6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дeвeтнадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр.дело № 3496/2018 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „ММоторс“ АД, представлявано от адв. Б. Д., против въззивно решение № 271/06.08.2018 г. по възз.гр.д. № 268/2018 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 16.06.2017 г. по гр.д. № 211/2016 г. по описа на Районен съд-Етрополе, поправено с решение от 29.12.2017 г., в частта, с която на основание чл. 200, ал. 1 КТ „ММоторс“ АД е осъдено да заплати на Д. Р. Х. сума в размер на 14 003,13 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на професионално заболяване, а именно: разликата в размера на заплатата на длъжността шлайфист за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г., с приспадане на получаване на индивидуална пенсия в размер на 228, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 10.08.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
В касационната жалба се съдържат оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение. Твърди се, че същото е произнесено при неотстранени нередовности на исковата молба. Отделно жалбоподателят счита, че са допуснати груби нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон и решението е необосновано. Иска се обезсилване на въззивното решение, евентуално неговата отмяна поради неправилност.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 3, предл. 2 и 3 ГПК, като твърди, че атакуваното решение е недопустимо и очевидно неправилно. Сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1/ „Има ли работникът право на обезщетение по чл. 200, ал. 1 КТ за имуществени вреди от загуба на трудов доход поради професионална болест за периода след изтичане на определения му от органите на медицинската експертиза срок на загуба на работоспособност и преди да е приключило производството по преосвидетелстване на работника с влязъл в сила акт на органите на медицинската експертиза?“,за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 462/2012 г. по гр.д. № 1304/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 119/12.07.2013 г. по гр.д. № 675/2012 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 72/09.05.2018 г. по гр.д. № 3123/2017 г. по описа на ВКС, III г.о.; 2/ „Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички своевременно наведени възражения и доводи на страните, както и да изложи мотиви по тях?“.Счита, че решението на въззивния съд противоречи на т. 1 от Постановление № 7/27.12.1965 г. на Пленума на ВС, т. 19 от Постановление № 1/1985 г. на Пленума на ВС, решение № 15/23.01.2017 г. по т.д. № 2388/2014 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 164/04.06.2014 г. по гр.д. № 196/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 218/03.11.2016 г. по гр.д. № 2217/2016 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 313/12.04.2017 г. по гр.д. № 4504/2015 г. по описа на ВКС, IV г.о.; 3/ „С оглед разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК длъжен ли е въззивният съд да допусне своевременно поискани относими и допустими доказателства, недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения?“,за който твърди противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС, решение № 243/05.11.2015 г. по гр.д. № 2410/2015 г. по описа на ВКС, III г.о.; 4/ „С оглед действието на чл. 212 КТ, препращащ към общите правила на гражданския закон за неуредените в глава десета от КТ въпроси, претендиращият обезщетение за вреди от загуба на трудов доход по чл. 200, ал. 1 КТ работник има ли задължението по чл. 83, ал. 2 ЗЗД да положи дължимата грижа на добър стопанин извън случаите на трудоустрояване на основанията по чл. 314 КТ“.Сочи противоречие с решение № 144/22.07.2014 г. по гр.д. № 4053/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о., решение № 97/26.05.2015 г. по гр.д. № 5783/2014 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 155/22.02.2010 г. по гр.д. № 3836/2008 г. по описа на ВКС, III г.о., решение № 274/26.01.2011 г. по гр.д. № 159/2010 г. по описа на ВКС, IV г.о., т. 3 на ТР № 45/19.04.201990 г. по гр.д. № 33/1989 г. на ОСГК на ВКС; 5/ „Относно приложението на чл. 12 чл. чл. 235 ГПК за задължението на съда при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила“,който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 144/22.07.2014 г. по гр.д. № 4053/2013 г. по описа на ВКС, IV г.о.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Д. Р. Х., подаден чрез адв. Ц. С.. Поддържа се, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подаденa в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва атакуваното решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК и цената на предявения иск.
За да се произнесе с атакуваното решение, Софийски окръжен съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи, подробно е разгледал възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е за безспорни обстоятелствата, че Д. Р. Х. е работила при „ММоторс“ АД на длъжността „шлайфист“ повече от 23 години, а от 2013 г. е била трудоустроена на длъжността „пазач“. С експертно решение на ТЕЛК № 1026/12.06.2013 г. на Д. Р. Х. е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, със срок на инвалидизация три години – до 01.06.2016 г. С експертно решение на НЕЛК № 0528/01.06.2016 г. решението на ТЕЛК е отменено /по жалба на осигурителя/, като е дадена нова оценка на работоспособността на ищцата /60%/ и отново е установен професионален характер на заболяването „Вегетативна полиневропатия на горните крайници – средна степен”, със срок на инвалидизация три години до 01.06.2016 г. С експертно решение на ТЕЛК № 1047/29.09.2016 г. на ищцата е признато професионално заболяване „Идиопатична периферна вегетативна невропатия“ със срок на инвалидизация три години до 01.09.2019 г. С експертно решение на НЕЛК № 0015/08.01.2018 г. решението на ТЕЛК е отменено /по жалба на осигурителя/ и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване. С експертно решение на ТЕЛК № 0427 от 079/08.06.2018 г. на Д. Р. Х. е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен”, със срок на инвалидизация три години – до 01.06.2021 г., като няма данни решението да е влязло в сила. Х. е регистрирана като безработно лице от 04.03.2015 г. във филиал Е. към Дирекция „Бюро по труда“ – Б., предлагани са ? посреднически услуги за информиране и консултиране относно подходящи работни места съобразно заболяването и здравословното ? състояние, предлагана ? е и работа при работодатели, обявили работни места по програми и мерки за заетост, предназначени за хора с увреждания, но не е била одобрявана за трудова заетост. Приложените по делото писма от „Етрима“ АД и „Мир – И“ ЕООД, в които се посочва, че работничката не е подавала молба за работа в тези дружества са счетени за ирелевантни. Този извод е направен при съобразяване на задълженията на Дирекция по труда и съответните работодатели, предвидени в Закона за насърчаване на заетостта, съответно – чл. 20 и чл. 22. Прието е, че доколкото не се установява Дирекцията да е отписала Х. поради незаемане на работа, за която е одобрена, както и уведомяване от страна на предложен работодател, че работничката не желае да постъпи на работа, следва, че тя е положила грижата на добрия стопанин и не е допринесла за настъпването на претендираните имуществени вреди. При постановяване на решението е прието още, че въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 244/2014 г. по описа на Районен съд – Етрополе, Д. Р. Х. е била възстановена на длъжност „дневен пазач“ в „ММоторс“ АД. Тъй като длъжността е била закрита, на работничката е предложено да заеме длъжностите „общ работник“, „бобиньор“, „бандажор“. Тези действия на работодателя обаче са предприети в резултат на изпълнение на съдебно решение, а не в резултат на предприети мерки за трудоустрояване на подходяща длъжност по смисъла на чл. 314 КТ. Съдът е кредитирал с доверие изслушаната ССЕ и е приел, че размера на обезщетението за неполучена заплата за длъжността „шлайфист“ за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г. като се приспадне пенсията за инвалидност в размер на 228 лв. месечно е в размер на 14 003 лв. Установените пред въззивната инстанция данни относно повишаване размера на пенсията на Х. са счетени за ирелевантни по отношение на уважения размер на претенцията, тъй като се установило, че размерът на средномесечното възнаграждение за длъжността „шлайфист“ в дружеството на работодателя „ММоторс“ АД също се е повишило. Кредитирайки заключението на СМЕ е прието,че са безспорни уврежданията на здравето на Х.. При тези данни съдът е приел, че са налице елементите на фактическия състав по чл. 200 КТ, обуславящ възникването на отговорността на работодателя за заплащане на обезщетение на работник, който е претърпял вреди от професионално заболяване и искът на Х. против „ММоторс“ АД е счетен за основателен в доказания размер от 14 003 лв. Изрично е посочено, че дължимото обезщетение за имуществени вреди от професионално заболяване се определя от сбора на претърпените загуби и пропуснатите ползи, поради което първоинстанционното решение не е произнесено при „свръхпетитум“, каквито са оплакванията на въззивника. Съдът е приел, че е допустимо предявяването на иска за периода от 24.02.2015 г. до 28.11.2018 г., тъй като пред въззивната инстанция е представено ЕР на ТЕЛК № 0427 от 079/08.06.2018 г., с което на ищцата е признато професионално заболяване „Вегетативна полиневропатия на горните крайници, средна степен“ със срок на инвалидизация три години. Обстоятелството, че няма данни експертното решение да е влязло в сила не е попречило на съда да зачете обвързващата сила на индивидуалния административен акт по отношение наличието на причинно-следствена връзка между условията на труд, при които ищцата е работила в предприятието на ответника и заболяването, за което е признат професионалния му характер. При тези мотиви въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът на Д. Р. Х. против „ММоторс“ АД с правно основание чл. 200 КТ за заплащане за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от разликата в размера на възнаграждението за длъжността „шлайфист“ и получаваната пенсия за инвалидност за периода от 24.02.2015 г. до 21.11.2018 г. е уважен за сумата от 14 003, 13 лв.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Съгласно т. 1 от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 год.на ОСГТК на ВКС при вероятна процесуална недопустимост на въззивното решение съдебния контрол следва да се допусне дори и касаторът да не се е позовал на такъв порок на съдебния акт. В съответствие с нормите на чл.5 и чл.7 ГПК съдът служебно следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в това число и в стадия на селектиране на касационните жалби. При съобразяване гореизложеното, в случай, че в производството по чл.288 ГПК, съдът констатира пороци, обосноваващи извод за евентуална невалидност или недопустимост на съдебния акт, следва да допусне до касационно обжалване въззивното решение. Касаторът счита, че решението е недопустимо тъй като съдът не е разгледал отделно обективно кумулативно съединените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи и претърпени загуби, а е кумулирал претенциите, в резултат на което се е произнесъл при свръх петитум по отношение на претенцията за пропуснати ползи.
Предвид гореизложеното въззивното решение следва да се допусне до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, за да се провери, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, след преценка на съдържанието на исковата молба и заявения петитум.
Налице е и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по отношение на първия от формулираните в изложението въпроси. Той е обусловил решаващата воля, обективирана в атакуваното решение, доколкото е прието, че решението на ТЕЛК обвързва съда относно признатия професионален характер на заболяването, макар и да липсват данни за влизането му в сила. Този извод противоречи на трайно възприетото в практиката, че влязлото в сила решение на ТЕЛК, което установява професионалното заболяване, е юридически факт, който е част от състава, водещ до възникване на правото на обезщетяване на вреди по чл.200 ал.1 КТ / решение №.202/20.04.2011 г. по гр.д.№ 1635/10 по описа на ВКС, ІV г.о., решение №119/12.07.2013г. по гр.д.№ 675/12 по описа на ВКС, ІV г.о, решение № 72/09.05.2018 г. по гр.д. № 3123/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о./.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 271/06.08.2018 г., постановено по в. гр. д. № 268/2018 г. на Софийски окръжен съд.
УКАЗВА на „ММоторс“ АД да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 280, 06 лева /двеста и осемдесет лева и шест стотинки/ в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение и да представи в същия срок платежен документ за внесената държавна такса.
Делото да се докладва на председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване след представяне на документ за внесена държавната такса, а в противен случай делото да се докладва на съдията – докладчик за прекратяване на производството.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: