О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1228
С. 23.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 17 ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
П.: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Илияна Папазова
Майя Русева
разгледа докладваното от съдията Ц. Г. гр. дело № 3984/2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. С. от [населено място], подадена от процесуалния му представител адв. С. И., срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 46 от 16.03.2015г. по в.гр.д. № 1282/2014г., с което е отменено решението на Пловдивския окръжен съд, № 498 от 21.03.2013г. по гр.д. № 1271/2012г. и вместо него с въззивното решение е отхвърлен предявеният от Д. Я. С. против [фирма] [населено място] иск за заплащане на сумата 53 846,07 евро, получена при начална липса на основание.
Ответникът [фирма] [населено място] не е изразил становище.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение ВКС съобрази следното:
За да отхвърли предявения от Д. Я. С. против [фирма] иск за заплащане на сумата 53 846,07 евро, като получена при начална липса на основание, въззивният съд е приел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал плащането на процесната сума, респ. получаването на същата от ответното дружество. Представеният ПКО от 11.12.2008г. не съдържа изх. номер, не е осчетоводен в счетоводството на дружеството, не е издадена фактура и касов бон за сумата, не се установява получаването й от страна на дружеството. В счетоводството на дружеството е отразена като получена единствено посочената в нот. акт сума от 40 200.00 лв., платена на ответника от ищеца, докато в ПКО, от който ищецът се опитва да черпи права, посочената сума е 74 400.00 евро, като част от нея по твърдения на ищеца е и платената по нот. акт. Приел е за установено, че на 11.12.2008г. ищецът е участвал лично при сключване на договора за покупко-продажба на правото на строеж и му било известно, че дружеството–ответник се представлява от двамата си управители заедно. Поради това не може да се приеме наличието на хипотезата на чл. 75, ал. 2, изр. първо ЗЗД. За да е налице валидно плащане на привиден кредитор по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът следва да изпълни при наличие на обективни условия, които недвусмислено при нормално проявена грижа от негова страна, му дават основание да приеме, че плаща на надлежния кредитор. В случая в деня на твърдяното от ищеца плащане същият е бил наясно, че ответното дружество се представлява от двамата управители заедно. В нот. акт за покупко-продажба на право на строеж на недвижими имоти, сключен валидно между страните, е отразено плащане в брой на покупната цена. При тези данни за ищеца липсва причина да извърши плащане на един от управителите на дружеството съобразно издадения на 11.12.08г. ПКО в размер, различен от цената по нот. акт. Доказателства за договорености за извършване на строителство от страна на ответника не са ангажирани, не е установено и ищецът да е поканил ответника да му върне претендираната в настоящия процес сума. При доказателствена тежест на ищеца не са ангажирани доказателства, установяващи процесната сума да е постъпила в патримониума на ответното дружество или да е отишла в негова полза, т.е. дружеството да е получило сумата, да е потвърдило плащането или да се е възползвало от нея по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. второ ЗЗД. Напротив, от заключението на СИЕ се установява, че в патримониума на ответника е постъпила единствено сума в размер на 40 200.00 лв., представляваща цената на закупено от ищеца право на строеж върху два апартамента в [населено място], предмет на нот. акт № 54/11.12.2008г.
К. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос „следва ли съдът да постанови решението си след обсъждане в тяхната съвкупност на всички допустими и относими доказателства, включително събраните след връщането на делото от ВКС” и по материалноправните въпроси: „относно приложението на чл. 75, ал. 1 ЗЗД и в частност относно надлежност и погасителен ефект на плащането, ако последното е извършено на законен представител на кредитора, при положение, че двамата управители представляват заедно и поотделно. Може ли плащането да е редовно, ако от обстоятелствата следва, че получилото го лице е надлежно овластено” и „трябва ли да се изследва наличието на добросъвестно плащане, чрез постъпване на сумата в полза на кредитора, т.е. предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, след като длъжникът е платил на овластено от закона лице – единият от управителите на дружеството”. Прилага съдебна практика.
ВКС намира, че поставеният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие със съдебната практика, тъй като въззивният съд е направил обстоен анализ на доказателствата по делото, включително на изслушаната при второто въззивно разглеждане на делото съдебно икономическа експертиза. Конкретните изводи, до които е достигнал съдът при възприемане на фактическата обстановка, не съставляват правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС указания материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Поставените материалноправни въпроси по прилагането на чл. 75, ал. 1 и 2 ГПК са били предмет на тълкуване при първото касационно обжалване. С решението по гр.д. № 2012/2014г. ІV г.о. ВКС е даден отговор на въпроса “при двама представляващи дружество следва ли плащането на последното да се извърши задължително и на двамата” като ВКС е приел, че съгласно чл. 75, ал. 1 ЗЗД точно изпълнение има не само, когато е извършено спрямо кредитора, но още и на овластено лице /от кредитора, от съда или от закона/, на всяко трето лице, когато кредиторът го потвърди или се е възползвал от него. По силата на чл. 75, ал. 2 ЗЗД длъжникът се освобождава от задължението, ако добросъвестно е изпълнил към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. Специфичните правила за изпълнение по чл. 75 ЗЗД предвиждат, че ако вземането не е получено лично от кредитора, но същият го е потвърдил, възползвал се е от него, изпълнението е отишло в негова полза, или че за него възниква право на иск срещу лицето, получило изпълнението, то изпълнението има погасителен ефект. При двама представляващи дружество може плащането на последното да се извърши и само на единия от тях, ако са налице предпоставките на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
В. съд е съобразил дадените от ВКС указания по тълкуване на закона като е изложил съображения, че ищецът е знаел, че дружеството се представлява от двамата управители заедно, както и за липса на доказателства процесната сума да е постъпила в патримониума на дружеството или да е отишла в негова полза, т.е. дружеството да е получило сумата, да е потвърдило плащането или да се е възползвало от нея по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, ГО, І с-в, № 46 от 16.03.2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
П.:
Членове: