обосновка на конкретните основания .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Поставеният в изложението материалноправен въпрос за издирване действителната воля на страните при тълкуване на договорите е общ и няма отношение към формирането на решаващия за изхода на делото извод на съда : сключен ли е бил именно предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот , в изискуемата за случая (чл. 19 ал.1 ЗЗД ) писмена форма , при необходимото за този договор съдържание (чл. 19 ал.2 ЗЗД), тъй като само при установеност на права и задължения , произтичащи от облигационна връзка по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗЗД , има предпоставки за положително провеждане на предявения иск за присъждане на пропуснати ползи, произтичащи от неизпълнение на предварителен договор за продажба на недвижим имот .Като не е приел тезата на защитата , че различни , включително в писмена форма изявления (оферти за цена , подписани технически документи , приемането на плащания и издадена , но не от насрещната страна , разписка за „предплата от цена за покупко- продажба” на конкретен имот и пр.) , може да се изведе по тълкувателен път съществуването на облигация именно по предварителен договор за продажба на недвижим имот , въззивният съд не е дал разрешение в противоречие с цитираното ППВС №6/1974г. Софийски апелативен съд решаващо е преценил липсата на правопораждащи за конкретната договорна връзка юридически факти ,която липса няма отношение към института на чл. 20 ЗЗД при тълкуване действителната воля на страните.
За възникването на договорната връзка е решаващо изразяването на воля за това , в случая волята е следвало да бъде изразена чрез сключване на предварителен договор . Едва тогава, при наличието на договор и спор относно съдържанието му, ще подлежи на съблюдаване и правилото на чл.20 ЗЗД ,като се търси действителната обща воля на страните, като се тълкува волеизявленото. Ето защо въпросът по прилагането на чл. 20 ЗЗД в случая няма връзка с решаващите съображения на съда , в решаваща за изхода на делото насока .
Същите съображения следва да се изтъкнат и по относимостта на втория въпрос – относно значението ,което описанието на продаваемия имот в предварителен договор би имало при обявяването му за окончателен по съдебен ред , необходимо условие ли е точното описание на имота . Поставеният в изложението въпрос не е между обуславящите за изхода на делото въпроси и няма как въззивният съд да е дал противоречиво разрешение по него, щом не е приел предварителен договор да е бил въобще сключен .
Няма връзка с решаващите мотиви на съда и третият от поставените въпроси , свързан с признаците на друг договор между страните , хипотетично коментиран. Претенцията за пропуснати ползи не е основана на съществуването на договор за изработка и неизпълнението на същия ,поради което без значение за изхода на спора е кои са фактическите и правни признаци ,за да се приеме такъв договор за сключен. Каквито и съображения да е изложил Софийски апелативен съд в тази връзка ,не се касае за решаващи съображения , а въпросът по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК може да бъде съдържателно свързан единствено с тях.
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от №66 от 09.01.2012г по гр.дело № 2309/2011г. на Софийски апелативен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .