4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N. 1229
[населено място] 16.11.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември двехиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ ИВАНОВА
изслуша докладваното от председателя /съдията/ СИМЕОН ЧАНАЧЕВ гр.д. N 824 по описа за 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Производствена кооперация /ПК/„А.” – [населено място] срещу решение № 46 от 24.02.2011 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
Ответникът Т. В. Т. чрез пълномощника си адвокат М. В. Д. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК поддържа, че не следва да се допусне разглеждане на касационната жалба по същество, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд /ВКС/ намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която Окръжен съд – Велико Търново, след като е отменил частично решение № 773 от 05.10.2010 г. по гр.д. № 845/2010 г. на Великотърновски районен съд е постановил друго, с което е уважил предявените от Т. В. Т. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, имуществената претенция в размер на сумата 2196.48 лв., ведно със законната лихва от 25.02.2010 г. до окончателното изплащане, осъдил е ответника да заплати на ищеца сумата 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
К. не е въвел процесуалноправни и материалноправни въпроси съобразно изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос е формулиран така:
„М. въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с решението, представляващ предмета на спора и от значение за изхода на делото, е извършването на подбор по реда на чл. 329 от КТ от работодателя ПК „А.” във връзка с неговата законосъобразност, по отношение длъжностите между които следва да се направи и с оглед спазване целите на закона”.
К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. В този смисъл са разясненията по приложението на чл. 280, ал.1 ГПК в тълкувателно решение № 1/ 2009 г. от 19.02.2010 г. на Върховния касационен съд по тълкувателно дело № 1/2009 г., общо събрание на гражданска колегия и търговска колегия / ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О., т. 1/. В случая касаторът не е изпълнил посоченото процесуално задължение, тъй като не е отразил възприетите от въззивния съд правни разрешения по приложението на чл. 329 КТ. Твърдението на касатора, че окръжният съд е изложил изводи, противоречащи на съдебната практика относно длъжностите, между които следва да се извърши подбор не е подкрепено с правните изводи, направени във второинстанционното решение. Отклонение от съдебната практика възниква само когато съдът се е произнесъл по правен въпрос, което се осъществява с правните изводи, определящи изхода на спора. При основанието по чл. 328, ал.1, т.3 КТ подборът засяга трудовите функции /длъжности/, имащи връзка с работата в предприятието, чиито обем намалява. Предметът може да бъде и по – широк, когато включва близки или сходни трудови функции. В обжалваното решение не са направени правни изводи, че при уволнение по чл. 328, ал.1, т.3 КТ, подборът следва да се извърши между различни по естеството си длъжности, а и съдът не е правил констатации, че длъжностите „шофьор”, „фадромист” и „кранист” са различни по характер трудови функции. Твърдението си в тази насока касаторът свързва с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, които са общи оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК, не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК и неустановимостта им в тази фаза на обжалването не може да обоснове становище за тълкуване от окръжния съд на чл. 329 КТ в противоречие със съдебна практика, на каквато се позовава жалбоподателя с приложените копия от решения на съдебни състави. Такива са съдебните актове на ВКС, ІІІ г.о, а именно решение № 1918/21.11.2002 г. по гр.д. № 2280/2001 г.. решение № 145/23.02.2006 г., съдебни актове на други инстанции, решение № 52/09.02.2009 г. по гр.д. № 1001/2007 г. на Софийски апелативен съд, решение № 179/13.04.2009 г. по гр.д. № 225/2009 г. на Окръжен съд – Пазарджик, решение № 196/01.07.2009 г. по гр.д. № 293/2009 г. на Окръжен съд – Хасково, решение № 407/10.08.2009 г. по гр.д. № 594/2009 г. на Окръжен съд – Благоевград, които формират казуална съдебна практика. Решение № 752/13.12.2010 г. по гр.д. № 1095/2009 г. на ВКС, ІV г.о. е източник на задължителна съдебна практика. За пълнота на настоящите мотиви следва да се отбележи, че решение № 2034/28.12.2001 г. по гр.д. № 1581/2001 г. на ВКС, ІІІ г.о. не е относимо към съдебната практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като е отменително, възстановяващо висящността на спор и не се ползва със сила на пресъдено нещо.
К. не е обосновал приложно поле на основание за допускане на касационно обжалване и с въвеждането на правен въпрос, квалифициран в изложението му по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК като процесуален и попадащ според него под разпоредбата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос е формулиран така:
„ Въпросът е – влиза ли в правомощията на въззивния съд, посочени в чл. 269, предложение ІІ-ро от ГПК излагането на мотиви и произнасянето по въпроси извън предмета на въззивната жалба и предмета на спора, след като тези въпроси са били предмет на иск, оставен без разглеждане като недопустим ?”
Така въведен въпросът не е обвързан с изводи на въззивния съд по него, както и не е аргументиран с доводи, че обжалвания акт е постановен въз основа на неправилна съдебна практика или на съдебна практика, която вече не е актуална поради промяна на обществените условия – хипотези, относими към неточно приложение на закона /чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК/ или с доводи за липса на съдебна практика по поставения въпрос и съображения за непълнота, неяснота или противоречивост на правни разпоредби – хипотези, относими към развитие на правото / чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК /. В тази връзка следва да се имат предвид разясненията в ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на О., т. 4 по приложението на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. К. е съчетал въпроса, посочен по – горе с доводи за неправилност на въззивното решение, съставляващи общи оплаквания за незаконосъобразност по чл. 281, т. 3 ГПК, които не се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Възпроизвеждането на нормативните текстове на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК не обосновават довод за допускане на касационен контрол.
Жалбоподателят не е установил наличие на общи и допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационен контрол на обжалваното решение. При този изход на спора касаторът следва да заплати на ответника направените разноски за настоящето производство, които видно от договора за правна защита и съдействие възлизат на сумата 250 лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 46 от 24.02.2011 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Окръжен съд – Велико Търново в обжалваната част.
ОСЪЖДА Производствена кооперация „А.” – [населено място] да заплати на Т. В. Т. направените в настоящето производство разноски в размер на сумата 250 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: