О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
С., 28.11.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 4173 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от П. П. В. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Г. против въззивно решение № 691 от 8.04.14г. по в.гр.д. № 324 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд, с което е :потвърдено решение № 131 от 12.11.13г. по гр.д.№ 555/13г. на Районен съд Първомай в частта, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за отмяна на заповедта за дисциплинарно уволнение, по чл.344 ал.1 т.4 от КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на трудовото правоотношение, по чл.221 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 3 018лв.,ведно с обезщетение за забава върху тази сума за периода 18.10.12г.-19.12.12г. и законна лихва, считано от 19.12.12г., за заплащане на неплатено трудово възнаграждение за периода м.08.11г.-17.10.12г.за разликата над присъдените 22 107.85лв.до предявения размер от 43 763лв., както и в частта за отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за забава от падежа до 19.12.12г. за разликата над присъдените 1 839.92лв.до предявения размер от 3 000лв., както и е потвърдено в частта, в която е присъдена сумата от 1 393.71лв. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 10 дни за 2012г., ведно с обезщетение за забава и законната лихва и са присъдени допълнително 975.60лв.- за още 7 дни за 2012г., ведно с обезщетение за забава и законната лихва, отменено е решение № 131 от 12.11.13г. по гр.д.№ 555/13г. на Районен съд Първомай в частта, в която е осъден [фирма] да заплати на П. П. В. разликата над 5 481.22лв. до присъдения размер от 22 107.85лв. и за присъденото обезщетение за забава и вместо това е постановено друго, с което са отхвърлени предявените искове за посочената разлика над 5 481.22лв. до присъдения размер от 22 107.85лв., неплатено трудово възнаграждение за периода м.08.11г.-17.10.12г. и за присъденото обезщетение за забава за периода от деня, следващ датата, на която всяко от месечните трудови възнаграждения е станало изискуемо – 20 число на съответния месец до 19.12.12г., за разликата над 839.58лв. до присъдения размер от 1 839.92лв.и законната лихва, считано от 19.12.12г. и са присъдени разноски.
В подадената касационна жалба се сочи като основание за допустимост нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК без да се формулира конкретен въпрос, за който да е възможно да се прецени дали е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на постановени по чл.290 от ГПК решения с № 171 от 10.07.2013г. по гр.д.№ 843/12г.на ІV гр.о. на ВКС, съгласно което „при непрестиране на работната сила правото на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника/служителя: при неизпълнение на трудовите норми /чл.266 ал.1 от КТ/, при престой и производствена необходимост /чл.267 от КТ/, при производство на некачествена продукция /чл.268 ал.3 от КТ/”. К. се позовава и на решения с № 411 от 27.10.2011г. по гр.д.№ 1857/10г.на ІV гр.о. и № 305 от 27.06.2012г. по гр.д.№ 1110/11г. на ІV г.о. на ВКС, съгласно които съдът е длъжен да постанови акта си след преценка на всички събрани по делото доказателства. Според касатора в случая – при преценката дали работодателят дължи заплащане на възнаграждение, съдът не е изследвал въпроса за наличие на престой по негова вина.
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се оспорват както допустимостта, така и основателността й. Претендират се направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които е удостоверено с подписан от страните договор за правна защита и съдействие № 8 4467 от 19.06.2014г.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното :
В. съд е счел извършеното на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ уволнение за законосъобразно. Приел е за установено извършването на посоченото от работодателя нарушение – ищецът, чрез фирма на сина си е осъществявал дейност аналогична на тази, за която е назначен в [фирма], като за да получи обекта на проведения търг е договорил по-ниски цени от дадените от [фирма], използвайки информация която му е била известна по повод на работата му при ответника, злоупотребявайки с доверието на работодателя и разпространявайки поверителни сведения. В. съд е приел за установено по делото, че за процесния период ищецът не се е явявал на работа и не е полагал труд, а след 27.04.2012г. е работил само за друга фирма. В мотивите си съдът изрично е посочил, че с оглед ангажираните по делото доказателства, ищецът не може да ползва уредените в КТ норми за престой по вина на работодателя.
При тези факти и с оглед липсата на изрично поставен от касатора въпрос не е възможно да се допусне касационно обжалване. Съгласно приетото в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. по т.д.№1/09г.на ОСГТК на ВКС – посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от това, което ще изведе съда.
Не е възможно и – пред вид наведените от касатора доводи и представената задължителна практика – да бъде конкретизиран или уточнен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело , тъй като фактите, доводите и твърденията, които касатора излага са свързани с възможността да се присъди трудово възнаграждение поради наличие на престой по вина на работодателя, а подобна хипотеза въззивният съд е обсъдил и е отхвърлил като недоказана.
С оглед направеното искане, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, пред вид изхода от спора и липса на направено възражение за прекомерност по ал.5, следва в полза на ответната страна да бъдат присъдени удостоверените като направени разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.
Мотивиран от изложеното, като счита, че не е налице общото основание за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 691 от 8.04.14г. по в.гр.д. № 324 по описа за 2014г. на Пловдивски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. П. В. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица] да заплати на [фирма] [населено място], представлявано от управителя Х. сумата от 1 500лв./хиляда и петстотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.