о П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1229
София 09.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1079 по описа за 2009г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена касационна жалба от А. Т. Д. М. от с. М.,област Враца,чрез процесуалния й представител– адвокат Г против въззивно решение № 164 от 23.04.2009г.по в.гр.д. № 158 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд,с което е оставено в сила решение № 123 от 30.12.2008г. по гр.д. № 6/2008г.на Районен съд Мездра.
Като основание за допустимост на подадената касационна жалба-касаторката се позовава на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК-по материално-правния въпрос за това дали е налице съвместен принос по смисъла на чл.19 от СК от 1985г.в придобиването през време на брака на паричен влог на името на единия съпруг в случаите,когато съпрузите са във фактическа раздяла. Позовава се на решение №15 от 19.02.2009г.по гр.д. №108/06г.на Районен съд девин.
Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорва и допустимостта, и основателността на подадената жалба.
Касационата жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното :
Въззивният съд е оставил в сила решение на районния съд,с което е осъдена А. Т. Д. М. да заплати на Н. А. М. сумата от 6 508.02 лв.,представляваща част от полагащата му се ? ид.ч.от банковия влог,открит на името на ответницата по време на брака им и използван от същата за лични дела,ведно със законната лихва,считано от 10.01.2008г.до окончателното й изплащане и е присъдил направените по делото разноски. За да счете за основателен иска –въззивният съд се е позовал на необорената по делото презумция по чл.19 от СК от 1985г.,съгласно която паричните влогове,придобити от съпрузите по време на брака принадлежат общо на двамата съпрузи,независимо на чие име са те и на чл.27 от СК,съгласно който при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Имайки пред вид тези норми и безспорно установените по делото факти,че страните са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 10.05.2004г.и прекратен на 29.08.2007г.,като през периода 2005г.-2007г.двамата са работили в Гърция,където са живеели в едно домакинство,като изкараните пари са били превеждани от ответницата – трето лице-по нейна сметка в България,като за периода 19.07.2005г.-23.05.2007г.те са били в размер на 13 405 евро и с тях ответницата се е разпоредила за лични нужди,въззивният съд е преценил, че иска е основателен до размер на 6 702.50 евро,но с оглед заявената искова претенция за 6 508.02лв.е потвърдил първоинстанционния акт.
При така изложените мотиви – поставеният от касаторката въпрос за това дали е налице съвместен принос по смисъла на чл.19 от СК от 1985г.в придобиването през време на брака на паричен влог на името на единия съпруг в случаите,когато съпрузите са във фактическа раздяла -не е от значение за изхода на спора и не е въпрос,който е решаван противоречиво от съдилищата,както се твърди в касационната жалба. Това е така,защото по делото не са налице доказателства,че по времето,когато са били придобити средствата,които са били вложени на паричен влог на името на ответницата,страните са били във фактическа раздела. Напротив установените по делото факти/въз основа на приетото като доказателство бр.д. №266/2007г.на Районен съд Мездра/ сочат,че непосредствено след сключване на брака между страните /на 10.05.2004г./– ответницата е заминала за Гърция /още през 2004г./,а през 2005г.-при нея е отишъл и съпруга й. Там и двамата са работили/тя-е гледала възрастни жени,а той-е работил в строителството/. Двамата са живеели в едно домакинство,като са си разпределяли задълженията за заплащане на наем,за храна и за разходи по подръжката на домакинството/разходите за ток и вода/. Това е продължило до месец март 2007г.,когато семейството се е върнало в България. Следователно-през този период не е налице фактическа раздяла между съпрузите. Безспорно е установено,че процесните парични средства,които са придобити през време на брака,от двамата съпрузи,именно през този период- са били превеждани от ответницата на служител в ОББ,който пък ги е внасял на открит влог на името на ответницата. Размерът на сумата,който е превеждан за периода на престоя на ищеца в Гърция 2005г.-2007г./ от 19.07.05г. до 7.03.2007г./ е точно установен от заключението на приетата по делото експертиза. Безспорно е установено,че сумите са изразходвани лично от ответницата за нейни лични нужди /след прекратяване на брака влогът не е бил наличен/. Касае се за придобити по време на брака парични средства,вложени на влог на името на единия съпруг,като не е оборена законоустановената презумция за съвместен принос и не е установено през времето на придобиването им страните да са били във фактическа раздяла.
С оглед на изложеното,като намира,че не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 164 от 23.04.2009г. по в.гр.д. № 158 по описа за 2009г. на Врачански окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.