4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр. София, 15.02.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Диана Хитова
Александър Цонев
изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 3719/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК. В това производство на основание чл. 280 от ГПК и съгласно т.р. 1/2010г. на ОСГТК, ВКС проверява 1/дали касационната жалба е редовна и допустима, 2/уточнява и конкретизира въпросите от Изложението за тълкуването на коя правна разпоредба се отнасят, 3/проверява дали въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси като е извършил тълкуване на съответната разпоредба и дали това е било решаващо за крайния извод за основателност или не на иска, проверява 4/дали въззивният съд е тълкувал правната разпоредба в противоречие със задължително тълкуване на ВКС, евентуално дали нормата се тълкува по различен начин от съдилищата, евентуално дали нормата е непълна, неясна или противоречива и дали е необходимо изменение на тълкуването и, поради промени в обществените условия и в законодателството.
1.Съдът е сезиран с касационна жалба на ответника С. П. К. срещу решение № 77/ 21.04.2016г., постановено по в.гр.д. 97/2016г. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК и е подадена от легитимирано лице чрез упълномощен адвокат.
2.В Изложението за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е формулирал правни въпроси във връзка с тълкуването на конкретна разпоредба. Направени са твърдения за неправилност и необоснованост на решението поради противоречие с т.р. 7/2014г. на ОСГК на ВКС.
3.Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 4, ал.1, ал.2 и чл. 10 от ЗОПДИППД отм. по иска на КОНПИ срещу С. П. К. и Д. К. П., тъй като ответницата е извършила престъпление, попадащо в хипотезата на закона, което акумулира значителни незаконни доходи- пренасяне през граница и държане на голямо количество наркотици, придобила е имущество на значителна стойност и съществува връзка между доходите от престъпна дейност и придобитото имущество през 1999г.- 2002г., въпреки че престъплението е извършено през 2003г., тъй като има възможност възнаграждението за тази престъпна дейност да е било платено и предварително, както и че не е доказан законен източник на доходи. Въззивният съд е приел, че обоснованото предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество е материална предпоставка на иска и този факт не се презумира от закона, а подлежи на доказване от КОНПИ. Също така е приел, че може да бъде отнето и имущество придобито в периода преди извършването на престъплението, когато конкретната престъпна дейност е в състояние да акумулира доходи и преди извършването и. Приел е, че по чл. 4, ал1 ЗОПДИППД отм. подлежи на отнемане налично и неналично имущество- вземания към банки в минал период, които към момента не съществуват, както и декларирани суми пред митническите органи в миналото при влизане и излизане от България, които към настоящия момент не съществуват. Приел е, че предпоставките по чл. 4, ал.2 ЗОПДИППД отм. са възмездно отчуждаване на имуществото, придобито от престъпна дейност и цялото му плащане. А по чл. 10 ЗОПДИППД отм. е приел, че съпругът на лицето, извършило престъпна дейност следва да докаже приноса си за придобиване на имуществото. По доводите във въззивната жалба, въззивният съд не е отговорил конкретно за това каква е връзката между престъпната дейност през 2003г. и имуществото, придобито през 1992г., 1997г., 1998г., 1999г. и 2000г., а общо е приел, че престъпната дейност може да акумилира доходи и преди извършването и.
4. Искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Касаторът не е формулирал правни въпроси в изложението, съгласно т.р. 1-2010-0СГТК, а страната е длъжна да направи това, тъй като с оглед диспозитивното начало в процеса, ВКС не може самостоятелно да формулира въпросите или да ги извежда от Изложението. Освен това, не е налице и соченото допълнително основание в Изложението за допускане на касационно обжалване, а именно противоречие с т.р. 7-14- ОСГК. В съгласие със задължителната практика, Пловдивски апелативен съд е приел, че обоснованото предположение за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество е материална предпоставка на иска и този факт не се презумира от закона, а подлежи на доказване от КОНПИ, както и че законът позволява да бъде отнето имущество, придобито в периода преди извършването на престъплението, когато конкретната престъпна дейност е в състояние да акумулира доходи преди извършването и, или имуществото е платено със средства от заем или кредити, които са плащани по- късно с доходите, придобити от престъпната дейност.
Извън настоящото производство като непоставени са останали въпросите по тълкуването на чл. 4, ал.1 и чл. 10 ЗОПДИППД отм., както и процесуалния въпрос относно правомощията на въззивната инстанция по чл. 235, ал.2 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че по тези въпроси има формирана задължителна практика на ВКС, а именно: по чл. 4, ал.1 подлежи на отнемане само налично и съществуващо имущество /р. 187-2011-ІІІ ГО/ ; по чл. 10 ЗОПДИППД отм. презумпцията за принос следва да се обори /р.70-2012-ІV ГО/ и по чл. 235, ал.2 ГПК, въззивният съд е длъжен да обсъди всички доказателства и доводи на страните /р. 138-14-ІV ГО/. Въззивният съд е допуснал противоречие със задължителната практика по тълкуване на посочените норми, но това нарушение остава извън предмета на производството по чл. 288 ГПК, защото въпроси по тълкуването на тези разпоредби не са поставени в Изложението за допускане на касационно обжалване.
Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на КОНПИ следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 5935,62лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, ВКС
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 77/ 21.04.2016г., постановено по в.гр.д. 97/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Осъжда С. П. К. с ЕГН [ЕГН] да плати на КОНПИ с ЕИК[ЕИК] разноски за настоящата инстанция в размер на 5935,62лв..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: